В събота в София се проведе кръгла маса на тема "Предизвикателството Чечения - правата на човека и регионалната сигурност", организирана от Международната хелзинкска федерация за правата на човека, Българския хелзинкски комитет и фондация "Манфред Вьорнер". В дискусията взеха участие български и чуждестранни правозащитници, политици и журналисти. Повечето участници споделиха мнението, че положението с правата на човека в Чечения е трагично, а силовата политика на Путин не води до мир, както и че има значителни липси в разбирането на конфликта и от руснаци, и от чеченци, и от международната общност. Тези проблеми коментира г-н Улрих Фишер, вицепрезидент на Международната хелзинкска федерация. Фишер дълги години работи по хуманитарни инициативи в Афганистан, Босна, Кавказ и Средна Азия, бивш депутат в Бундестага през 80-те и съветник по въпросите на човешките права на Партията на зелените.

- - - - - -

 

B: Г-н Фишер, как изглежда днешната ситуация с човешките права в Чечения?

 

- Разбира се, това е изключителна катастрофа. Казвам "разбира се", защото в Чечения не е гарантирано едно от най-важните човешки права - правото на живот. Особено що се касае за хора от мъжки пол в една определена възраст. След навършване на 14-15 години момчетата в Чечения вече трябва да се страхуват за живота си. Ние сме изследвали стотици случаи на изчезнали хора. През 2002 г. в Чечения и Ингушетия всеки месец изчезваха по 60 до 80 души. Това не може да понесе никое общество, още по-малко едно толкова малобройно като чеченското, което в най-добрия случай обхваща 1 млн. души.

 

 

 

B: А как се стигна до трагедията в Беслан?

 

- Това, което се случи в Беслан, е абсолютно непростимо. Непростимо е от гледна точка на човешките права, от хуманитарна, както и от мюсюлманска гледна точка. Не съществува абсолютно никакво оправдание да посягаш да деца по този начин - да ги увързваш с кабели и използваш като живи бомби. Това е неоправдано от никаква позиция, никаква цел, нито от лошите неща, които се случиха и продължават да се случват в самата Чечения. Забележете, по същия начин реагираха и чеченските политически представители, които бяха готови на пълно сътрудничество с руската страна.

 

 

 

B: Руските власти първоначално отрекоха, че щурмът на училището е бил планирана акция. Как преценявате този военен отговор на Путин, който доведе до много жертви, повече и от "Дубровка" през 2002 г.?

 

- Все още не съм много убеден, че г-н Путин е дал заповед за такова нападение. Мисля, че трагедията в Беслан се дължи до голяма степен на неспособността и некадърността на различните служби. Там бяха ОМОН (милиционерски отряди със специално предназначение - бел. ред.), полицията, армията, спецчастите "Алфа" и т.н., всички бяха едни върху други, а освен тях и възмутени граждани, които бяха хванали оръжието. И една група терористи, които от гледна точка на ситуацията предявиха абсолютно невъзможно искане, което, от една страна, да им спаси живота, а същевременно да освободи други. От самото начало ситуацията беше напълно изкривена. Аз имам силно критична позиция към г-н Путин, но не мога да му припиша този цинизъм на развръзката в Беслан.

 

 

 

B: Мнозина зрители видяха сетне един кремълски цар, който в телевизионното си обръщение не пое никаква отговорност върху себе си. Как имперският стремеж на Путин влияе върху чеченския конфликт?

 

- Във всяка цивилизована държава или такава, която е подписала Европейската конвенция за човешките права и е член на Съвета на Европа, бих очаквал тази огромна трагедия да бъде изяснена с възможно най-голямо внимание. Но вместо това ние слушаме някакви неща за египтяни, дори африканци, там били тези или онези, но не получаваме нищо конкректно, нищо видимо. Нека само за секунда си позволим сравнението с "Абу Граиб" и справедливите обвинения, че американски войници са измъчвали иракски затворници. Най-малкото ще видим, че случаите се изясняват, има заведени дела и осъдени. И днес ние знаем много за случилото се в затворите и можем да се надяваме, че това повече няма да се случи. Тук е огромната разлика с Русия. Руската администрация твърде явно и видимо се опитва отново да замете нещата под килима. И за това е отговорен тъкмо Путин.

 

 

 

B: За първи път в чеченския конфликт Москва помоли за подкрепа Съвета за сигурност на ООН. Значи ли това, че Русия вече е склонна да признае по-голяма роля на международната общност в конфликта?

 

- Опасявам се, че е точно обратното. Защото Русия искаше да замаскира под шапката на общо решение на Съвета за сигурност своята дефиниция за тероризъм, в която включва и политическата съпротива, и борбата за свобода. Освен това Русия поиска да получи право да посяга и върху хора в чужди държави, както и да принуждава други страни да й предават личности, които смята за опасни. Москва иска да принуди демокрацията в Европа не само да застане на страната й в тази позорна "камарадщина", другарство, но и да принуди към колаборация и Съвета за сигурност.

 

 

 

B: С брутално насилие и в две войни Русия се опитва да възпрепятства откъсването на Чечения. Кои са руските мотиви за това според Вас?

 

- Руската политика на възпрепятстване има дълбоки корени. Тя е свързана и със самата история на Кавказкия регион, където винаги е имало въстания. Това се отнася и за други кавказки народности, но чеченската съпротива заради структурата на самото общество винаги е била най-силно изразена. В нито един момент в Чечения не е имало мир, в най-добрия случай - отсъствие на война във времената.

Руската политика и до днес не се е научила да подхожда към конфликтите вътре в обществото с механизмите на самото общество. И за Путин Чечения е безнадеждният опит да възпрепятства всичко, което някъде може да послужи като оправдаващо доказателство, че някоя нация или народност в старата руска федерация е тръгнала по собствения си път. Докато в една открита демокрация най-малкото се разсъждава върху различни, ясно очертани модели на автономия. С тотално насилие обаче нищо не се решава. Ако Путин иска с тази политика да реши проблема с чеченците, то би трябвало да ги изтрепе всичките. Представяте ли си? Така, слава Богу, не успя и Хитлер с евреите.

 

 

 

B: Доколко отговорни за нерешаването на конфликта са и управниците в Париж и Берлин, които два дни след изборния фарс в Чечения отидоха на гости на Путин в Сочи?

- Не са виновни само Франция и Германия, а и останалите страни. Шрьодер направи зловещ гаф през май в Осло, като поздрави Путин за избора на Кадиров-младши като наследник на загиналия президент. Но не само Шрьодер и Ширак, виновни всъщност са всички европейски правителства. Също и българското, особено в качеството ви на ротационен председател на ОССЕ. Вчера (петък - бел. ред.) във вашето външно министерство ми казаха: Ама какво трябва да направим? Ние въобще нищо не можем да направим!

 

 

 

B: Къде виждате шанса за мир и смятате ли за реалистичен плана на чеченския външен министър Иляс Ахмадов, предвиждащ управление на ООН в Чечения?

 

- Това е само една възможност, има много планове. Всеки от тях, който залага на взаимния респект и на диалога, заслужава адмирации. Преди всичко трябва да се организира руско-чеченският диалог, който в момента е напълно замразен.

 

 

 

B: Кои са легитимните чеченски представители, с които да се води този диалог? Сред бунтовниците има такива, които приемат независимостта за своя висша цел (Масхадов), но също и ислямисти, които въобще не се интересуват от бъдещето на републиката.

 

- Това може да се установи по абсолютно еднозначен начин. Имаше един процес, който доведе до края на първата чеченска война, прекратена от ген. Александър Лебед и президента Борис Елцин. И в рамките на този процес се проведоха единствените легитимни и демократични избори, от които възникна и администрацията на Аслан Масхадов. Това е единственото правителство, което някога е получавало мандат на избори, при това наблюдавани от стотици пратеници на ОССЕ.