Папа Бенедикт XVI назначи в края на миналата седмица архиепископа на Сан Франсиско Уилям Ливада за свой наследник в Конгрегацията за доктрината на вярата, която ръководи насоките на развитие на католическото учение, предадоха информационните агенции. Сегашният папа и бивш кардинал Йозеф Ратцингер ръководи Конгрегацията, считана за съвременен вариант на Инквизицията, в продължение на повече от 23 години. Той беше назначен за неин шеф през 1981 г. от покойния папа Йоан Павел II. Шейсет и осем годишният Ливада официално ще поеме институцията през август, след като предаде на наследника си прелатурата в Сан Франциско.

На пресконференция след обявяването на назначението си архиепископ Ливада се пошегува, че за разлика от Ратцингер, сдобил се с репутацията на "ротвайлера на Бога", той вижда себе си по-скоро като "кокер шпаньол". Решението на Бенедикт XVI е знаково, тъй като малцина американци заемат важни постове във Ватикана, коментира Ройтерс.

Назначението подсказва и опит на Ватикана да засили доверието в църквата в Америка, сериозно разклатена от сексуалните скандали през 2002 г. Ливада работеше в смесената американско-ватиканска комисия по решаване на проблема. Групата за защита на жертвите от сексуално посегателство в САЩ обаче заклейми назначението като "катастрофално". Американецът става на практика вторият човек във Ватикана, тъй като Конгрегацията за доктрината на вярата е единствената, работеща извън контрола на Държавния секретариат.

Архиепископ Ливада е работил в конгрегацията от 1976 г. до 1982 г. и се е срещал с Ратцингер след назначаването му за префект през 1981 г. Двамата са работили съвместно по новия катехисис на църквата през 90-те години, а Ливада е бил домакин на кардинала по време на едноседмичната му визита в Сан Франциско през 1999 г.

По принцип префектът на конгрегацията е кардинал, което означава, че Ливада, архиепископ на Сан Франциско от 1995 г., ще бъде издигнат в сан още при следващата консистория. На досегашния си пост той се опитваше да налага църковните традиции и агитираше срещу разрешаването на еднополовите бракове в Калифорния. Диоцезът му обаче е известен като "гей столицата на Америка", което не пречи на архиепископа да твърди, че противопоставянето на еднополовите бракове не е дискриминация на хомосексуалистите.

Същевременно папа Бенедикт XVI загърби традиционния църковен протокол по канонизиране и обяви началото на беатификацията на предшественика си. По принцип процедурата започва най-малко пет години след смъртта на човека. За папа Йоан Павел II обаче бяха достатъчни 40 дни. Папата обаче реши да намали като цяло значимостта на практиките по беатификация и канонизация, направени от предшественика му център на понтификата, коментира Ройтерс.

Той възложи на кардинал Хосе Сарайва Мартинс да ръководи церемониите вътре в базиликата "Свети Петър", а не пред нея. Първите беатифицирани миналата събота бяха две монахини - майка Мариан Коуп, работила сред прокажените на Хавай, и майка Асенсионе Никол Гесу, основателка на религиозен орден в Перу.