Италианският военен репортер и писател Умберто Томази твърди, че се подготвя нов медиен удар в полза на независимостта на Косово и за изселването на сърбите, които все още живеят в областта и зад това стоят финансовите интереси на САЩ и Германия, съобщава БТА, позовавайки се на македонския вестник "Дневник".

Умберто Томази, съавтор на книгата "Косово - черната дупка на Европа", каза пред белградския в."Вечерне новости", че съществува план за откриването на 18 масови гробове, където се твърди, че били погребани убити албански цивилни по време на войната в Косово. Разкриването на тези гробове ще бъде съпроводено от медийна кампания, която ще послужи като чадър за етническо прочистване на сърбите, които са останали да живеят в Косово.

Томази е сигурен в информацията, с която разполага, тъй като източникът му още през 2003 г. бил предвидил междуетническите сблъсъци през март 2004 г. в Косово.

Ще се вдигне медиен шум, с дни ще бъдат ексхумирани трупове, след това ще има ДНК анализ. Това ще послужи като параван за нови престъпления и ще завърши с прогонване и малтретиране, каза Томази пред в.Вечерне новости.

Той добави, че освен изселването на сърбите тази кампания ще има и друга цел - заграбване на природните ресурси на Косово.

Нещо подобно вече бе изпробвано в Босна, когато Сребреница бе използвана за отваряне на вратата и купуване от страна на американци и немци на рудници и металургични заводи в Босна, каза Томази.

Той отбеляза, че запасите от лигнитните въглища в Косово са 10 милиарда тона и тъй като в световното разпределяне на енергийните ресурси се е включил и Китай лигнитът става втори енергиен ресурс по важност.

Затова не е случайно, че главните конкуренти за контрол върху тези запаси са американците и германците. Те вече са си поделили албанския корпус: американофили на Ругова/косовския президент/ и германофили на Харадинай/косовския премиер/ и на Тачи/лидер на Демократичната партия на Косово/, каза още италианският журналист.

По думите му пред 1999 г. германците са обучили в Косово 50 000 албанци за партизанска война, а Армията за освобождение на Косово е немско производство и членовете й и днес работят за интересите на Германия.

Затова не е странно, че при междуетническите сблъсъци през март в своята зона на отговорност немските войници от мироопазващите сили на НАТО в Косово спокойно гледаха как албанците ловят сърби и унищожават имуществото им, културно-историческите им паметници и църкви, отбелязва Томази.

Той обяснява, че сърбите са пречка, тъй като живеят върху земите, където са основните залежи, а от друга страна от правна гледна точка сърбите са собственици на косовските рудници и затова присъствието им трябва да бъде ликвидирано, а

документацията за собственост да изчезне.

Това ще даде възможност за приватизация на всичко в Косово, а след това американците и немците ще го купят, каза Томази.

Италианският журналист смята, че Косово ще стане независимо бързо, но от друга страна Косово не може никога да бъде "независимо", т.е. албанците никога няма да имат истинска независимост, ако има ново избиване на сърби.

В Косово БВП на човек от населението остава сред най-ниските в Европа. Главна пречка за растежа му е липсата на резолюция на ООН за окончателния статут на Косово. Липсата на държавни гаранции е основна бариера пред чуждестранните инвестиции в инфраструктурата и другите сфери, които се нуждаят от приток на свежи капитали.

Агенцията за приватизация на Косово (Kosovo Trust Agency) е създадена през 2002 г. Въпреки обявите за продажба на предприятия обаче не се забелязва особен голям чужд инвеститорски интерес. Покупката на 76% от Американската косовска банка през декември 2002 г. от Raiffeisenbank се смята от наблюдателите за една от големите инвестиции в Косово, макар че сумата на покупката не е оповестена.

Основният проблем, който спира инвеститорите, е, че предприятията са доста тежко пострадали от войната в Косово в края на 90-те години. След навлизането на международни войски през 1999 г. редица мощности са блокирани от настанилите се военни. Освен това в много случаи към косовските предприятия предявяват претенции сръбски банки кредиторки. Според резолюция 1244 на ООН Косово, макар и протекторат на Обединените нации, си остава в рамките на Сърбия, а ЮНМИК (администрацията на ООН в Косово) няма право да се разпорежда със собствеността. От тази гледна точка логично продавач на предприятията може да бъде само техният собственик - сръбската държава. С редица мерки и програми на международната общност този проблем като че ли е преодолян. Освен законността на продажбите голям инвеститорски риск в Косово представляват физическата несигурност, липсата на надеждна законова система, широко разпространената корупция и сивата икономика, голямата зависимост от чуждестранната помощ и дълбоките структурни дефекти, наследени от социалистическото централно планиране. Данъкът върху печалбата, който е 20%, също се смята за не особено привлекателен за инвеститорите.

Предимствата на Косово са младата и мотивирана работна сила, изобилието от природни ресурси и суровини (значителни запаси от олово и цинк, никел, боксит, лигнитни въглища, геотермални източници), земеделският потенциал, използването на еврото като официална валута и защитата на инвеститорите и гаранциите срещу необоснована експроприация. Процедурата за приватизация е опростена и прозрачна според оценки на ЮНМИК. Не бива да се забравя, че заради високата безработица (близо 60% от населението в активна възраст) в рамките на бивша Югославия единствено в Косово няма обструкция от страна на местните жители и профсъюзите срещу приватизацията.

В момента тече четвъртата вълна на „приватизация" в Косово. Според местни икономисти основните купувачи са косовски албанци, които са натрупали много пари около войната.

За да направи дружествената собственост по привлекателна за чуждестранни инвеститори, ЮНМИК даде възможност Косовската агенция за приватизация да продава 99-годишни аренди, които могат да бъдат трансформирани, използвани като заеми или гаранции.

Перлата в косовската приватизация е минно-металопреработващият комплекс Ferronikeli с годишен капацитет от 12 000 тона никелово производство. Очаква се предприятието да бъде раздържавено в началото на 2005 г., за когато е обявен търгът. Интерес представляват също Балканската каучукова фабрика, стоманопреработващото предприятие „Лямкос" и ски курортът Брезовица.