Изборите за президент на Украйна, които ще се състоят в неделя, се очертават като изключително оспорвани. Един срещу друг се изправят две изключително силни и авторитетни фигури - опозиционният кандидат Виктор Юшченко и премиерът Виктор Янукович. А всеки от тях има в биографията си както впечатляващи, така и мрачни моменти.

Експремиерът и водач на опозицията Виктор Юшченко се ползва със симпатиите на прозападно настроените украинци, но шансовете му за успех биха били по-големи, ако вотът се бе провел през 2001 г., когато рейтингът му беше в пиковата си точка. Като министър-председател тогава Юшченко си спечели реномето на реформатор, успял да изправи на крака колабиралата украинска икономика след голямата финансова криза в региона от 1998 г. Той пое кабинета през 1999 г. с ореола на личност, успешно управлявала централната банка на страната и привлякла интереса и доверието на западните инвеститори. Наричан "най-доброто нещо за Украйна от Леонид Кравчук насам", Юшченко опитоми бюджетния дефицит, като го върна в рамките на 3%, стимулира икономическия ръст, който достигна 6% през 2000 г., и постави достатъчно пречки пред олигархичния бизнес в Украйна, с което предизвика трайната неприязън на новобогаташите. Юшченко получаваше и подкрепата на президента Кучма, въпреки че мнозина смятаха, че държавният глава е последният, който ще застане зад премиера. Причината е, че Кучма и Юшченко имат "стари сметки за уреждане" от времето, когато премиерът управлява централната банка, а Кучма е министър-председател и в това си качество поема най-тежкия удар от галопиращата инфлация в страната. А според критиците на Юшченко вина за нея отчасти носи именно той заради решението си да запълни бюджетните дупки с увеличаване на паричната маса 1.5 пъти. Това, разбира се, не е единственият "компромат" срещу него. Юшченко е обвиняван в съучастие във фалита на най-голямата търговска банка в страната "Украина", в отношение към убийството на ментора му - Вадим Гетман, когото наследява начело на Централната банка, в сключване на неизгодни за държавата сделки с държавни ценни книжа, в заблуждаване на Международния валутен фонд за реалното състояние на валутния резерв и - традиционното - за злоупотреба със служебно положение и лично облагодетелстване. Противниците му периодично изваждат от гардероба с дискредитираща информация "скелета" на луксозното му имение и модерните му автомобили. Според привържениците му обаче всичко гореизброено може да се види като логично и съвсем нормално поведение в рамките на допустимия риск и в името на държавата на човек, занимаващ се с банкиране от 1985 г. Опонентите имат и различни от професионалните аргументи. Те твърдят, че съпругата на 50-годишния Юшченко - Катерина (Кейт) Чумаченко, го е вербувала за ЦРУ. Чумаченко е с американско гражданство и е работила в Държавния департамент на САЩ, в администрацията на Белия дом и във финансовото министерство.

 Дори западните анализатори ("Вашингтон таймс") отбелязват, че Чумаченко, обучавала през последните години украински бизнесмени в Кей Пи Ем Джи, е с тесни връзки с Консервативната партия на САЩ и фондация "Херитидж" и дори твърдят, че тя е истинският лидер в семейството и политиката.

Не по-малко любопитна фигура е премиерът Виктор Янукович. Въпреки впечатлението, че този мрачен и често свадлив 54-годишен мъж раболепничи пред президента Кучма, приближените му знаят, че е един от най-влиятелните хора в Украйна. Твърди се, че бившият губернатор на Донецка област е единственият, който владее изкуството да се управлява президент. Зависимостта на Кучма от Янукович започва през 1994 г., когато сегашният премиер осигурява на президента решаваща победа в миньорския район. По това време Янукович е превърнал подопечната му област в своеобразна лична империя. Тя има почти абсолютна самостоятелност (автономно електроснабдяване, външни контакти и инвестиции) и огромна икономическа мощ (от 2000 г. тя дава най-големите показатели за ръст на БВП). Говори се, че е било далеч по-лесно да се вземе интервю с Кучма, отколкото с Янукович, а всички бизнесмени, желаещи да получат подкрепата на Киев, първо отивали при губернатора. По неофициална информация влиянието му се простира не само в света на легалния, но и на сенчестия бизнес, което му осигурява прозвището "кръстник на донецката мафия". Доказателство са двете му ефективни присъди, по-късно отменени, за грабеж и тежка телесна повреда. Твърди се, че по това време той е започнал да сътрудничи на КГБ и тази "дружба" с Русия продължава и сега. Градска легенда разказва, че не опозицията, а Янукович е успял наистина да "изплаши" президента и да грабне премиерския пост благодарение на... "Шахтьор" - Донецк. Историята: когато Янукович тръгнал за Киев, след него към столицата се насочили десетки автобуси с футболни фенове. Кучма помислил, че е дошъл краят на управлението му и веднага препоръчал госта си за премиер.

Изборите в неделя определено ще бъдат интересни и малцина се съмняват, че изходът от тях ще се реши с равни дози геополитика и вътрешна украинска логика.