Как ще изглежда пазарът на мобилни телефони и дали ще оцелеят гигантите в него? По тази тема от 14 до 17 февруари публикуваме разработка на германското икономическо списание "Виртшафтсвохе", което е поръчало на консултантската компания "Аксенчър" (Аccenture) да направи изследване на бранша.

----------

Повечето от големите производители на мобилна техника изглеждат добре подготвени за мащабните промени, пред които е изправен отрасълът. "Нокиа", "Самсунг" и "Сони Ериксон" вече разполагат с широка палитра от модерни и примамващи окото апарати, снабдени с редица аткрактивни и сложни приложения.

"Сименс" обаче остава назад. През есента на 2004 г. концернът предлагаше в своето портфолио около 30 мобилни продукта. Липсват обаче собствени мултимедийни модели за новите широколентни мобилни мрежи (UMTS). Едва преди няколко месеца "Сименс" излезе на пазара със собствен смартфон, който е оборудван с програмата за и-мейли на канадската корпорация Ер Ай Ем.

Миналият март обаче технологичният гигант се мъчи седмици наред със софтуерен проблем в най-новата си продуктова серия.

Пет години поред Руди Лампрехт се опитва да лекува "болния пациент". Високият мениджър с характерните мустаци се издигна през 1998 г. до директор за мобилните комуникации в "Сименс". Ламперт разшири каталозите, инвестира милиони в договори за спонсориране - например в испанския футболен клуб "Реал Мадрид" и в китайската футболна лига - за да направи марката по-известна и силна. През април 2003 г. Лампрехт въведе "Кселибри" (Xelibri), собствена модна марка апарати. По началните преценки годишно около 2 милиона от тези шикозни апарати трябваше да се продават от ексклузивни бутици. Но разчетите не излязоха верни. В края на миналата година "Сименс" отново спря "Кселибри" и изтегли готовите продукти.

Още през 2002 г. предишният президент Хайнрих фон Пийрер се опита да се отърве от бизнеса. Почти финализирана бе сделката с един от най-могъщите конкуренти - "Моторола". Но още тогава стана ясно, че "Сименс" е на километри разстояние от желаната цел - продажбите на мобилки да носят 8-11 процента печалба. От юли до декември 2003 г. се наложи дори самият фон Пийрер временно да поеме ръководството на проблемния ресор. Лампрехт пък бе изстрелян в централния управителен съвет.

От януари 2004 г. отговорността за целия комуникационен бизнес бе прехвърлена към Клайнфелд, новия президент. И, нека да признаем, той успя да наложи това, което при "Сименс" дотогава се считаше за невъзможно - да обедини фиксираните мрежи и мобилната телефония. Официално това заработи от октомври.

Клайнфелд показа много сръчност в битките с работническите съвети и синдикатите. И счупи поредното табу. Служителите в два завода в провинция Северен Рейн-Вестфалия приеха да работят повече срещу по-малко пари. В замяна на това Клайнфелд отмени изтеглянето на мобилното производство към Унгария (където условията бяха по-изгодни) и гарантира на служителите работата им за следващите две години.

Само половин година по-късно мениджмънтът на "Сименс" подложи бизнеса с мобилни апарати на проверка. "Ние не разбираме този масов бизнес с мобилни телефони", изрече без никакви заобикалки финансовият директор на Йоахим Нойбюргер по време на конференция на анализатори в началото на декември. По думите му опциите за измъкване от кризата са три - да се продаде, да се санира или да се партнира.

В основата обаче се надигна бунт. Работническите съвети се разяриха, а немалко от тях се оплакаха дори и на федералните власти в Берлин. Първите жалби лежат вече на бюрото на канцлера Герхард Шрьодер. "Те си играят на котка и мишка с работниците", написаха в открито писмо възмутените депутати от социалдемократическата партия в Бундестага, Ханс-Улрих Крюгер и Ханс-Петер Кемпер. Двамата са от избирателните окръзи Везел и Боркен, на чиято територия са двата засегнати завода. С най-голяма настойчивост двамата парламентаристи призоваха Шрьодер да изисква "социалната отговорност", която корпорации като "Сименс" загърбвали с цел максимизиране на печалбите.

Големият въпрос обаче е дали Клайнфелд ще удържи на натиска от работническата основа и от политиците?

Действително той се слави като умен стратег, който слуша и въпреки това успява да убеди другите в своята концепция. А че владее занаята на санирането, доказа вече за "Сименс" в САЩ.

От месеци Лотар Паули, който сега ръководи комуникационните направления, кръстосва из света. Преди да поеме неблагодарния ресор, той се занимаваше с инфраструктурата на мобилните мрежи. "Да, наистина водехме разговори с "Ел Джи електроникс" и с другите потенциални купувачи", признава Паули.

Ако преговорите се бяха увенчали с успех, нещата несъмнено щяха да изглеждат другояче. Мобилният бизнес на "Ел Джи" е част от цяла империя за развлекателна електроника. За първото полугодие на 2004 г., сочат проучванията на "Аксенчър", оборотът на южнокорейската компания е скочил със 72 процента спрямо 2003 г., до почти 20 милиона продадени апарата. Нека да уточним, че преднината на "Ел Джи" се дължи основно на новите UMTS-модели. Тъкмо с тях те щяха съществено да разнообразят и разширят каталога на "Сименс".

Сред потенциалните партньори бе и японският концерн НЕК (NEC), с който "Сименс" от години работи заедно в областта на инфраструктурата за мобилна комуникация. Сериозен интерес проявяваха и китайците от "Хуавей" (Huawei), които също отдавна си сътрудничат тясно с германската корпорация.

"Въпросът е, какво въобще иска да продаде "Сименс" или какъв дял да внесе в един бъдещ джойнт венчър. И от този отговор зависи колко бързо ще разреши проблема си", обяснява анализаторът Хенинг Дрансфелд от консултантската компания "Овум" (Ovum).

На "Сименс" би паснало и едно решение, подобно на това, което постигнаха американският компютърен гигант Ай Би Ем и китайската IT компания "Леново" (Lenovo). Китайците купиха бизнеса с персонални компютри на американците, но продължиха да развиват марката Ай Би Ем.

"Толкова лесно не бихме отдали марката "Сименс", категорично отсича директорът Паули. От друга страна, началникът му Клаус Клайнфелд, както впрочем и предшественикът му фон Пийрер, изглежда, не държи на мобилните телефони.

Клайнфелд гледа все по-снизходително и се оплаква - "мобилните телефони ни дават младежки имидж". Клайнфелд е по-скоро един мек диктатор, който с усет прокарва това, което смята за правилно. Дори и с риск да пожъне гняв сред основата от служители. Може би вече е схванал, че интензивно развиващият се бизнес не е никаква детска игра за концерна. "Целият този мобилен бизнес е каубойска индустрия", както казва шефът на мобилното направление в "Моторола", Рон Гарике. И метафорично добавя, че всяко тримесечие камбаната бие за нов рунд. И всяко тримесечие може да се окаже, че си сбъркал страхотно с продуктите си.