На 9 март 1831 г. крал Луи Филип създава Чуждестранния легион с цел улесняването на военните действия в Алжир. Легионът се набира измежду чужденци, които не са поданици на френския крал. Впоследствие подобни легиони биват набирани за допълнение към френските сили, участващи в Кримската война, в Италия и в Мексико. Именно в Мексико легионът спечелва легендарната си слава.

На 30 април 1863 г. малък пехотен патрул, воден от капитан Данжу и състоящ се от 62 войници и 3 офицери, е атакуван и обкръжен от три батальона мексиканска пехота и кавалерия. Легионерите се укрепяват в хасиенда Камероне и въпреки безнадеждната ситуация се сражават почти до последния човек. Данжу е смъртно ранен, а последните оцелели от легиона се вдигат на отчаяна ръкопашна атака. Когато остават само трима, мексиканците отново им предлагат да се предадат.

Вместо това легионерите настояват да им бъде осигурен свободен коридор, както и правото да запазят флага си и да пренесат тялото на капитана. Мексиканският командир приема условията, с аргумента че "това не са хора, а дяволи". Легионът се сражава успешно във Френско-пруската война от 1870-1871 г., както и в Първата и Втората световна война.

Повечето офицери в легиона са французи, а редовите войници биват набирани от цял свят. Те постъпват в частта под псевдоним и не разкриват гражданството си. След година служба легионерите могат да се легализират с истинската си самоличност, а след четири всеки легионер може да кандидатства за френско гражданство. До 1962 г. щабът на легиона се намира в Сиди бел Абес, Алжир, след което се премества в Обан, недалеч от Марсилия. Полковете на легиона са разположени в Оранж, Ним, Авиньон, Плато д'Албион, Обан, Корсика и отвъдморските френски територии.