Колегията на кардиналите отсъди. Най-достоен да седне на престола на Свети Петър е германският кардинал Йозеф Ратцингер. Докато той произнасяше първото си слово, множеството на площада пред “Свети Петър” скандираше “Бенедикт! Бенедикт!” След отминаването на еуфорията обаче идват въпросите.

А най-фундаменталният сред тях е накъде поема църквата. Съдейки по досегашните дела на вече бившия кардинал, наблюдателите са единодушни, че той няма да се отдалечи от визията на предшественика си. Йозеф Ратцингер е първият германец на Светия престол от 482 години. От 1981 г. допреди броени дни той оглавяваше Конгрегацията за доктрината на вярата и с твърда ръка задушаваше всяко недоволство сред нейните членове и всички опити на либералите да прокарат някакви реформи. В понеделник той направи посланието си кристално ясно, когато по време на сутрешната меса, предшестваща началото на Конклава, отличи главните опасности за вярата - марксизма, либерализма, атеизма, агностицизма и релативизма.

“Да имаш ясна вяра, базирана върху църковното кредо, често се приема за фундаментализъм, каза Ратцингер. В същото време релативизмът, подмятащ хората на разни страни, изглежда като единственото верую, приемано от днешните стандарти.” Избирането на германския кардинал за папа е тежък удар по либералното крило, което се надяваше на понтификат, отворен към ръкополагане на жени свещеници, бракове между духовници, контрол върху раждаемостта и по-меко отношение към хомосексуализма. Това обаче е немислимо, докато на трона на Свети Петър е Бенедикт XVI. Освен ако, приемайки това име, той не е решил да омекне и по проблемите на доктрината.

В едно отношение поне либералите могат да бъдат спокойни. Понтификатът на Ратцингер едва ли ще бъде прекалено дълъг. Избран на 78 години, той е най-възрастният качил се на престола на Свети Петър от 1730 г. насам. Предизвикателствата пред църквата и пред новия папа сега са далеч повече и далеч по-разнообразни от тези преди 26 години, когато на престола седна Карол Войтила. Ватиканът трябва да се постарае да спре очевидния отлив на вярващи в развития свят, да намери път към бича на столетието - СПИН, да потърси компромис между човешките права и църковните догми, да продължи диалога с другите деноминации. Вероятно Бенедикт XVI ще продължи досегашния консервативен курс по повечето въпроси, а понтификатът му няма да бъде преходен. Всъщност църквата ще се изправи пред фундаменталния въпрос "а сега накъде" след кончината и на този папа. Дотогава нещата остават постарому.

---

Папите германци

Григорий V (996 - 999) - правнук на Отон Велики, качва се на Светия престол едва 24-годишен. Климент II (1046-1047) - саксонски благородник, отровен след година начело на църквата. Дамасий II (1048) - управлява само 23 дни. Лъв IX (1049 - 1054) - понтификатът му довежда до Голямата схизма с Православната църква. Виктор II (1055 - 1057) - последният германски епископ на Светия престол. Стефан IX (1057-1058) - херцог на Лотарингия, иска реформи в църквата Адриан VI (1522-1523) - произхожда от Утрехт, който тогава е част от Свещената римска империя. Макар и холандец, мисли себе си и се представя за германец. Последният папа неиталианец преди Карол Войтила.