В близо 20-вековната си история Римо-католическата църква е сменила на върха си 265 върховни понтифици, започвайки от Св. Петър, оглавявал християнската църква от 32 до 67 г. Макар и процедурата по избор на папа да е еволюирала през вековете, принципно изборът на всеки, възкачващ се на Светия престол, е зависел най-вече от най-близките му сътрудници - кардиналите. Един от тях става глава на Римо-католическата църква, макар че теоретично всеки пълнолетен католик може да бъде избран за папа.  

От дълбока древност до наши дни процесът е забулен с тайнственост, прикриваща всъщност сериозните задкулисни борби между различните фракции и течения в църквата. В различни периоди от историята на престола на Св. Петър са се качвали личности, удобни на владетелите на Испания, Франция, Свещената Римска империя. Борбите за власт във и върху Църквата предизвикват т.нар. Авиньонски плен, раждат десетки антипапи и претенденти за поста, от който в продължение на дълги векове е зависела съдбата на по-голямата част от Европа.

През 1059 г. папа Николай II регулира процеса на избор на папа, като определя кардиналите за единствени електори на Върховния понтифик и това е записано в традиционното каноническо право. През 1179 г. папа Александър III постановява, че всички кардинали имат равен глас. Формулата "Конклав" (от лат. Cum clave - "С ключ") възниква през XIII век като следствие от най-дългото "междуцарствие" в историята на католическата църква.

След смъртта на папа Климент IV през 1268 г. кардиналите се събират в папския дворец във Витербо. Поради сериозен политически натиск от много страни за избиране на кандидат, удобен на силните на деня светски персони, в продължение на почти три години те не могат да изберат обитател на Светия престол. За да бъде ускорен процесът, те са буквално заключени в двореца, а специални маршали на конклава ги контролират да не го напускат.

Според каноническото право Колегията на кардиналите представлява универсалната църква, тъй като членовете й идват от всички населени континенти на Земята, а и са свързани пряко със Светия престол. Право на участие в избора на нов папа имат само кардиналите електори - тези, които не са навършили 80 години. В днешния състав на кардиналската колегия на това условие отговарят 118 души. В срок от 15 до 20 дни след смъртта на папата те се събират във Ватикана, за да изберат новия върховен понтифик. Дотогава изтича предписаният 9-дневен траур, както и погребението на папата, което се извършва между четвъртия и шестия ден след смъртта му.

След пристигането им в Рим кардиналите електори отсядат в Дома на Св. Марта, сградата за гости във Ватикана, разположена в близост до базиликата "Сан Пиетро". Самото гласуване се провежда в Сикстинската капела под знаменитата фреска на Микеланджело "Страшният съд". Конклавът трябва да заседава и вземе решение без каквато и да е външна намеса. На електорите е забранено да влизат във връзка - по телефона, писмено или с други средства, с каквито и да било хора, извън зоната, където се избира новият папа. Докато тече Конклавът, те не трябва да четат вестници или други периодични издания, да слушат радио или да гледат телевизия. Преди началото на изборния процес служители на Ватикана щателно проверяват дали в зоната на избора не са поставени тайно звукозаписни или предавателни устройства.

В първия ден на конклава кардиналите се срещат сутринта по време на литургия. Преди началото на дискусиите, предшестващи избора, те получават напътствия за проблемите и нуждите на Църквата, формулирани от двама духовници, известни с мъдростта си, моралния си авторитет и следването на доктрината. Следобяд кардиналите се събират в Капелата на Павел и призовават Светия дух да ги води след което се отправят към Сикстинската капела за първо гласуване. Преди него по жребий се избират три групи от по трима кардинали, които трябва да събират и броят бюлетините, както и съпровождащите ги бележки. За избиране на папа е нужно мнозинство от две трети от всички кардинали електори.

От втория ден насетне гласуванията са по четири пъти дневно - два пъти сутрин и два пъти следобед. Изборните бюлетини са квадратни и върху тях са напечатани думите Eligo in Summum Pontificem (Избирам за Върховен понтифик), а под тях има празно място. В него всеки електор изписва собственоръчно името на своя фаворит, след което поставя бюлетината в специален съд в олтара на Сикстинската капела. След като и последният електор гласува, кардиналите преброители събират бюлетините за първично преброяване.

Ако се окаже, че броят им не отговаря на броя на електорите, бюлетините се изгарят, без да бъдат отваряни, а вотът е невалиден. Ако са нужният брой, започва броенето. Имената от бюлетините биват прочитани на глас и записвани. След края на броенето бюлетините биват изгаряни в старата печка в Сикстинската капела. Черен дим означава, че папа не е избран, бял - че Църквата се е сдобила с нов Върховен понтифик. Оцветяването днес се постига с химикали, а в миналото - с влажна слама.

Ако след три дни все още няма избран папа, гласуването прекъсва за ден молитви, дискусии и съзерцание. Процедурата се повтаря отново след седем гласувания. Ако и след това папа не бъде избран, Конклавът променя системата. За избор на папа вече е нужно просто мнозинство. Възможно е кардиналите да се спрат и само на две имена, които в предишните гласувания са получавали най-сериозна подкрепа, и да изберат измежду тях новия обитател на Светия престол.

Когато папата накрая бъде избран, председателят на Конклава задължително го пита дали приема да оглави Църквата, а при положителен отговор - какво име си избира като Върховен понтифик. Едва след тези и още ред церемонии най-възрастният кардинал се явява пред множеството на площада пред "Сан Пиетро" и обявява Habemus Papam (Имаме папа), посочва името му, а избраникът се показва пред множеството. Конклавът се разпуска до следващия избор на папа.