Три години след американската военна кампания, довела до свалянето на режима на талибаните, Афганистан е изправен пред по-голямо предизвикателство - провеждането на първите демократични президентски избори. Организаторите на утрешния вот очакват той да бъде белязан от измами, насилие и натиск върху избирателите. Шефът на Главната избирателната комисия Дейвид Ейвъри признава, че и с над 100 000 служители, с които той разполага, резултатът “няма да бъде много добър”.

Той обаче твърди, че каквито и нарушения да има, те няма да са достатъчни за обявяването на изборите за незаконни.

Най-високопоставеният генерал от НАТО Джеймс Джоунс посочва, че обединените сили, призвани да пазят мира в Афганистан, се готвят за атаки от страна на силите на талибаните и други въоръжени формирования в деня на вота. За да се опита да се справи с насилието, НАТО почти удвои през последните седмици силите си в северната част на страната, изпрати нов италиански батальон около Кабул и батальон испанци в района на Мазар-и-Шариф, които патрулират заедно с афганистански войници и полицаи. В допълнение ВВС на НАТО и САЩ извършват поне по 20 бойни и още толкова разузнавателни мисии всеки ден. “Колкото по-видими са международните сили, толкова по-стабилна е ситуацията и толкова по-уверени са хората, че изборите ще минат по план”, казва Джоунс. Силите на НАТО обаче са разположени предимно в по-стабилния север, докато повечето атаки срещу афганските и международните сили са в юга и югоизтока, където са и традиционните бази на талибаните.

Макар и предизборната кампания да започна официално в началото на септември, а кандидатите за президент да са общо 18, сред които дори и жена, реалните знаци, че в страната предстоят избори не са много. Агитационните плакати са рядкост, а в южните провинции те са по-малко от нощните предупреждения на талибаните, заплашващи с отмъщение всеки, който участва във вота. Кандидатите избягват да агитират извън регионите, в които се чувстват сигурни, а преходният президент Хамид Карзай, считан за сигурен победител, рядко излиза от укрепената си централа в Кабул.

Ейвъри, който има богат опит в организирането на избори в екзотични държави като Камбоджа, Източен Тимор и Сиера Леоне, признава, че Афганистан е най-трудната му задача. Освен с огромен персонал - 115 000 предимно местни жители, той разполага и с 5000 мобилни телефона, 1150 руски джипа, годни за трудните пътища на страната, както и 300 магарета за най-непроходимите зони. Избирателни секции ще има във всички райони, освен в Мандол, провинция Нуристан, която дори по афганистанските стандарти е твърде опасна. “Никой не ходи там. Дори и талибаните”, казва Ейвъри. По данни на ООН право на глас имат около 9.5 млн. души, но регистрирани за вота са 10.5 млн., което означава, че нарушенията вече са факт.

Всъщност изборите са оркестриран фарс, за да бъде придадена по-сериозна легитимност на бъдещия президент, а малцина се съмняват, че това ще бъде досегашният - фаворитът на Запада Хамид Карзай. Макар и засипван от заплахи, той се радва на подкрепата на международните миротворци, на по-голямата част от съплеменниците си пущуни (най-многобройната етническа група в Афганистан), както и на отделни кланове сред узбеки, таджики и хазари. В типично кланово общество като афганското вотът на отделния индивид зависи не от него самия, а от местния старейшина. Именно затова таджиките ще гласуват en masse за съплеменника си Юнус Кануни, узбеките - за военния командир Абдул Рашид Достум, работил последователно с комунистите, муджахидините и американците, а хазарите - за Хаджи Мохамед Мохакик. При пълната липса на демократична традиция едва ли ще бъде трудно накрая за победител да бъде обявен желаният кандидат. Което обаче едва ли ще промени ситуацията в страната поне до парламентарните избори през 2005.