Големият астероид Тутатис, наречен на келтския бог на войната, вчера прелетя близо в астрономически смисъл край Земята, предадоха осведомителните агенции. Скалата с форма на неправилен картоф или грапав фъстък и размери 4.6 на 2.3 на 1.9 км премина на около 1.5 млн. км от нашата планета със скорост от близо 40 000 км/ч. Това е най-голямото доближаване на Тутатис до Земята от над 650 г. Подобна близост е била факт през твърде далечната 1353 г. Прелитането не застрашава Земята по никакъв начин, побързаха да успокоят експертите. Ако все пак астероидът се беше забил в нашата планета, ударът щеше да освободи енергия, равна на взрива на 1 млн. тона ТНТ, способна да причини глобална катастрофа, посочва Ройтерс.

"Това е най-близкото доближаване на Тутатис до Земята за следващите 500 години. Орбитата на астероида, макар и твърде ексцентрична, е добре известна", отбелязва д-р Дон Йоманс от Лабораторията по реактивно движение към НАСА в Пасадена, Калифорния, който отговаря за програмата на агенцията за близките обекти. "Но прелитането ни осигурява добра възможност да изследваме един от най-близките ни космически съседи". "Въпреки че сме изследвали Тутатис с радари, сега ще можем да го разследваме и с други уреди. Ще използваме голямата чиния на Аресибо в Пуерто Рико, за да подобрим знанията си за физическите му характеристики", добавя д-р Стив Остро. Астероидът беше открит през 1989 г., припомнят от НАСА.

Тутатис обикаля около Слънцето за четири земни години, като пътят му пресича орбитите на Земята и Марс. В един момент той е между Земята и Слънцето, а впоследствие се оказва отвъд Червената планета. Разстоянието между него и Земята варира в широки граници. Вчера астероидът беше 250 пъти по-ярък, отколкото беше преди два месеца, но въпреки това си остана 16 пъти по-блед от най-бледите звезди, които могат да бъдат видени с просто око. Той можеше да бъде забелязан с бинокъл извън градските зони, но само южно от 40-ия паралел, преминаващ през Мадрид, Южна Италия, Средна Гърция и Турция. Проблеми при наблюдението на Тутатис създаваше пълната луна. В Южното полукълбо пътят на астероида беше следен с шестинчови или по-мощни телескопи. В най-близкото си положение до Земята той беше на фона на съзвездието Кентавър.