Отбранителната индустрия на България преминава през труден период, а в бъдеще ще се изправи пред нуждата от много сериозно преструктуриране и съкращаване на мощностите. Това е едно от заключенията в доклад на Международния център за трансформация на военния потенциал (конверсия) в Бон, BICC, публикуван в началото на годината. Авторът - американският експерт по сигурността Юджийн Когън, анализира въздействието на разширяването на ЕС върху европейските отбранителни индустрии и пазари.

Докладът разглежда военните производства на Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Румъния и България. Когън посочва, че в българския военнопромишлен комплекс работят 75 000 души, като се позовава на публикация в британското военно списание "Джейнс дифенс уикли" от април 2002 г. Цитира се и преценката на Тодор Тагарев от Центъра за национална сигурност и изследване на отбраната, според когото от общо 77 компании в бранша 5.7 % са малки, 63.6 % - средни, а 30.7 % - големи. С няколко изключения почти всички от тях били приватизирани.

Когън изброява пет направления от българското специално производство - авиация, муниции, бронетанкова техника, електроника и малокалибрени оръжия. В ръцете на Министерството на отбраната все още е най-важният завод за модернизиране на военни самолети, "Георги Бенковски" в Пловдив, се казва в доклада. Друга съществена компания от отрасъла е и "Авиотехника". В областта на мунициите Когън посочва "Дунарит" в Русе и ВМЗ в Сопот, но допълва че нито една от двете компании няма шанс за оцеляване. Сериозни финансови затруднения според Когън изпитват и авиационният, и бронетанковият отрасъл. На хартия българският ВПК изглежда впечатляващ, но реалността е друга. В сравнение с другите източноевропейски държави България се нуждае поне от още три години, за да завърши реформите в отрасъла, да развие сътрудничество със западноевропейски компании, за да може по-лесно да се интегрира във военнопромишлената инфраструктура на ЕС, смята Когън.

Анализаторът не пести критиките и на другите посткомунистически държави. Чехия и Унгария, също както България, изостават с трансформацията и времето вече не е на тяхна страна, пише той. Според него единствено Полша успява да се справи с предизвикателствата. Бронетанковото производство в страната е на западно ниво, което я прави лидер и по отношение на кооперирането със ЕС, пише Когън, като припомня, че европейският гигант ЕАДС (EADS) е придобил 51% от PZL Warsawa-Okecie SA. Експертът отправя похвали и към словашкия ВПК, който имал потенциал да се запази и в бъдеще, както и към добрите позиции на румънския военновъздушен отрасъл. Има се предвид заводът на "Юрокоптер" (Eurocopter) в Брашов, както и сътрудничеството на израелската "Елбит системс" (Еlbit Systems) с дружествата Аerostar, Avione Craiova и IAR.

Авторът отбелязва, че често няма връзка между държавните програми за сътрудничество със Западна Европа и военните поръчки на източноевропейските правителства, като показва случая с Полша, която има най-задълбоченото сътрудничество с ЕС, но същевременно купи американските самолети Ф-16. От друга страна, е нужно да не се подценява ролята на политическите преференции за крайния избор. В заключение Когън посочва, че интеграцията на източноевропейските военни индустрии в ЕС ще трае повече от очакваното, но ако успее, ще направи общата европейска индустрия по-силна и конкурентоспособна.

За нуждата от бързо привличане на новите членки към режимите на ЕС става дума и в новия доклад за износа на оръжие на германската църковна организация "Гемайнзаме конференц кирхе унд ентвиклунг" (GKKE). Докладът посочва, че към датата на разширяването - 1 май 2004 г. - едва четири от десетте нови държави са били включени към регионалните и глобалните споразумения за контрол на оръжейния експорт, като Australia Group, Nuclear Suppliers Group, Missile Technology Controle Regime и Wassenaar Arrangement.