Организацията твърди, че намеренията й са благородни. Противниците й подлагат на въпрос повечето от практиките й, като се започне от набирането на членове. Opus Dei обикновено установява центровете си в близост до университетски кампуси и набира членове там. Те биват окуражавани да не информират семействата си, че са решили да постъпят в организацията, а веднъж взели решение, биват подлагани на строги инициационни ритуали, характерни повече за опасна секта, отколкото за скромна католическа организация, посочва в. "Гардиън". Редовите членове са длъжни да докладват веднъж седмично пред своя пряк началник, да се изповядват пред свещеник от Opus Dei, да носят т.нар. цилис - кожен ремък с шипове (описан в "Шифъра") и да се самобичуват. Семейните биват насърчавани да изпращат децата си в училищата на организацията, а несемейните - да скъсат връзките с близките си. Неслучайно засегнатите създават през 1991 г. контраорганизация - Opus Dei Awareness Network (ODAN).

Странностите продължават на институционно ниво. През ноември 1982 г. папа Йоан Павел ІІ дава на Opus Dei статут на "персонална прелатура", което на практика превръща организацията в "църква в църквата". Тя е единствена по рода си. Най-яростният противник на тази мярка - кардинал Джовани Бенели, през октомври 1982 г. получава внезапна сърдечна атака и умира, а Opus Dei получава желания статут. Сред най-близките сътрудници на папата, членове на организацията, личат имената на личния му секретар Станислав Дзвиж, съпредседателя на папския Съвет, отговарящ за правните текстове на Ватикана, кардинал Хулиан Еранс и говорителят на Светия престол Хоакин Наваро-Валс, който е цивилен, но спазва целибата.

Управлявана от прелат (понастоящем Хавиер Ечевария) с ранг на епископ, Opus Dei е недосегаема за местните църковни власти а диоцезът й на практика покрива целия свят. Макар и да е считана за по-богата от много държави в третия свят, организацията не публикува финансови отчети, а само докладва за състоянието си пряко на папата, при това веднъж на пет години. Въпреки че разполага с централи в шикозния римски квартал Париоли и финансовото сърце на света Ню Йорк, Opus Dei твърди, че е бедна като църковна мишка и няма средства, за да преследва политически цели. Секретността и очевидната елитарност обаче внушават друго.

За повечето секти е характерен култът към основателя. Същото е валидно и за Opus Dei. Наследниците на Ескрива, починал през 1975 г., искат да го видят обявен за светец преди края на века. Десетки видни католици се противопоставят на подобни амбиции. Това обаче не трогва папа Йоан Павел ІІ. През 1992 г. испанският свещеник е беатифициран, а през 2002 г. - само 27 години след смъртта му, е канонизиран.

На церемонията на площада "Сан Пиетро" в Рим се събират над 300 000 души, сред които и 42-ма кардинали, показателно за влиянието на Opus Dei. Подобна скоростна канонизация католическата църква не помни от средните векове. Нещо повече, в момента осем други членове на прелатурата са в процес на канонизация - петима испанци, един аржентинец, един гватемалец и един швейцарец.

Това обаче не е всичко. Броени дни преди първия конклав от 1978 г., избрал наследника на папа Павел VІ - папа Йоан Павел І, кардинал Карол Войтила посещава централата на Opus Dei във Вила Тенере и се моли на гроба на Ескрива. Йоан Павел І остава на Светия престол само 33 дни, а причините за смъртта му така и не биват разкрити. Вторият конклав от 1978 г. избира кардинал Войтила за папа под името Йоан Павел ІІ. След смъртта на наследника на Ескрива начело на Opus Dei - епископ Алваро дел Портийо, папата отива на гроба му и коленичи. По протокол папа коленичи само пред земните останки на кардинал. Това, както и институционализирането на Opus Dei, дават основания на мнозина да смятат, че именно организацията го е издигнала до най-високия пост в католическата църква. Доказателства естествено липсват, защото Opus Dei не оставя следи.

Opus Dei е представена на всички нива в Испания от времето на Франко. Организацията е във възход от средата на 90-те години, след идването на власт на консервативната Народна партия на Хосе Мария Аснар. Opus Dei е изключително добре ситуирана в Латинска Америка, където е проникнала във всички кръгове на политическия, военния, бизнес и финансовия елит. Прелатурата процъфтява в САЩ по времето на администрацията на Ронълд Рейгън, губи част от позициите си по времето на Бил Клинтън, но се връща още по-силна по време на мандата на Джордж У. Буш.

Opus Dei разполага със свои хора във всички нива на администрацията, включително в Белия дом и в Пентагона. Сред най-видните американци, членове на Opus Dei, е бившият шеф на ФБР Луис Фрий. Самият Фрий запазва мълчание по въпроса, но от организацията признават, че брат му Джон, който спазва целибата, е директор на център на организацията в Питсбърг.

В Европа членовете на Opus Dei са добре внедрени в икономическия елит както и в държавната администрация. Те влизат сред католическата аристокрация на континента посредством бившата белгийска кралица Фабиола, свързана чрез фамилията Арагон с испанските Бурбони. В самата Белгия обаче през 1997 г. парламентарна комисия включва организацията в списъка на опасните секти и предлага специални законови мерки за контролирането й. Във Франция Opus Dei се ползва с личната протекция на съпругата на президента Жак Ширак Бернадет, макар и тя да не е член на организацията.

По времето на Ален Жупе членове на прелатурата държат няколко важни кабинетни позиции и контролират социалната политика. Във Великобритания Opus Dei разполага с верига от учебни центрове в Лондон, Манчестър, Глазгоу, Дъблин и Белфаст, ползващи се с подкрепата на програмата на Европейския съюз "Младежи за Европа". Сред най-видните имена на "приятели" на Opus Dei са Жак Сантер, бивш председател на Еврокомисията, Ото фон Хабсбург, наследникът на австро-унгарската корона, Ерве Гемар, доскорошен финансов министър на Франция, Алоис Мок, бивш австрийски външен министър.

Влошаващото се здравословно състояние на папа Йоан Павел II повдига много спекулации около избора на неговия наследник и ролята на Opus Dei в този процес. Либералните среди в католическата църква се опасяват, че прелатурата може да се окаже в състояние да наложи своя избор, коментира в. "Файненшъл таймс". Формално само двама от 118-те кардинали, призвани да изберат следващия обитател на Светия престол, са членове на прелатурата. "Приятелите" обаче са далеч повече и сред тях е човекът, който ще ръководи Ватикана от смъртта на папа Йоан Павел ІІ до избора на неговия наследник - главният шамбелан кардинал Едуардо Мартинес Сомало.

Същевременно кардинал Еранс провежда редовни срещи с другите кардинали във вилата на Opus Dei в Гротароса в околностите на Рим. Те могат да се окажат особено важни, ако продължат и в дните преди следващия конклав. Либерални католици все пак внасят известно успокоение и посочват, че изходът от конклава никога досега не е можел да бъде предсказан. Макар и Opus Dei очевидно да е във възход, той все някога ще спре. По времето на Пий XII (1939 - 1958) йезуитите бяха особено силни, сега те определено са с много слаби позиции, твърди теолог. Същото очаква и Opus Dei. Или поне така се надяват нейните противници.

*Продължение от броя в понеделник