Дейл Айкелман е професор по антропология и човешки отношения в "Дърмут колидж", САЩ. От края на 60-те години провежда задълбочени теренни изследвания в Близкия изток, най-вече в Северна Африка и Арабския полуостров. Автор и съавтор е на книгите Public Islam and the Common Good (2004), New Media in the Muslim World: The Emerging Public Sphere (2003), The Middle East and Central Asia: An Anthropological Approach (2002), Muslim Politics (1996), издадена на български език под заглавие "Мюсюлманска политика" (2002), Muslim Travelers: Pilgrimage, Migration and the Religious Imagination (1990) и много други. Проф. Айкелман е в България по покана на Центъра за интеркултурни изследвания и партньорство с подкрепата на Американския център и в сътрудничество със СУ "Св. Климент Охридски" за семинар на тема "Ислямът и публичната сфера: Глобални и регионални измерения". По случай 30-ата годишнина на арабистиката в СУ проф. Айкелман изнесе вчера публична лекция на тема "Социалните изследвания в рамките на близкоизточните проучвания".

----------

В: В началото на 90-те години Самюъл Хънтингтън обяви неизбежния “сблъсък на цивилизациите”. В същото време други учени представиха обратни идеи. Къде е истината?

Преди “Сблъсъкът на цивилизациите” Хънтингтън обясняваше, че цивилизациите еволюират чрез взаимовръзките си и не трябва да се разделят и разграничават. Впоследствие обаче той сам ги раздели. В “Сблъсъка” той “създаде” ислямско-будистки блок, противопоставящ се на Запада. Някой някога в хода на историята да е чул за ислямско-будистки блок? Доброто в работата му е, че постави политиката в контекста на културата. Лошото обаче е, че идеята за културата, която представя, е старата цивилизационна идея на Арнълд Тойнби. Именно тя подвежда Хънтингтън. В същото време американският историк Ричърд Бълет, а и много други отстояват идеята за “смесването” на християнската и ислямската цивилизации, които са били много близки през вековете и продължават да бъдат въпреки опитите на някои мюсюлмански и християнски среди да демонстрират различията си. Близостта е повече, отколкото изглежда на пръв поглед. В миналото, а и днес никой не може да бъде дефиниран изцяло според религията си.

В: В какво се състои трансформацията на мюсюлманските общества, започнала през 60-70-те години на XX век и продължаваща?

Става въпрос за същия процес, който се развива и в останалите части на света, макар и с различна скорост. В него има няколко основни елемента. Първият е възходът на масовото висше образование. Макар и “хора на книгата” през XX, век мюсюлманските общества бяха сред най-малко образованите, поне доскоро. Сега и в ислямските страни образованието е достъпно не само за елита, все повече хора получават дипломи, учат у дома и в чужбина. Вторият елемент са масовите комуникации. Медиите вече не са еднопосочни, хората имат и избор, и достъп, и обратна връзка. Сателитните телевизии в Близкия изток не са запазени само за елита. Интернет промени драстично нещата, вече е трудно да се каже кой произвежда и кой получава информация. Именно в това се състои трансформацията - хората вече не слушат само религиозните и политическите си лидери, ако изобщо са го правили, а могат и да изразяват възгледите си, имат повече избор, за добро или зло.

В: През последните години все пак сме свидетели на сблъсък между християни и мюсюлмани, поне на политическо ниво? Кой според вас подбужда този сблъсък? Терористите, вътрешната промяна на обществото или интересите на някои политически кръгове?

В модерния свят е напълно възможно много малка група, едва неколкостотин души, да бъде чута и забелязана. Ако имат идея какво искат да постигнат и как да го направят, те могат да унищожат Световния търговски център и да приковат вниманието на целия свят с едно обезглавяване. Те четат Хънтингтън и познават идеята за “сблъсъка на цивилизациите”, знаят как да действат, за да накарат най-мощните правителства по света да правят неща, които принципно отричат - преговори с терористи. Последният пример в това отношение е освобождаването на италианската журналистка в Ирак.

В: Коя част от ислямското общество, макар и да не можем да говорим за единно такова, днес е по-силна - реформаторите или консерваторите?

В мюсюлманския свят стават неща, които хората в Западна Европа и Америка едва сега започват да забелязват. Докато много политолози твърдят, че ислямът и демокрацията са несъвместими, в Индонезия, най-многолюдната ислямска държава, се провеждат свободни и честни избори. В Близкия изток също стават доскоро немислими неща - вижте Ливан, където започна изтеглянето на сирийските войски, а определяната като терористична "Хизбула" се опитва да се легитимира политически. Нека си припомним, че преди близо 70 години Интерпол издирваше Менахем Бегин като терорист, а по-късно той получи Нобелова награда за мир. А терористичната му организация, определена така от британците, разви независима и силна държава.

В: Значи ли това, че силите на промяната са по-силни от силите на статуквото?

Абсолютно. Управлението на промяната обаче е свързано с много компромиси. Вижте Афганистан, където довчерашни военни командири със съмнително минало днес са губернатори на провинции или дори министри.

В: Смятате ли, че американската инициатива за реформи в т.нар. голям Близък изток ще даде плодове?

Тук е налице парадокс. Рядко съм виждал нашето правителство да действа по-дезорганизирано и непоследователно при вземането на решения, както и да се консултира толкова малко с хората, които познават региона по-добре, макар и да е наясно с всички слабости на нашите аспирации за промяна. Колкото и сложно обаче да изглежда, промяната вече е факт. Тя не се случва непременно поради това, което американците правят.

В: Когато Западът говори за демокрация, винаги има предвид западния модел на демокрация. Може ли този модел да бъде наложен в ислямския свят?

Не.

В: Тогава каква ще бъде демокрацията там?

Всички се учим, като вземаме назаем. Когато в началото на XX век Иран свика първия си парламент, той гледаше на Запад, но и към други традиции. Същото се случи и в Турция. За да работи взетото назаем, то трябва да се адаптира към местните условия. В демокрацията и в Корана е заложена идеята за личната отговорност при управлението на човешките дела. В това отношение ислямът и демокрацията са напълно съвместими.

В: Кога според вас ще приключи войната срещу тероризма?

Не съм сигурен дали ще можем да обявим края й тъкмо защото за тероризма е отговорна много малка група. Някои предпочитат да говорят за война, защото така е по-лесно. Тя обаче нямаше ясно начало. 11 септември 2001 г. беше драматичен акт, но и преди това имаше много терористични атаки. Смятам, че обществото ни трябва да привикне с мисълта, че тероризмът е възможен. Той обаче не е задължително ислямски - да си спомним атентата в Оклахома.

В: Можем ли да говорим, че в момента мюсюлманското общество изживява прехода от своето средновековие към новото време?

Мюсюлманите са на етап, достигнат по-рано от много християнски общества, макар и не непременно по едно и също време. Те вече са наясно с различията в обществата си и знаят, че никой не е притежател и изразител на крайната и абсолютната истина. В модерното общество са налице много конкуриращи се възгледи и между тях трябва да има толерантност. Мюсюлманите са поели по този път.