Появата на игралния филм "Енигма" през 2001 г. заинтригува и масовата публика, и малкото общество на експертите по секретни комуникации. Но не всички, които гледаха Дъгри Скот в главната роля на разбивача на кодове, разбраха, че заглавието се отнася за апарат, наподобяваща на външен вид най-обикновена пишеща машина, която години наред бе нерешима загадка за антихитлеристката коалиция във Втората световна война.

Все още малцина знаят, че този шедьовър на шпионския хардуер е създаден от германец, по идея на холандец, информацията за него разпространява французин, а първи поляк успява да реконструира машината, преди тя да попадне в ръцете на британските специалисти по разшифровка. Разбиването на кода й дава огромно предимство на съюзниците и в крайна сметка съкращава с доста време военните действия.

Важността на т.нар. signals intelligence (разузнаване по прихващане на сигнали) става очевидна още в Първата световна война, когато специалната група към британското морско разузнаване "Стая 40" (Room 40) на капитан Уилям Реджиналд Хол се занимава с германските комуникации. Най-големият й успех, както отчита историкът Андрю Лисет, е засичането на "телеграмата на Цимерман" - послание от германския външен министър Артур Цимерман от януари 1917 г. до посланика в Мексико, в която се съдържат сведения за германските планове за нападение над САЩ.

Кой изобретява "загадката"?

Използваният в "Енигма" принцип датира от 1917 г., когато американският строителен предприемач Едуард Хепбърн (1869 - 1952) открива валцовия механизъм за замяна на буквите. Своята шифровъчна машина Хепбърн предлага на американската армия, но напразно. През 1918 г. германският инженер Артур Шербиус (1878 - 1929) патентова валцовия принцип на шифриране, а през 1923 г. създава в Берлин акционерното дружество "Шифрофъчни машини" (Chiffriermaschinen AG), което започва серийното производство на "Енигма" за нуждите на бизнеса и търговията. Първите екземпляри са представени на публиката през 1923 г. в Берн и година по-късно на Световния пощенски конгрес в Стокхолм. През 1927 г. Шербиус купува и патента на холандеца Хуго Александер Кох, който изобретява същия механизъм през 1919 г. След смъртта на Шербиус през 1929 г. развитието и производството на "Енигма" се контролира от Вили Корн, а интересът към машината започва да нараства лавинообразно. От 1933 г. "Енигма" влиза в употреба в армията, флота и дипломатическите служби и става основният кодиращ инструмент на Третия райх. По оценки на Германския музей на научно-техническите шедьоври, през Втората световна война са произведени между 100 хиляди и 200 хиляди машини. Почти до края на войната Берлин вярва, че шифърът й е непробиваем.

Как работи "Енигма"?

Най-общо структурата на апарата е следната: един неподвижен валяк, три подвижни валяка и комутатор. Валяците са разположени върху обща ос и в тях, както и в комутатора с помощта на вътрешни съединителни проводници се правят периодично променящи се пермутации на буквите от азбуката. Периодично се променя и положението на подвижните валяци един спрямо друг. Използва се клавиатура с лампички, като всяко натискане на клавиш с буква се съпровожда със светване на лампичка срещу друга буква, с която се заменя първата буква. Ако за даден период от време се установят пермутациите на буквите във валяците и в комутатора, както и началното положение на подвижните валяци, при шифриране се избира индивидуален ключ от три букви, които се шифрират два пъти и така получените шест букви се изпращат като начало на текущата криптограма. Подвижните валяци се установяват в ново положение, в съответствие с индивидуалния ключ, след което се шифрира самият текст. Получените криптограми са с почти равномерно разпределение на буквите в тях.

След получаване на криптограмата първо се дешифрира индивидуалният ключ в началото, при установените за дадения период от време пермутации на азбуката и основно положение на подвижните валяци. Дешифрирането на ключа е еднозначно - ако се натисне Х и светне буква Y, в същото начално положение при натискане на Y ще светне буква Х. Подвижните валяци се поставят в ново положение в съответствие с дешифрирания ключ, след което се дешифрира и самата криптограма.

Разгадаването

Германците обаче надценяват качествата на своята загадка. Още от 1932 г. полското Бюро по шифрите усилено се занимава с "Енигма". Математиците Мариан Рейевски и Йежи Рожицки обработват няколко стотин германски радиограми, прихванати от разузнаването. Помага им и един германец - Ханс-Тило Шмит, който служи в шифровъчния отдел на германската армия в Берлин. Шмит се обръща първо към френското разузнаване. Според германския историк Клаус Шме той искал да отмъсти на началниците си, задето бил уволнен след Първата световна война. На французите, а после и на поляците той предава работни инструкции и шифровъчни таблици от "Енигма", които съществено облекчават разгадаването на електрическата схема на машината. През 1943 г. Шмит е издаден от французите и скоро след това екзекутиран. Благодарение на неговите сведения, но и преди всичко на работата на Рейевски и Рожицки поляците успяват още преди избухването на войната да създадат няколко копия на "Енигма".

Две седмици преди нападението на Германия над Полша през 1939 г. поляците изнасят два модела на "Енигма" във Франция и Великобритания. Вторият попада у анализаторите от британския център по криптография в Блечли парк, където продължава работата по дешифрирането. В операцията, наречена "Ултра", са заети близо 7000 души. Скоростта на разшифровката на германските документи варира от няколко минути до десетки часове. За ускоряване на резултата англичаните използват най-разнообразни похвати - от сложни математически методи до анализиране на индивидуалните привички на отделните германски радисти при изпращането на индивидуалния ключ в началото на шифрограмата.

В хода на военните действия германците на няколко пъти усъвършенстват своята "Енигма", което доста усложнява дешифровчиците в Блечли парк, но битката на невидимия фронт продължава денонощно. През пролетта на 1941 г. прихваната чрез "Ултра" информация дава доказателства за подготвяната инвазия в Гърция. През март разчетени в Блечли материали от италианската флота помагат на британските ВМС в Средиземно море, командвани от адмирал Кънингам, да удържат победа в битката при Матапан.

В първите години от войната най-сериозната заплаха за съюзниците са германските атаки срещу корабите в Северния Атлантик. Затова и ресурсите на "Ултра" се концентрират върху разбиването на кодовете на "Енигма", използвани от германските подводници. Ако съюзниците знаят предварително, къде се очаква да нападне германският подводен флот, те могат да променят маршрута на корабите си. Скоро в Лондон разбират, че най-добрият начин да са в крак с постоянно променящите се шифри и технологии на "Енигма" е пленяването на машини и шифровъчни таблици. Капитан Иън Флеминг, личен асистент на директора на военноморското разузнаване, дори предлага фантастичен план, в който британците да пуснат над Ламанша пленен германски самолет, който да се приземи аварийно във водата, а когато дойде германска патрулна лодка за спасяване на оцелелите, тя да бъде овладяна и така да се докопат материали за "Енигма". Планът, известен като операция "Без милост", обаче никога не се реализира, твърди биографът на Флеминг Лисет.

Пробивът е извършен през март 1941 г., когато край бреговете на Норвегия кралският флот пленява германският миночистач "Кребс", оборудван с две "Енигми" и наръчник с кодовете за предишния месец. През май, след атака над метеорологичния кораб "Мюнхен", в британски ръце попадат и шифровъчните таблици за юни. Превземането на три германски подводници U-110 край бреговете на Кабо Верде през септември накарва адмирал Карл Дьониц да се запита дали кодовете не са вече компрометирани. Така през 1942 г., както съобщава германското списание за военноморска история "Дойче мариненгешихте", Вермахтът въвежда версията "Енигма бета", която вместо три има четири подвижни валяка. Новия механизъм германците наричат "Тритон", а британците - "Шарк" ("акула"). Неговите кодове са разбити през декември на същата 1942 г. През юли 1943 г. на въоръжение влиза и подобреният модел "Енигма гама", но и неговата загадка скоро е разгадана. Същата година британците построяват примитивната за днешните мащаби изчислителна машина "Колос", която анализира буквите от шифрограмата със скорост от 5 хиляди знака в секунда. Тя по мнението на руския историк Игор Гусаченко увеличава темповете на разшифриране, а резултатите започват периодично да се съобщават на командването на Великобритания, САЩ, нерядко и на СССР.

По време на десанта в Нормандия през юни 1944 г. "Енигма" вече далеч не е толкова важна, но все още никой от съюзниците не иска германците да разберат, че загадката е развенчана, обяснява Лисет. Недооценяването на сведенията води обаче и до грешки. Унищожен е например съюзническият десант в Арнем, Холандия, тъй като командването не взема под внимание разшифрованата радиограма, която съобщава за наличието на две германски танкови дивизии в региона.

Доколко разгадаването на "Енигма" съкращава войната? Според Хари Хинсли, работил в Блечли по време на войната, ползата от разузнавателните сведения на "Ултра" е значителна. Ако те не ни помогнаха да задържим Ромел извън Египет през 1941 г., това със сигурност стана година по-късно, когато му попречихме да използва победата си в Газала, подчертава съвременникът. Според Хинсли без събраната с разбитите кодове на "Енигма" информация и десантът в Нормандия е щял да бъде отложен за 1946 г.

Според някои учени победата над "Енигма" съкращава войната дори с цяла година. Военният историк проф. Юрген Ровер оценява стойността на разбития код на 400 непотопени съюзнически кораба, от които 300 биха били загубени при операция "Овърлорд".

След края на войната победителите, най-вече Великобритания и САЩ, продават иззетите "Енигми" в Близкия изток и Африка. Така си запазват възможността да следят разузнавателния обмен на немалко държави. Тайните около "Енигма" биват разсекретени едва през 1974 г.