*Никога петролът не е бил толкова скъп, колкото днес. Защо? На този въпрос се опитва да отговори репортерът на германския седмичник "Ди цайт" (част от издателския концерн "Георг фон Холцбринк") Райнер Луйкен, който проследява пътя на един литър петрол от извора в Кувейт през Суецкия канал и Ротердам до една бензиностанция в град Веселинг, край Кьолн. Журналистът разказва за спирките от това пътуване и разкрива колосалното оскъпяване с 19 000% на черното злато от Близкия изток до Европа.

--------------------------

Американската петролна компания "Ексон мобил" (ExxonMobil) изчислява разходите си за добив на петрол из целия свят на средно 3.33 долара за барел. За сложните сондажи в Атлантическия океан или в пясъците на Албърта, Канада, разходите обаче скачат до 20 долара на барел. Кувейт произвежда най-евтиния петрол в света. Ако превърнем този долар, колкото струва барелът в Кувейт, в евро, то литърът ни излиза 0.6 евроцента.

Нашият литър протича по малък нефтопровод с дължина от няколкостотин метра към морето и после към "Ал Салхия", един от супертанкерите на Кувейтската компания за петролни танкери (KOTC). Наблизо е прослужилият годините си товарен терминал "Сий айлънд", където водата е достатъчно дълбока. Натоварен с 300 000 тона черно злато, този, казано на професионален език, много голям танкер (VLCC, от very large crude carrier), влачи под себе си "търбух" от 25 метра. В относително плитките води на Персийския залив той не може да се доближи на по-малко от 20 км от сушата. "Ас Салхия", все още празен, е привързан за една червена шамандура. Със сушата го свързва подводен тръбопровод, от който се пълни с два големи плаващи маркуча.

Когато нашият литър петрол се изкачва към танкера по един от тези маркучи, той струва, както казахме, 0.6 евроцента. Тогава обаче идва чудото. Щом се промъкне на борда, литърът изведнъж струва вече 16 евроцента. Двадесет и шест пъти повече. Толкова е платил за него търговецът, който е наел "Ал Салхия" за транспорта. Защо? Обяснението може да се намери в една сложна процедура.

Финансовата участ на нашия литър, умножил по приказен начин стойността си, е започнала още два месеца преди да бъде изваден на бял свят в кладенеца 473 в Бурган. Във Веселинг край Кьолн е разположена една от трите рафинерии на "Шел Германия" (Shell Deutschland). Рафинерията е получила от компания за пътно строителство голяма поръчка за дзифт, основния материал за производство на асфалт. При дестилацията на нефта се получават не само бензин и дизел, но и над десет други продукта - от самолетно гориво до метилов алкохол, от втечнен газ до амоняк. А също и дзифт. Заради специфичната му тежест от близкоизточния петрол се получава особено много дзифт.

Сузане Шютце-Кайзер, икономически директор на кьолнското предприятие, е поръчала в отговарящия за покупките клон Shell Trading and Shipping Company (Stasco) в Лондон партида от няколкостотин тона суров арабски петрол. Известните имена в бизнеса - "Шел", "Бритиш петролиъм", "Ексон мобил", "Шеврон" (Shevron) и "ТоталФинаЕлф" (TotalFinaElf) добиват сами едва малко над 14% от извличания по цялата земя нефт. Те са преди всичко търговци и посредници и закупуват основната част от необходимите си количества. Цената се фиксира на три борси - на нюйоркската "Нимекс" (Nymex), на SGX в Сингапур и на Международната петролна борса (IPE) в Лондон. В британската столица Stasco си набави и нашия близкоизточен петрол за Веселинг, буквално казано - набави си един лист хартия с цената и датата на доставка.

Забележително е, че на този лист е написано "Брент", сякаш нашият нефт е онзи от станалото известно заради платформата Brent Spar находище в Северно море, което отдавна е преминало зенита на продуктивността си. Джаки Бълимор, шеф на отдела за пазарни анализи в IPE, обяснява заплетеното обстоятелство така: Според мястото на предназначението си петролът се определя като "Брент" за Европа, "Дубай" за Азия и "Уест Тексас интърмидиейт" (West Texas Intermediate) за Америка без значение от какъв сорт е. "При нас става дума за виртуален петрол. Това няма нищо общо с физическия", казва Бълимор.

Когато Stasco поеме товара, плаща следователно 16 евроцента за нашия литър, който същия ден се търгува на лондонската борса за 22 цента. За това има две причини. Кувейтският експортен петрол е със 17% по-евтин от по-лекия, но по-добър петрол от Северно море. Преработването на по-лошокачествения нефт струва повече от преработването на по-лекия, затова и последният от самото начало има по-ниска цена. След отбива от 17% Stasco e получила товара още по-евтино, отколкото е бил търгуван на този ден в Лондон. Разликата е от 2.26 цента на литър, която Stasco си прибира, тъй като петролът е купен виртуално преди два месеца, на тогавашна цена и за доставка на днешния ден. Това се нарича сделка с фиксиран срок.

Тези сделки са незаменим еликсир за международната търговия със суровини. С тях големите купувачи се подсигуряват от фалит най-вече в несигурни времена. Така както Stasco спекулира с покачващите се цени на петрола и предварително закупи нашия литър, така и германският авиопревозвач "Луфтханза" (Lufthansa) си осигури по-рано 90% от нужното му за 2004 г. гориво, като го купи с една четвърт по-евтино, отколкото е днес, когато суровият петрол струва много повече. Британската авиокомпания "Бритиш еруейз" (British Airways) предварително си покри 72% от нуждите до март 2005 г., при това на още по-изгодни цени. За това, разбира се, е нужно и голямо количество налични пари.

Ден 4. Танкерът "Ал Салхия" все още е свързан с шамандурата. Червената долна част на огромното му туловище бавно потъва във водата, докато остане да се вижда само горната черна ивица. Той вече не се извисява над водата, а изглежда като свръхмащабна подводница. Когато танкерът се напълни догоре, остават едва два метра между кила му и морското дъно. Натоварването на 300-те тона петрол трае 36 часа.

Нашият литър петрол, който благодарение на борсовите сделки гордо е наддал на стойност, има дял в благосъстоянието на своята родина Кувейт. Близо едномилионното население се радва на социална политика, ориентирана към семействата - всяка двойка получава след сватбата 70 000 динара, или 190 000 евро, като безлихвен заем за изплащането на построена от държавата къща. Образованието и здравеопазването са безплатни, включително и евентуално лечение в лондонските частни клиники. Данъците от всякакъв вид са непознати.

Кувейт е благонадежден доставчик на петрол. Социалното напрежение внимателно се изглажда, също толкова внимателно се потискат и политическите борби. Всичките важни за бизнеса решения се вземат от Върховен съвет за петрола под председателството на премиера шейх Сабах ал Ахмад ас Сабах. Династията Ас Сабах управлява страната от 200 години.

Ден 5. "Ас Салхия" отплава. През един тесен дълбоководен канал излиза в Персийския залив, а сетне със скорост от 15 възела продължава покрай бреговете на Саудитска Арабия на югоизток. Скоростта на пътуване и датата на доставка са точно определени в договора за чартър, защото наемащият трябва да плати горивото и да си направи точна сметка. "Ас Салхия" влиза в Червено море, а нашият литър се клатушка някъде в огромния търбух на танкера.

Междувременно на Лондонската петролна борса продължава пазарлъкът за виртуалното му съществуване. Ежедневно, ежечасово, дори често и ежеминутно цената се покачва. Всяка вестникарска статия, всеки слух, всяко съобщение на агенция вдига курса нагоре. Съобщенията преминават едно след друго, под големите табла, които показват току-що изтъргуваните контракти: саботажи срещу нефтопроводи в Ирак; изявлението на иракски министър, че наетата преди година за 100 млн. долара от американската окупационна администрация частна армия за охраняване на петролопроводите не си е свършила работата; нови обрати в кризата около руския петролен гигант ЮКОС; стачка на петролните работници в Нигерия; политическа несигурност във Венецуела; разяснение на генералния секретар на Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК), че не вижда сред държавите членки възможност да разширят добива.

Петролният министър на Саудитска Арабия обаче е на друго мнение. Той гарантира, че страната му иска да увеличи дневния добив с 1.3 млн. барела. Това щяло да спре натиска на цените. Котировките действително даван заден ход, но само за кратко. Вече натежават по-лошите новини. В Мексиканския залив се е завихрила тропическа буря, пожар бушува в американска рафинерия. Преди всичко обаче застрашеното от фалит обществено електроснабдяване в Китай, страната, която измести Германия като трети световен вносител на петрол. Все повече китайски домакинства се захранват с дизелови генератори. А откъде ще дойде горивото за китайците?

Все още големият спектакъл се играе на една сцена - лондонските брокери и търговци ръкомахат с ръце, надвикват се и правят тайнствени знаци. Но вече е планирано Лондонската борса да се пренастрои изцяло на електронна търговия. Тя принадлежи към дъщерната компания на едно регистрирано в американския щат Делауеър дружество, Intercontinental Exchange Inc., чиито най-големи акционери са "Бритиш петролеум" и инвестиционните банки "Голдмън Сакс" (Goldmann Sachs) и "Морган Стенли" (Morgan Stanley).