Управляващото мнозинство на "Нова демокрация" реши да състави анкетна комисия за проверка на сделките за доставка на 50 руски зенитни ракети TOR-M1 и на американски радарни системи TRQ-37, сключени по време на мандата на социалистите от ПАСОК, съобщиха гръцките медии. Предложението получи в подкрепа 184 гласа, а 114 бяха против.

Парламентът отхвърли със 164 гласа за и 134 против предложението на социалистическата опозиционна партия ПАСОК за разследване във връзка с изпълнението на оръжейните програми не само по време на предишното управление на социалистите, а и след поемането на властта от партията "Нова демокрация".

Анкетната комисия ще бъде съставена от 25 представители - 13 от "Нова демокрация", 9 от ПАСОК и по един представител на комунистическата ККЕ, на коалицията на левите и прогресивни сили "Синаспизмос" и един независим депутат. Тя трябва да приключи своята работа до два месеца, след като бъде сформирана.

Сделките включват договор на стойност $869 млн., 707 млн. евро, за покупката на руски зенитни ракети Тор М1 и споразумение на стойност $108 млн., 88.5 млн. евро, за покупка на шест американски радарни системи TPQ-37. От своя страна гръцкият военен министър Спилиос Спилиотопулос заяви, че ако предвидените за следващия месец изпитания на американските радарни системи TRQ-37 се окажат несполучливи, правителството ще анулира спогодбата.

Анализатори посочват, че покупките на руско въоръжение за периода 1998-2003 г. възлизат на 1.1 млрд. евро. Най-значителните сделки са за руски противовъздушни ракети ТОР-М1 и С-300, противотанкови ракети "Корнет" и десантни кораби на въздушни възглавници "Зубър".

"Такова масово преследване срещу кадри на въоръжените сили не е имало в света. Последният такъв феномен е бил по времето на Сталин", реагира пред "Та неа" бившият военен министър Акис Цохадзопулос. Той, заедно с другия бивш министър на отбраната Янос Папандониу от социалистическия кабинет, е сочен от управляващата десница за виновен за оръжейните сделки.

Наблюдатели смятат, че анкетната комисия е опит на управляващата "Нова демокрация" да се измъкне от скандала с фалшифицирането на официалните данни за БВП. Статистическата служба на ЕС - Евростат, дори констатира невписан дефицит от 8.7 млрд. евро за отбрана. Част от сумата, изглежда, е отишла за гарантиране на сигурността на най-скъпите в историята олимпийски игри. Антитерористичната акция погълна 1.2 млрд. евро.

Брюксел заплаши, че ще ореже структурните помощи за Гърция заради това, че е скрила от съюза истинските показатели за състоянието на бюджетния си дефицит и публичния дълг. Оказа се, че те съществено надхвърлят допустимите за Еврозоната норми - 3% от БВП за бюджетния дефицит и 60% от БВП за публичния дълг.

На фона на разрастващия се скандал за следващите пет години Гърция е разработила оръжейни програми на стойност 7.5 млрд. евро. Размерът на всички нейни програми, реализирани през последните пет години, се изчислява от управляващата "Нова демокрация" на 51 млрд. евро, докато обявените от предишното правителство на социалистите от ПАСОК разходи възлизат на 25 млрд. евро.

Преди парламентарните избори бившият гръцки външен министър Георгиос Папандреу предложи да бъдат съкратени разходите за въоръжение. Тогава гръцкото министерство на отбраната дори разработи план да бъдат съкратени 3 млрд. евро от общо 7.5 млрд. евро, предвидени за периода 2005-2010 г.