Америка отново гласува. Първият вторник след първия понеделник на ноември през всяка високосна година е определен за избор на президент - събитието, от което зависи ходът на американската (а в голяма степен и на световната) политика през следващите четири години. И пак по традиция единият от кандидатите е настоящият държавен глава, борещ се за втори мандат - в случая харесваният от мнозина и нехаресван от също толкова републиканец Джордж У. Буш. Срещу него се изправя доскоро непознатият, макар и сенатор близо 20 години, Джон Кери. От месеци насам социолозите твърдят, че състезанието е изключително оспорвано и разликата между двамата е от около 1-2 процента, но някои анализатори прогнозират убедително победа за Буш с 5 и повече процента преднина. Не е изключено още на 3 ноември да знаем името на новия обитател на Белия дом, също толкова вероятно е да станем свидетели на сага като тази преди 4 години във Флорида. Избирателната система Причината е в американската избирателна система, която няма аналог по света. Отивайки на избори, гласоподавателите в САЩ всъщност пускат бюлетина не за кандидата, когото харесват, а за т.нар. електори - членовете на избирателните колегии, излъчвани от отделните щати, които впоследствие избират президента. 50-те щати общо излъчват 538 неравномерно разпределени представители - Калифорния дава 55 електори , Аляска - само трима. В 48 от щатите действа принципът, че победителят взима всички местни гласове в колегията. Така кандидатът, осигурил си 270 колегии, може да се чувства сигурен победител. Макар и сложна и архаична, системата действаше безотказно до 2000 г. Проблемите във Флорида повдигнаха въпроси за промяната й. Тя все пак остана в сила и за настоящите избори, но ако драмата се повтори сега в един или повече щати, най-вероятно ще се потърси промяна за вота през 2008 г. А иначе кампанията бе сравнително традиционна. Изненадващо за мнозина Джон Кери спечели първичните избори на демократите твърде рано, преодолявайки с лекота считаните за фаворити Хауърд Дийн и о.р. ген. Уесли Кларк. Поради което още в началото на пролетта се озова в безтегловност, от която излезе едва с тв дебатите със съперника си през есента. Буш от своя страна се опита да извлече максималното от факта, че републиканската партия не излъчи негов вътрешен съперник и спокойно съсредоточи атаките си върху противника. Стилът на кампанията И ако преди година и в началото на кампанията атаките на сенатора Кери по адрес на политиката на президента Буш приличаха на артилерийска канонада от прилагателни - арогантна, цинична, идеологическа, неадекватна, водеща в грешна посока, патетична, безотговорна, срамна, глупава и преди всичко радикално погрешна, днес, броени дни преди изборите, те приличат на бомбардировка от числа: увеличена цена на здравеопазването с 64 процента, увеличени цени на колежите с 35 процента, увеличени премии на здравните пакети със 17 процента, увеличени цени на лекарствата с 12 процента и още - семейните приходи са намалели с 1500 долара, 1.6 млн. работни места в частния сектор са затворени, нови 5 млн. американци са останали без здравни осигуровки, 4 млн. живеят в бедност и т.н.

В хода на кампанията Кери постепенно спря да повдига въпроси за личността на президента и предпочете да убеди гласоподавателите с езика на цифрите колко лошо би било за тях Буш да остане в Белия дом още четири години. Президентът от своя страна от самото начало до последния ден не продължи да повтаря колко лошо за националната сигурност би било в Белия дом да влезе демократът, който често сменя възгледите си по важни въпроси. Употребата на военна сила През цялата предизборна кампания Кери отстояваше три аксиоми за употребата на военна сила - спечели колкото е възможно повече подкрепа от съюзниците, преди да потеглиш на война, вслушвай се в съветите на професионалистите и най-вече научи уроците от Виетнам. Той недвусмислено отричаше всякаква едностранна акция и поставяше НАТО и ООН като крайъгълни камъни в политиката си, за разлика от президента Буш, който не отстъпи от принципа никоя външна сила или организация да не диктува въпроси от националната сигурност на Америка. През последните седмици на кампанията Кери все повече поставяше акцента върху бъдещето на Ирак и неуспехите на сегашната администрация там, докато Буш му отвръщаше с аргумента, че демократът би действал толкова нерешително, че никога не би стигнал до успех. Всъщност сенаторът от Масачузетс не подхожда по един и същ начин към подобни проблеми, сочи миналото му. Той се противопостави на американската подкрепа на “контрите” в Никарагуа през 80-те години, но подкрепи военната операция в Панама през 1989 г. Той гласува срещу войната с Ирак през 1991 г., но подкрепи военните акции в Хаити и на Балканите, както и сегашната операция в Ирак. В много случаи той пледираше за международна подкрепа, но не и в последния случай.

“Няма съмнение, че той се люшка наляво и надясно по отношение на употребата на сила, но така правят повечето сенатори”, казва негов републикански колега, който подкрепя Буш, но се възхищава на Кери. “Не мисля, че би се поколебал да употреби сила, ако интересите на Америка за застрашени”. “Той ще защити Америка, но смята, че е важно да спечели международната подкрепа”, посочва сен. Карл Ливайн, виден демократ от Комисията по военни дела. Като цяло консерваторите са на мнение, че мултилатерализмът на Кери ще произведе само слаби коалиции, неспособни да защитят американските интереси. Истината е, че и вътре в Демократическата партия има доста пацифистки групи, които са готови да притиснат евентуалния президент Кери към повече компромиси със съюзниците. От което не е съвсем сигурно, че Америка ще спечели. Икономиката като аргумент Твърденията на Кери, че ще сложи край на лавинообразно нарастващия бюджетен дефицит на САЩ, може да се сблъскат с неочаквана пречка - неговите собствени обещания. Ако се проследят изявите на демократа и членовете на неговата предизборна кампания, както и анализите на консервативните и либералните експерти, то той би трябвало да увеличи бюджетния дефицит почти с толкова, с колкото го направи и Буш. “Надявам се Кери да направи завой”, заявява Ленърд Бърман, данъчен анализатор на “Ърбан инститют” (Urban Institute). “Политиката на Буш по отношение на дефицита беше нездравословна”. “Трябва да се знае, че стъпките, необходими за намаляване на дефицита, са диаметрално противоположни на стъпките, необходими за спечелване на избори”, посочва Лиън Панета, първият отговорник на бюджета САЩ в администрацията на Клинтън. “Можете да намалите разходите и да увеличите данъците или да направите обратното”. Буш и Кери избраха второто и каквото и да се случи на 2 ноември, данъчните облекчения, прокарани от администрацията на Буш, изглежда ще останат в сила. Ако Конгресът не се намеси по-рано, те ще изтекат през 2011 г. Буш обаче иска да ги направи постоянни, което пък според финансовото министерство ще струва на държавата около 990 млрд. долара през следващите 10 години. Кери посочва, че ще разшири данъчните облекчения и върху средната класа и бедните, но ще прибере повече пари от богатите - около 565 млрд. долара. Тези пари обаче бързо ще бъдат изконсумирани от предложението му за здравни осигуровки на стойност 653 млрд. долара и от образователна инициатива на стойност 200 млрд. долара. Нов мандат, нов екип Буш планира сериозни промени в екипа си, ако спечели втори мандат. Сред почти сигурните промени са номинирането на първата жена военен министър и първия афроамериканец като министър на правосъдието. В Белия дом откритото говорене за състава на втората администрация е строго забранено, но въпреки това шефът на канцеларията Андрю Кард и високопоставеният съветник Карл Роув имат наум списък с имена. Мнозина са сигурни, че Донълд Ръмсфелд ще бъде заменен от съветника по национална сигурност Кондълиза Райс, а Джон Ашкрофт ще отстъпи мястото си на бившия си заместник Лари Томсън. Архитектът на иракската война Пол Уолфовиц е най-спряганото име за поста на Райс, докато постепенно изгубилият първоначалното си влияние Колин Пауъл ще бъде заменен вероятно от бившия сенатор и настоящ посланик в ООН Джон Данфърт. В лагера на Кери също избягват да говорят за състава на бъдещата си администрация. Все пак подготовката е в ход, тъй като при евентуална победа той ще трябва да посочи до седмици екипа си за национална сигурност. Като държавен секретар Кери може би ще избира между сенатора Джоузеф Байдън или Ричърд Холбрук с амбицията, че изпечените дипломати ще подобрят глобалните връзки на Америка и ще привлекат нови съюзници в Ирак. Възможно е и двамата да се разминат с поста и той да бъде даден на републиканец, за което Кери намекна преди време. Възможните кандидатури включват сенаторите Чък Хейджъл, Ричърд Лугър и Уорън Ръдман. Като потенциален шеф на отбраната пък се спряга сегашният номер 2 в Държавния департамент Ричърд Армитидж. Очакванията на света Световните лидери чакат със затаен дъх изхода от президентските избори в САЩ, въпреки че малцина очакват сериозни промени в американската външна политика, какъвто и да бъде резултатът от вота на 2 ноември. Повечето от подкрепилите Америка във войната в Ирак, сред които италианският премиер Силвио Берлускони и японският му колега Джуничо Коидзуми, искат Буш да бъде преизбран, за да не се окажат в изолация. Някои от противопоставилите й се - най-вече френският президент Жак Ширак, пък биха искали да видят края на четиригодишния американски унилатерализъм, поради което биха предпочели в Белия дом да влезе Кери. Китай, Русия и арабският свят залагат на запазване на статуквото, следвайки принципа, че “познатото зло винаги е по-малко”.

-----------------

Кери е като Клинтън, Буш - като Рейгън

Проф. Хауърд Райтър е ръководител на факултета по политически науки към Университета на щата Кънектикът от 2003 г., а преподава там от 1987 г. Завършил е политология в "Корнел" и "Харвард". Работил е като гост професор и е чел лекции в много университети по света. В сряда в американския център към посолството на САЩ в София проф. Райтър изнесе лекция на тема "Президентските избори в САЩ през 2004 г. Процеси и политика".

В: Бяхме свидетели на твърде оспорвана предизборна кампания от началото до края? Какви бяха причините за това?

- И преди четири години беше не по-малко оспорвано, както впрочем се случва с повечето президентски избори през последните години. Това се дължи на ясното разделение на американците на републиканци и демократи, както и на политиката на Буш, която допълнително поляризира обществото.

В: Може ли да се повтори ситуацията от 2000 г. , когато изборите бяха решени след повторно преброяване във Флорида и намесата на Върховния съд?

- Без съмнение това е реална възможност не само във Флорида, но и в много други щати. И двете партии привлякоха хиляди юристи, готови да оспорят резултатите, още повече че на много места вече има проблеми с изборните машини, а и многото нови регистрирани избиратели са в състояние да усложнят проблема, тъй като не е ясно дали имената им фигурират правилно в избирателните списъци. В: Извън партийната принадлежност какво е различното между Буш и Кери?

- Тя е твърде важна, тъй като много от подходите към проблемите зависят пряко от нея. Двамата обаче имат и сериозни различия на лично ниво. Кери е по-склонен да навлиза в дълбочината на проблемите, да ги обсъжда, преди да се заеме с решаването им, Буш е по-бърз в решенията и действията. Кери е обвиняван, че предпочита да изчаква и често сменя посоката, а пък Буш търпи критики, че следва политиката си без значение дали тя е успешна или не. По стил Кери прилича на Клинтън, а Буш на Рейгън, макар че Рейгън беше твърд в реториката и далеч по-компромисен в делата, отколкото е Буш. В: Как ще се промени външната политика на САЩ след изборите?

- Смятам, че ще се промени стилът на външната политика. Ако Кери спечели, той ще се върне към мултилатерализма от времето на Клинтън, не изключвам и Буш да промени нещо в тази посока. Но като същество едва ли ще има сериозни промени. Кери например обяви, че ще се справи по-добре от Буш с войната в Ирак. Той може би иска да каже, че ще съумее да изведе американците и техните съюзници оттам по-бързо от Буш, макар че това всъщност няма да стане скоро. Двамата на практика не дискутираха твърде много външната политика извън Ирак, тъй като възгледите им не се различават съществено. В: Ще опита ли новата администрация, каквато и да е тя, да подобри отношенията със “Стара Европа”?

- Кери - със сигурност, Буш - вероятно. Не мисля обаче, че държави като Франция и Германия не приеха войната в Ирак просто защото не харесват Буш, по-скоро тя не отговаряше на интересите им. За Кери щеше да бъде също толкова трудно да ги убеди да се включат.

Интервюто взе Светослав Стефанов