След 15 години вето върху военния износ за Пакистан Вашингтон оповести миналия петък, че е одобрил доставката на 24 самолета Ф-16 ("Фалкон") за Исламабад. Това решение нямаше как да остане без реакция от съседна Индия и естествено породи разнородни коментари из западноевропейските столици, загрижени за крехкия баланс на сигурността в региона.

Манмохан Сингх, премиерът на Индия, изрази разочарованието си от новината, която според Би Би Си лично му съобщил американският президент Джордж У. Буш по телефона. В неделя Делхи продължи с недоволството си, като този път външният министър Натвар Сингх разкритикува международната общност, че се е провалила в усилията си да спре разпространението на ядрените оръжия.

Послание, което директно визираше съседен Пакистан, чийто учен д-р Абдул Кадир Кхан, баща на пакистанската ядрена програма, бе разкрит като глава на международната нелегална мрежа за доставка на ядрено ноу-хау. Американското разузнаване вярва, че пипалата на Кхан са стигнали и до Иран, Либия и Северна Корея. Миналата седмица пък президентът Первез Мушараф обяви, че ще отвори част от ядрените си тайни, за да помогне на ООН в разследването й на иранските атомни планове.

Американското съгласие за Ф-16 изглежда като добре подготвена и настоятелна намеса за регулиране на дългогодишния конфликт, разчитаща тъкмо на принципа "по малко и на двамата". Официален Вашингтон обеща в петък, че продажбата на самолетите няма да попречи на очерталото се сближаване между Индия и Пакистан. Ако двете страни подобрят сигурността си с въоръжаването, заяви говорител на Държавния департамент, то това повишава сигурността и на целия регион.

В програмното си интервю за в. "Вашингтон пост" през уикенда новият държавен секретар Кондълиза Райс обясни, че Исламабад има нужда от фалконите, за да води успешно битката срещу тероризма. В същия дух бяха и думите на пакистанския й колега Куршид Касури, че доставката няма да отприщи никаква надпревара във въоръжаването, а има за цел да постигне "надеждно възпиране" в сферата на конвенционалните и ядрените оръжия.

Същевременно Вашингтон демонстрира и задълбочаване на отношенията си с Делхи. Според публикации в американската преса САЩ били готови да предложат изтребители и на индийските ВВС, ако е необходимо и под формата на офсетни сделки. При скорошното си посещение в Индия Райс оповести, че се обмисля дори и вдигането на ембаргото за цивилни ядрени технологии. Една примамлива и хитро лансирана оферта, която не можеше да не зарадва домакините.

Как стои към момента военното съперничество между двете страни? Индия изпреварва Пакистан по численост на армията - 1.325 милиона спрямо 620 хиляди войници, по данни на Федерацията на американските учени (FAS). Двете държави обаче са почти изравнени като военновъздушни сили - по оценки на FAS и на организацията "Глобъл сикюрити" (Global Security) те разполагат с по около 740 бойни самолета. Пакистан разчита основно на изтребителите Ф-16, но има и немалко от поостарелите френски "Мираж" III и IV, както и от китайските модели на съветските МиГ. В края на 80-те години Исламабад поръчва на Вашингтон 71 бройки Ф-16, но доставката е спряна през 1990 г. с налагането на санкциите върху оръжейния експорт за азиатската страна.

Индия от своя страна залага основно на руските самолети, като във ВВС флота си има голям брой МиГ-ове от моделите 21, 27 и 29, както и Су-30. От години се чува за засилен интерес на Делхи към нови покупки на стратегически самолети, като се проучват няколко от водещите производители. По данни на "Глобъл сикюрити" Индия се интересува от новите генерации на МиГ, също и на свръхмодерния френски "Мираж 2000-5", но не е изключено да се водят разговори и за американските Ф-16 и Ф-18. Предвид отблокирането на поръчаните Ф-16 за Пакистан през последните седмици из специализираните издания се прокрадват сведения, че Индия възнамерява да купи общо 126 нови самолета.

По отношение на военноморския флот FAS отчита, че

Индия разполага с 29 бойни кораба, а Пакистан - едва с 8. Според справката на "Глобъл сикюрити" индийската флота, прилежен ученик на някогашната имперска морска сила Великобритания, може да се похвали с пълен набор от съдове - разрушители, фрегати, корвети, дори и няколко самолетоносача от руския клас "Горшков", както и от британските класове "Инвинсибъл", "Хермес" и "Глори". Пакистан не може да се похвали с такива съдове, но не отстъпва толкова много по отношение на подводниците - Исламабад разполага с 10, а Индия - с 19 подводни лодки, сред които преобладават съветските ("Акула-2", "Чарли-1", "Кило" и "Фокстрот"), но има и френски и германски модели. Пакистанските подводници са предимно френско производство, от типа "Агуста" (90В и 70), но също и "Дафне".

Но най-големите притеснения, разбира се, предизвикват ракетните арсенали на двете ядрени държави.

По твърде приблизителни данни от 2002 г. общата картина на ракетите с ядрени глави е следната: 60 за Индия и 25 за съседен Пакистан. Индийските са: земя-въздух ("Акаш"), въздух-въздух ("Астра"), въздух-земя ("БрахМос") и земя-земя ("БрахМос", "Наг" и "Тришул"). Като най-опасни в Исламабад обаче считат индийската ракета със среден обсег на действие "Агни II" (бойна глава 200 килотона), която Индия успешно тества през 1999 г. Нейният обсег е 2500 км, което означава, че покрива голяма част от Арабския полуостров и благодарение на широката територия на страната може да стигне на изток чак до Япония. От своя страна Пакистан същата година проведе успешен тест на ракетата си "Гаури II". Нейният обсег е 2000 км, но тя отстъпва на индийската по боен заряд - главата й е 30 килотона. В крайна сметка обаче и двете оръжия са достатъчно опасни в напрегнатите отношения между двете страни.