С утвърждаването на победата на републиканците в САЩ на всички фронтове корпоративна Америка осъзнава, че не само е избегнала осъществяването на множеството закани на демократите относно свободата им на действие, но и че има реалния шанс да види реформи, за които само можеше да мечтае досега, пише в. "Файненшъл таймс" в коментар за очакванията на големия бизнес в Америка след края на изборите в САЩ. Вестникът отбелязва, че еуфоричното настроение вече се е настанило в повечето офиси на вашингтонски лобистки групи и единственото, което го държи в рамките на благоприличието, е очакваната много работа през следващите години.

Най-голямата крачка към бизнеса най-вероятно ще дойде от промяната в законовата система и особено в сферата на съдебните искове по темата "азбест", масовите граждански процеси и делата срещу медици и фармацевти. В четвъртък Буш потвърди, че реформата в тази сфера ще бъде приоритетна, тъй като проблемите "вече са дискутирани и отхвърляни няколко пъти" в Сената. Реформата в тази област е от съществено значение за производителите, десетки от които фалираха заради вълната от искове, свързани с азбеста, но и за компаниите в цяла Америка. Веригата магазини "Уол Март" (Wal-Mart) например е замесена в най-големия процес за сексуална дискриминация в историята, където законовата дефиниция за "масов иск" е централна.

Бизнесът очаква по-благосклонно законодателство и по няколко ключови енергийни и екологични въпроси - от петролните сондажи в Аляска до въпроса колко точно олово е допустимо да излита от комините на топлоелектроцентралите. Списъкът продължава и бизнесът ще трябва да се бори за вниманието на Белия дом в дневния ред, препълен с външнополитически теми и вътрешнополитически предизвикателства. Докато някои републиканци като сенатор Джон Маккейн призовават Буш и Сената да активизират двупартийните инициативи, бизнес лобистите вярват, че републиканците ще продължат да следват партийния дневен ред, който работи в полза на бизнеса. "Ще вървят точно по списъка", казва виден лобист, пожелал анонимност. На журналистически въпрос дали Републиканската партия не трябва да внимава "да не надцени ръката си" Томан Рейнълдс, който председателстваше републиканския предизборен комитет за Конгреса, отвърна, че Америка е в "зелена вълна".

Но не всичко е толкова лесно, колкото изглежда. Мениджърите на Уолстрийт категорично отричат, че ще спечелят от републиканските планове за приватизиране на социалните осигуровки. Банките и индустрията все още се борят с предизвикателствата, наречени Комисия по ценните книжа и нюйоркския главен прокурор Елиът Шпицър. От друга страна обаче, последните четири години определено не могат да минат под рубриката "усилена работа" за бизнеса във Вашингтон. Буш прокара най-голямото намаляване да данъците в американската история, разходите за отбрана и вътрешна сигурност скочиха след атентатите от 11 септември 2001 г., а Конгресът прие щедрия закон за корпоративните данъци преди две седмици. Но с преизбирането на Буш и увеличаването на републиканския контрол в Конгреса след изборите и бизнес лобистите, и противниците им са принудени да признаят, че следващите четири години ще наклонят политическите везни в полза на корпоративна Америка по най-драматичния за новата история на САЩ начин.

Иначе на първо място в списъка със задачи на бизнеса е поредицата от процесуални промени, спрени от демократите в миналия Конгрес. Големи бизнес обединения като Търговската камара и Националната асоциация на производителите поставиха този въпрос на челно място в дневния си ред. Повечето представители на предприемаческия сектор се надяват, че скоро в новия Конгрес ще влязат за обсъждане поне пет мерки за ограничаване на съдебните процеси срещу големите компании. Те включват намаляване на масовите искове, на делата за медицински грешки и създаването на фонд за ограничаване на корпоративната отговорност по жалби, свързани с азбест. Има сериозни шансове и за прокарването на така наречения чийзбургер закон, ограничаващ делата за затлъстяване към вериги за бързо хранене.

Вторият голям проблем е здравеопазването. Сега на компаниите от сектора и особено на фармацевтичните гиганти ще им е много по-лесно. Новото разположение на силите в Белия дом и Конгреса елиминира много от заплахите за стратегиите на производителите на лекарства, за ценообразуването на продуктите им и за бъдещите им печалби. Всъщност те се бяха приготвили за най-лошото, тъй като победата на Кери щеше да увеличи шанса за одобряване на вноса на лекарства с контролирани цени от Канада. Новият мандат на Буш на практика ще позволи на частни групи да управляват здравната система.

Ситуацията не изглежда розова и за Уолстрийт. Финансовите компании вярват, че наградата от втория мандат на Буш е участието в приватизацията на социалните осигуровки. Предложението, което ще позволи на работещите да отклонят малка част от социалните си данъци към частни сметки, среща силната подкрепа на индустриалната лобистка група "Кръгла маса на финансовите услуги" (Financial Services Roundtable). Някои данни обаче сочат, че това може би няма да е сбъдната мечта за заинтересуваните. Работата е там, че с времето тези сметки ще набъбнат неимоверно, а с тях и таксите за компаниите, които ги менажират. Надеждата е, че властите ще се погрижат те да не са толкова високи и така през 2020 г. да излизат едва $60 млн. на година. На Буш разчита и енергийният сектор, пише "Файненшъл таймс". Той очаква прокарването на пакета енергийни закони, спирани два пъти досега, които ще им гарантират субсидии от милиарди долари, данъчни облекчения и не на последно място правото да сондират в зони като Мексиканския залив, Роки маунтънс и Аляска. На победата на Буш се гледа позитивно и заради обещанието му, че ще прокара закон, допускащ увеличаването на стратегическия петролен резерв на страната до 1 млрд. барела.