Съдбата на 41-годишната Тери Шиаво, която от 15 години е в кома, и особено решението на федералния съд да не допусне връщането й на системи за изкуствено хранене провокира яростен дебат между защитниците и противниците на евтаназията не само в САЩ, но и в целия свят. По данни на АФП в момента асистираното прекратяване на живота на нелечимо болни е разрешено само в един от 50-те американски щата - Орегон.

Президентската администрация обаче планира да оспори това решение на щата в най-близко бъдеще. В Европа законите за така нареченото "убийство по милост" варират от страна до страна. Някои държави толерират практиката на допускане или подпомагане на безболезнената смърт на фатално болни или безнадеждно обездвижени пациенти. Темата обаче остава табу и редица страни предпочитат да запазят мълчание особено по въпроса за "активната евтаназия", т.е. непосредственото участие в прекратяването на живота на болния.

По данни на АФП Белгия и Холандия са единствените държави в света, където евтаназирането е напълно законно. Брюксел прие въпросния закон на 23 септември 2002 г. Според него лекарят, асистиращ в смъртта на пациента, не е обект на съдебно преследване само ако болният е нелечимо болен или изпитва нетърпими болки без надежда за възстановяване и който в пълно съзнание е взел решение за смъртта си. Законът не се отнася до деца или пациенти с умствена изостаналост. От приемането на закона досега са извършени близо 500 евтаназии. Холандия бе първата страна в света, която легализира асистираното прекратяване на живота. Това стана на 1 април 2002 г., въпреки че практиката е от 1997 г. До 2003 г. са регистрирани 1800 случая на евтаназия.

В Швейцария за законна се смята единствено "пасивната евтаназия", а активната е криминализирана. Лекарите имат право да доставят фаталната доза лекарства на пациентите, но те трябва сами да си я поставят, без чужда помощ. Норвегия също допуска пасивното евтаназиране, но по изричното настояване на болния или семейството му. В противен случай лекарят бива лишаван от правоспособност и е обект на съдебно преследване. В Германия инжектирането на смъртоносно лекарство се смята за убийство и извършителят подлежи на лишаване от свобода от 6 месеца до 5 години. В същото време обаче и тук пасивната евтаназия е разрешена, ако пациентът настоява за това. Аналогично е положението в Дания, Испания и Франция, където евтаназията е технически незаконна, но от 30 ноември 2004 г. пациентите имат "право да умрат", ако страдат от нелечимо заболяване. Според британските закони евтаназирането е престъпление, за което наказанието е 14 години затвор, но дебатът продължава да тече и вече има няколко прецедента. Спорен е и казусът в Швеция, където всеки случай на асистирана смърт се разглежда отделно. Италия е може би единствената държава, където дискусиите по темата все още се смятат за табу.