Когато през 1978 г. Карол Войтила се възкачва на престола на свети Петър, обществата в Европа изживяват поредната си трансформация - този път в морален план. Благоденствието и материализмът, бързо наложили се след Втората световна война в западната част на континента, съчетани със сексуалната революция на 60-те години, рушат както духовните устои на обществените структури, пряко свързани с проповядваните от църквата идеи, така и традиционните семейни ценности. На изток бавно се развива подобен процес, затормозен от дългите години комунистическо управление, налагащо атеизъм и отричане на духовността, изповядвана от църквата.

Поел скиптъра на свети Петър, Карол Войтила - вече папа Йоан Павел II, тръгва на кръстоносен поход срещу комунизма и материализма, считани от него за две страни на една и съща монета, като ги обвинява, че подриват традиционните устои на християнското общество и размиват идентичността му, отстоявана векове наред. Всъщност целият му понтификат преминава под знака на отстояването на ясни морални ценности - право на живот на всеки индивид от момента на зачеването му до последния дъх, отреден му от Господ, ненамеса в Божиите дела чрез контрацепция, право на свобода на волеизява, но не и на противоестествените, т.е. хомосексуални връзки, защита на християнското семейство, защита на човешките и религиозните свободи, борба с бедността и нищетата и т.н.

Всички се възхищават на последователността и безкомпромисността, с която той налага тези принципи цели 26 години и като върховен пастир ги пръска по света. Но мнозина съзнават, че догматичното им следване не е в състояние да реши всички проблеми, а дори напротив - в дадени моменти създава нови.

Няма спор обаче, че изборът на малко известния полски кардинал за върховен понтифик на Римо-католическата църква се оказва вдъхновяващ пример за една епоха, в която като главен враг на църквата се изявяваше съперничеща й идеологическа система - комунизмът, посочва в. "Дейли телеграф". Стъпвайки на основата на традиционните консервативни християнски ценности, папата се доказва като особено ефективен в действията си срещу този ясен и лесен за атакуване на морална основа враг. Само десет години след възкачването му на светия престол вече е ясно, че комунизмът е победен и е въпрос на време да рухне. Победата обаче не донася напълно очакваните плодове. Вместо към проповядваните от Ватикана ценности освободената от веригите Източна Европа се обръща в друга посока и приема с охота материализма на Запада.

Всъщност една от най-големите битки по време на 26-годишния понтификат на папа Йоан Павел II е именно с доминиращите в западния свят морален релативизъм, религиозна апатия и материализъм. Въпреки личната си харизма и енергия, въпреки медийните си способности, спечелили му прозвището "Големият комуникатор", усилията му да възпре възхода на секуларизма, заливащ Европа, са напразни. Надеждите на папата, че отърсването на Източна Европа от комунизма ще доведе до духовно възраждане и своеобразна реевангелизация на континента, не се оправдават. Вместо с Божието слово вакуумът, появил се след 1989 г., бързо е запълнен от ценностите на консумативното общество, експлозивно налагани по света най-вече от САЩ. Това развитие допълнително консервира възгледите на Карол Войтила и от 90-те години насетне той все повече издига проповядваните от църквата морални ценности над всичко.

"Този свят не е способен да направи човека щастлив", казва веднъж папата, имайки предвид материалистичните ценности на съвременното общество. Молитвата и вярата обаче могат. Отричайки комунизма, Йоан Павел II не фаворизира Запада, а дори напротив - критикува го, че не следва проповядваните от универсалната църква морални ценности. По време на първата си обиколка в САЩ, където е посрещан от триумфиращи тълпи свои привърженици, той постоянно предупреждава домакините си за заплахата, която крият крайният материализъм, егоизъм и секуларизъм. Призивите му богатият Запад да се откаже от част от стандарта си на живот и да сподели богатството си с третия свят обаче не са приемани добре.

Като свое морално верую Йоан Павел II разглежда и борбата с бедността по целия свят. Парадоксално на пръв поглед обаче, докато в световен мащаб се опитва да помогне на бедните и онеправданите, в рамките на църквата действа с желязна ръка и не разрешава процъфтяването на мнения, различни от неговото, когато става дума за морал и традиционни ценности. "Говоря от името на онези, които нямат възможност да се изразят сами", заяви той по време на една от обиколките си в Африка през 1980 г. И същевременно заклеймява възприемането на абортите, контрацептивите, секса преди брака, разводите, хомосексуалността и разпада на традиционните семейни ценности. Той дори стига по-далеч и отсича, че Западът е развил "култура на смъртта", противоположна на "културата на живота", налагана от църквата. А по повод либерализирането на закона за абортите в Полша през 1996 г. Войтила направо отсича: "Нация, която убива собствените си деца, няма бъдеще."

Показателна за издигането на морала над всичко, често дори и над реалността по света в края на XX век, е една от визитите на Йоан Павел II в Централна Африка. В град Мванза, на брега на езерото Виктория, в един от най-отдалечените и бедни краища на Танзания, там, където местната католическа общност едва ли и в най-смелите си мечти се е надявала да стъпи папа, той каза твърдо "не" на контрацептивите, на употребата на презервативи и на контрола върху раждаемостта. Вместо това напук на всички доказателства за бързото разпространение на СПИН епидемията и в отрицание на местните културни традиции понтификът проповядва следване на консервативните християнски семейни ценности и въздържание като единствено решение на проблема.

"За един ден той разби на пух и прах години работа", проплакват активисти в борбата с бича на века, засегнал само в Черния континент над 25 млн. души. "Позицията му по отношение на кондомите и репродуктивните права на жените спъват усилията както в борбата със СПИН, така и по отношение на правата на жените, особено в Африка", твърдят наблюдатели. Хората обаче го обичат и слушат, защото има ясна позиция и ясни аргументи, с които да я защити.

Моралните крайности във възгледите на папа Йоан Павел II се коренят в най-голяма степен в състоянието на католическата църква през 60-те и 70-те години. Вследствие на трансформацията на западния свят и налагането на моралния и сексуалния либерализъм църквата изживява драматична криза и буквално е поставена на колене по думите на Робърт Мойнихън, редактор и издател на сп. "Ватикана отвътре". Реформите, започнали с Втория ватикански събор (1962-1965 г.), съчетани с общественото развитие на Запада, водят дотам, че в края на 70-те години броят на свещениците и монахините в католическата църква е намалял с една трета в сравнение с две десетилетия по-рано, манастирите пустеят, а разпространението на Божието слово изпитва огромни трудности.

Възкачвайки се на светия престол, Йоан Павел II се заема да възроди църквата, като залага на традиционните консервативни фундаменти. Отричайки контрацептивите и абортите, либерализма на 60-те и атеизма на левите идеологии, разрухата на традиционното семейство под въздействието на модерността, той не търпи възражения, а почти диктаторският му стил в това отношение му създава немалко противници. Сп. "Пийпъл" отбелязва, че папата, който не се колебае, когато трябва да заглуши гласовете в църквата, несъгласни с него, е "по-склонен на самодисциплина, отколкото на самосъмнение". "Грешно е да се прилагат американските демократични процедури по отношение на вярата и истината. За тях не можеш да гласуваш", контрира Войтила.

Следващият обитател на светия престол ще трябва да се справя с предизвикателства, драстично различни от тези, пред които се изправи Йоан Павел II през 1978 г. Битката между морала и материализма обаче е обречена да продължи. Единствено от бъдещия папа зависи дали ще избере пътя на конфронтацията или на конформизма, дали ще продължи налагането на консервативните християнски ценности, дори и с цената на известни загуби, или ще се поблазни от лесния, но нетраен успех. При всички случай над него ще виси сянката на великия му предшественик, отишъл си от този свят с ореола на консерватор моралист, но обичан от милиони, приеман от десетки милиони и признаван от всички. Очевидно дори и в материалистическите общества моралът значи много.