Достатъчни са ми 30 минути разговор с руския президент Владимир Путин и на войната в Чечения ще бъде сложен край. Това бяха едни от последните цитирани в медиите думи на убития във вторник чеченски водач Аслан Масхадов. Смъртта му, предизвикала шок сред наблюдатели и експерти по конфликта в региона, накара мнозина да прогнозират нова вълна от насилие. Причината - със спецакцията на руските служби за сигурност, завършила с обезвреждането на единствения умерен представител на бойците в региона Масхадов, отлетяха и шансовете за мирно регулиране на кризата.

Именно към това апелираше Масхадов, когото лондонският в. "Таймс" нарече "талантливият командир, който загуби от ислямистите". Петдесет и три годишният бивш президент на Чечения се ползваше с името на човек на честта и мнозина обясняват това с факта, че е завършил Ленинградската военна академия "Калинин". До 1991 г. той остава в редиците на съветската армия, служи в Унгария и Литва и достига чин командир на полк. Някои анализатори твърдят, че Масхадов е имал всички шансове да се издигне още повече в офицерската йерархия. Но през 1991 г. той се присъединява към кръга приближени на тогавашния чеченски президент Джохар Дудаев и година по-късно напуска руските въоръжени сили. През последвалите години Масхадов се превръща в сянката на Дудаев - негов заместник, съветник и военен командир.

След убийството му през 1996 г. руските власти съвсем естествено насочват погледа си към Масхадов, определяйки го като "най-вменяемият" претендент за поста президент на Чечения. Именно той води чеченските сепаратисти при преговорите с генерал Александър Лебед и Москва не пести суперлативите по негов адрес. До момента, в който се подписват така наречените хасавюртовски споразумения, даващи на Чечения широка автономия, с каквато по онова време не се ползва нито една република под влиянието на Кремъл. Въпреки "изиграването" Масхадов е избран за президент на 27 януари 1997 г. и такъв остава официално до връщането на руските войски в Чечения по нареждане на Путин през 1999 г.

Умереният политик и командир се връща към военните си корени и оглавява заедно с Шамил Басаев бунтовническите сили в републиката. Конфликтът между двамата относно методите на действие и съпротива обаче се задълбочава. През последните години Масхадов започна да губи влиянието си в Чечения. Проруските сили спокойно прехвърлиха интереса си към Ахмад Кадиров, а след убийството му - към далеч по-крайния Рамзан Кадиров. Бойците също получиха своеобразна легитимация за действията си, заставайки зад Шамил Басаев. Така на Масхадов му оставаше единствено да играе ролята на "сдържащата сила", апелирайки за международен контрол, прекратяване на насилието и диалог. За жалост, писа вчера в. "Известия", никой вече не го слушаше.