Монди Стърнс, най-мъдрият американски посланик, който някога е бил в Атина, често разказва една изключително поучителна история за това как са се развивали отношенията между Гърция и САЩ в критични моменти.

През лятото на 1985 г. антиамериканизмът в Гърция е в апогея си, както също и "антиелинизмът" във Вашитнгтон по времето на Роналд Рейгън. Стърнс разбрал, че правителството на Рейгън ще санкционира за по-малко от 24 часа Гърция заради

предполагаемата й колебливост в борбата с тероризма.

"Направих безброй телефонни разговори, но не успях да намеря нито един високопоставен представител във Вашингтон, който да чуе аргументите в подкрепа на гръцката позиция", разказва американския дипломат и добавя, че "това е и най-голямата опасност в такива критични моменти в гръцко-американските отношения, когато не съществуват тесни лични контакти между влиятелни представители на двете страни". Деветнайсет години след това нещата се намират почти на същото място.

Настъпилият разрив след признаването на бившата югорепублика Македония показва по блестящ начин това, което става в дълбокото задкулисие на гръцко-американските отношения. А именно, че комуникация между Атина и Вашингтон има, но епохата на телефонните разговори е отминала.

Гръцките служби са имали индикации за предстоящо признаване на бившата югорепублика Македония от САЩ, но не са знаели кога точно това ще стане. Освен това, гръцкото лоби в САЩ в момента се намира във фаза на пълна илюзорност, както често се изразяват американски дипломати.

Хората, които могат да вдигнат телефона и да говорят с Джордж Буш и с други негови приближени са малцина. Бизнесменът от гръцки произход Алекс Спанос е вторият най-голям спонсор на Републиканската партия. Проблемът обаче е в това, че самият Спанос или не се занимава с проблемите на Гърция, или често с надменните си действия поставя Атина в неловко положение.

В същото време архиепископът на Америка Димитриос е една ярка личност, която обаче не притежава нито една от харизмите на своя предшественик Яковос. Отец Алекс Карлуцос, смятан за "деловия мозък", който стои зад "феномена Яковос" остана в периферията без да се появи на негово място някаква нова личност, която да запълни тази празнота.

Сенаторът Пол Сарбанис, бизнесмените Анджело Цакопулос и Джон Кациматидис, които проявяват най-голям интерес към проблемите на Гърция, в момента за жалост се намират на противната страна на политическата сцена в САЩ. Атина изразходва милиони долари по линия на Съвета за гърците в чужбина и на други организации, но без съществен резултат.

Това вероятно е отмъщение спрямо гръцкото лоби в САЩ от страна на външнополитическата администрация на Вашингтон, което датира още от времето на Хенри Кисинджър и Джеймс Бейкър.

Вероятно същата тази администрация сега е разбрала, че гръцкото лоби е илюзорно и "разчиства" проблемите без много колебания. "Гарантирам ви, че ако кризата с Турция за спорния остров Кардак/Имия в Егейско море се повтори, трудно ще намерите влиятелен събеседник", каза наблюдател с дългогодишен опит във Вашингтон.

Несъмнено още два фактора са изиграли определяща роля, за да може гръцкото лоби да бъде възприемано като илюзорно в американската столица. Гръцкият

антиамериканизъм, посещението на Бил Клинтън в Гърция /смятано за най-големия провал на неговите президентски пътувания в Европа/ и отложената визита на Колин Пауъл в Атина вероятно са причините за създалата се психоза сред едно правителство, което вярва, че "който не е с нас е с другите".

Кипър и подходите за решаване на проблема с разделения средиземноморски остров също са фактор в тази насока. "Когато взимам кипърско съобщение или информация, вече даже не го чета. Не кипърците сега са жертвите", каза видна американски журналистка, съдействала в миналото за уреждане на въпроса.

- - -

* Със съкращения А. Папахелас, в. "Вима"