Следете поредицата от Доклада на ЦРУ от 31 януари до 10 февруари.

Появата на Китай и Индия като нови глобални играчи, подобни на подема на Германия през XIX век и на САЩ в началото на XX век, ще преобрази геополитическия пейзаж и ще има последици, драматични като тези в предишните две столетия. По същия начин, по който коментаторите наричат миналия век "американското столетие", така началото на XXI век може да се разгледа като време, в което развиващият се свят, предвождан от Китай, получава признание.

Населението в Европа и Русия - региона, сцена на повечето исторически събития през XX век, ще намалява драматично. Почти целият прираст ще бъде в развиващите се нации, които доскоро заемаха покрайнините на глобалната икономика.

"Изгряващите" сили - Китай, Индия и някои други като Бразилия и Индонезия, вероятно ще встъпят в нови международни съюзи, маркиращи окончателната раздяла с институциите и практиките на следвоенния свят. Този процес може да бъде прекъснат само от срив на глобализацията или от експлозия вътре в посочените държави.

Голямата неизвестна обаче остава начинът, по който Китай и Индия ще прилагат своята мощ, както и какво ще изберат - сътрудничество или конкуренция с другите сили в международната система. Очакваният икономически подем на Бразилия, Южна Африка, Индонезия и дори Русия може да засили нарастващата роля на Китай и Индия.

В основата на бързия икономически и политически подем на двата азиатски гиганта стои комбинацията между устойчив икономически растеж, нарастващи военни възможности, активно налагане на високи технологии и голямо население. Заради очевидно огромното население, което американското бюро по преброяване прогнозира да достигне през 2020 г. 1.4 млрд. души в Китай и 1.3 млрд. души в Индия, не е нужно стандартът на живот в тия държави да приеме западните норми, за да станат те важни икономически сили.

Китай например сега е третият световен производител на промишлени стоки, а делът му нарасна от 4 на 12% само през последните десет години. До няколко години той лесно ще надмине Япония и по показателя дял от световния износ. Осъзнатата нужда на Китай и Индия да си осигурят достъп до енергийните доставки ще ги накара да станат повече глобални, отколкото просто регионални сили.

Безспорно Пекин ще се бори за статут на "велика сила" и ще постига това чрез икономически и военен натиск, което пък ще накара страни от района като Япония, Тайван и други към внимателна преценка доколко да се сближат с Китай и доколко да залагат на САЩ като контратежест. Някъде в следващите 20 години китайците ще надминат Русия по военни разходи и ще имат втория по големина в света бюджет за отбрана (до 250 млрд. долара по цени от 2003 г.).

Което означава също, че ще имат и първокласна армия. При толкова многолюдна нация обаче опасностите ще идват отвътре - от 2020 г. Китай ще усети проблема със застаряващото население, пред който в момента е и Западът, а дотогава едва ли ще се появят механизми за справяне с него, каквито са добре развитите пенсионна и здравна система.

Индия понастоящем изостава зад Китай по повечето икономически критерии (напоследък темповете й на нарастване са с 20% по-слаби), но тя ще запази високи нива на стопански ръст и по някои оценки може дори да надмине съседа си по този показател. В сравнение с Китай страната има по-развити демократични институции, а значи и по-добра защита от политическа нестабилност. Индийците вече имат репутация на лидери във високотехнологични сектори, които Китай тепърва трябва да развива.

По-интересна е геополитическата й роля - тя ще въздейства все повече върху Централна Азия, Иран и Близкия изток, както и в Югоизточна Азия на държави като Малайзия, Сингапур и Тайланд, които може да се сближат с нея като контратежест на китайското влияние. Вътрешните проблеми на индийците идват пак по линия на населението - при такива темпове на икономически възход неизбежно ще има трудности със земеделската земя, питейната вода и енергетиката. Също като Китай и Индия е под сериозна заплаха от СПИН епидемия.

Експертите признават, че Бразилия е важна държава с жизнена демокрация, диверсифицирана икономика, предприемчиво население и солидни икономически институции. Успехът или провалът на Бразилия в балансирането между стимулиращи растежа икономически мерки и амбициозна социална програма срещу бедността, ще има дълбок ефект върху икономическото и политическото развитие на целия регион през идните 15 години.

Привличането на директни чужди инвестиции и подкрепата на регионалната стабилност ще останат аксиомите на бразилската външна политика. Страната има потенциал да се развие като нетен износител на петрол.

През следващото десетилетие Индонезия ще постигне ръст от 6-7%, което наред с очакваното увеличение на населението й от 226 до 250 млн. души, би я направило една от най-големите развиващи се икономики. Подобен растеж предполага подобряване на инвестиционната среда, вкл. защита на интелектуална собственост и отваряне за чуждите инвестиции. При по-слаб растеж икономиката й не би успяла да поеме безработните и необразованите, което би повишило риска от политическа нестабилност.

Южноафриканската република ще продължи да е застрашена от СПИН и разпространяващата се престъпност и бедност, но шансовете за икономиката й изглеждат обещаващи. Ако се извършат нужните реформи, през идното десетилетие икономиката й би постигнала ръст от 4-5 %.

Азия е районът с най-висока вероятност за избухване на междудържавен конфликт с глобални последици и за това едва ли ще са виновни големите сили като Китай, САЩ и Япония. Напрежението на Корейския полуостров и в Тайванския проток ще продължи да расте. Възможно е засилване на насилието в Югоизточна Азия заради сепаратистки бунтове и тероризъм. Дори в Китай е вероятно да има въоръжени сблъсъци със сепаратисти по западните граници.

Основният проблем на континента ще бъде разцеплението между Североизтока и Югоизтока по икономическа и по верска линия. Страните от Североизточна Азия се възмогват и са активни в глобализацията, докато тези на юг изостават и са разтърсвани от етнически и религиозни вражди.

Културното разцепление между мюсюлманския Юг и немюсюлманския Север ще се изрази в растяща заплаха ислямистите да заемат солидни позиции в страни като Индонезия, Малайзия и части от Филипините и да започнат да изнасят терор на север и по цялата планета. Вероятно е да се увеличи икономическата миграция към богатия азиатски север, а с това расте и рискът от пренос на болести и избухване на пандемии в райони с огромна концентрация на население.

------------------

Подемът в района ще продължи да преобразува глобализацията, придавайки й повече азиатски вид и привкус и по-малко характер Маde in the USA. Тук са най-бързо нарастващите консуматорски пазари и при въвличането на повече мултинационални компании Азия може да измести западните държави като център на международната икономическа динамика.

Има съгласие да се създаде континентален монетарен фонд, който би действал различно от МВФ, като се придържа по-слабо към валутните обмени и така дава на местните ръководители повече свобода от "Вашингтонския макроикономически консенсус".

- Азия може да продължи да натрупва големи валутни резерви, които към момента са: 850 млрд. долара в Япония, 500 млрд. долара в Китай, 190 млрд. долара в Корея и 120 млрд. долара в Индия, или общо три четвърти от глобалните резерви. Но делът на резервите в долари ще намалее, а запасяването с други валути - йена, юан и вероятно рупия, ще стане стандартна практика.

- Решенията за лихвите, които взимат азиатските централни банкери, ще повлияят и на другите глобални финансови пазари, включително Ню Йорк и Лондон, а печалбите от азиатските фондови пазари ще станат все по-важен критерий за оценка за портфолио мениджърите.

Азиатските гиганти може да използват силата на пазарите си, за да наложат собствени индустриални стандарти и права върху интелектуалната собственост, а не да прилагат създадените от западните нации или международните стандартизационни институции.

Може би най-дълбоката последица от подема на Азия ще бъде разширяването на азиатската (или азиатско-центристката) културна идентичност. Азиатците вече започнаха да ограничават броя на студентите си, които отиват да учат в Европа и Северна Америка, а Япония и дори Китай се превръщат в образователни "магнити".

------------------------

Сценарий №1: Тигър и дракон в залеза на "американския" век

 

Този сценарий показва как могъщият икономически растеж през следващите 15 години може да преобразува глобализацията, като й придаде по-малко западен вид. Това е хипотетично писмо от президента на Световния икономически форум до бивш председател на Федералния резерв на САЩ, написано в навечерието на годишната среща в Давос през 2020 г.

12 януари 2020 г.

Уважаеми Г-н председател,

Както знаете, последните няколко години бяха бурни. Най-сетне убедих азиатците да спрат бойкота и тази година ще се съберем в Китай вместо в Давос. Отсега нататък форумът ще се редува през година в Швейцария и в Азия. Първоначално мислех, че мога да надвия азиатците, но те се оказаха единни. Съмнявам се това да е голям заговор на китайците, защото те вече са толкова убедени в статута си на голяма сила, че не им пречи да идват в Давос - по-скоро домакинството на азиатските срещи им пречи, тъй като ще трябва у дома да изслушват критики за начина, по който правят бизнес. Което ми напомня как в началото на века приравнявахме глобализацията с американизацията, а днес тя е с повече азиатски черти, Америка вече не е онзи могъщ неин двигател, а пазарите са ориентирани на изток.

Но ние преживяхме и безсънни нощи, особено когато Китай затъна във финансови проблеми. Слава Богу, оздравяването стана бързо, иначе Пекин щеше да се изправи пред експлозивна политическа криза с тежки последици за икономическия му възход поне за следващите 10 години. За щастие това не се случи, но по-интересното беше, че Китай се измъкна сам без никаква американска или друга международна помощ, каквато мислехме, че ще е необходима.

За съжаление сривът разпали латентния национализъм и напрежението около Тайван и расте рискът някой в Пекин да направи погрешна крачка. Напрежение възникна и между Китай и Индия и останалите възникващи пазари. Успехът на азиатските гиганти направи по-трудно за малките да наваксат. По-високите заплати на китайците най-после предизвикаха износ на работни места към икономиките с ниски надници, а и страната изведнъж "остаря" и усети първите проблеми от "политиката на едно дете в семейството". В същото време Вашингтон и европейските столици са изкушени да противопоставят развиващите се държави на Китай и Индия като дават преференции на некитайските стоки.

Пробивите във високите технологии поведоха някои държави по пътя към устойчив икономически растеж. Все повече биотехнологични храни и повече питейна вода заради по-добрите пречиствателни системи помогнаха да се елиминира ужасяващата бедност и да се даде тласък на експортно ориентиран аграрен сектор. Китай и САЩ най-после се наложиха над Европа за генномодифицираните храни.

Скъпите суровини се оказаха по-добри от опрощаването на държавни дългове. Няколко подкрепяни от Азия енергийни консорциуми на практика управляват две или три от по-малките държави и са популярни там, защото осигуряват не само на работниците си, но и на околните общности пълен набор от здравни услуги, включително битка с маларията, туберкулозата и дори СПИН. Което много ми напомня на ролята Остиндийската компания през XVIII век - дали пък не затворихме цикъла и бизнесът да поема отново функциите на правителство?

Име известен напредък в Близкия изток, където няколко държави предприеха реформи за пазарна либерализация, но други все още не са помръднали. Палестина копнее за фигура като Джордж Сорос, която може да налее много капитали и да развие износа, но не виждам някой иска да инвестира там.

Европа вероятно се чувствала застрашена от шеметния възход на Азия, но - комичен факт - на това се гледаше като на противотежест на доминираща Америка. Така че азиатците помогнаха на Европа да се измъкне от застоя.

Между другото чух, че Вашата внучка учи китайски в Пекин. Знаете ли, че един от моите внуци е също там? Да ги съберем заедно по време на Давоския форум в Китай?