На два пъти през последните седмици Лондон показа какво значи неговият успех. Първо, решението за олимпийските игри, което навярно се дължи на обещанието, че като град, в който се говорят 300 езика и живеят хора от цял свят, ще приеме с отворени обятия всеки атлет. И едва ден след празника трябваше да докаже, че откритостта към света не е само фасада. "Ние не се хванахме за гушите, както искаха терористите", каза кметът Кен Ливингстън след минутата мълчание в памет на жертвите от 7 юли.

За Ливингстън Лондон е бъдещето, целият свят на едно място. Лондон иска да е столицата на ХХІ век така, както Париж бе на ХІХ, а Ню Йорк - на ХХ век. В една Европа, която с удоволствие би се разделила с глобализацията, британската столица е единствената метрополия, която се разраства. Вече по-голям от Мадрид, Рим и Париж взети заедно, Лондон по прогнозите на градската управа ще нарасне през следващите десет години с 650 хиляди - 1 милион души до 8.3 милиона жители.

Хората гласуват с краката си, казва Тони Травърс от престижното учебно заведение "Лондон скуул ъф економикс", за парадокса, че мегаполисът край Темза отчита прираст от 100 хиляди на година въпреки хаоса, високите цени и отчасти тежките условия на живот. Двадесет и девет процента от жителите произхождат от етнически малцинства и делът им нараства. Те пристигат, защото Лондон се нуждае от работна ръка. Но с волята си за успех те динамизират икономиката. С икономически растеж от 3.4% през четвъртото тримесечие на 2004 г. и само 3.3% безработица (през май 2005 г.) Лондон е сред най-силните икономически региони на Европа.

Това е единственото място в света, където хората на върха получават заплати в милиони, а нелегалните имигранти пристигат сутринта и следобед вече имат работа, обяснява Травърс за този

град на шансовете и противоречията.

Ученият смята, че Лондон печели предимно от либералното си управление. Въпреки връщането на централната градска управа 32-та района все още са автономни - и, както преди, издават минимум нареждания и регулации за гражданите и компаниите. Това улеснява успеха, посочва Травърс. Така възниква климат за креативност.

Друга причина за успеха е обвързаността. Лондон е свързочна база за най-различни икономически отрасли. Със своята концентрация на банки, фондове, застрахователи и централи на компании Лондонското сити е само един пример. Лондон е и световен център на търговията с изкуство и най-важната медийна конгломерация след Холивуд и Бомбай. Руски олигарси, радикални ислямисти, петролни милиардери и индийски "юпита" - всички се събират тук.

В Лондон живеят например почти половин милион индийци. Според актуален доклад на икономическия отдел на кметството търговията с бързо развиващата се Индия нараства с все по-силни темпове. От 119 индийски инвестиционни проекта в Европа между 1997 и 2004 г. почти половината отиват в Лондон, сочи анализ на консултанта "Ърнст енд Янг" (Ernst & Young).

Но докато частният сектор може да се похвали с постоянни успехи, публичният страда от недостиг на пари. Лондон е драматично недостатъчно финансиран, предупреждава "Лондон скуул ъф економикс". Градът внася годишно до 17 млрд. паунда в държавната каса - въпреки че викторианските строежи навсякъде се ронят и лющят. "Без инфраструктура за ХХІ век лондонската икономика е застрашена", алармира Травърс.

Но Лондон винаги е извличал възможности от кризите чрез смели експерименти с бъдещето. Първоначално олимпийската кандидатура изглеждаше безнадеждна, а сега игрите са лост за инфраструктурни проекти за милиарди лири. Транспортният хаос и замърсяването на въздуха властите редуцираха чрез радикални такси за пътуване вътре в града. Но "Сити тол" бе само началото, казва Кен Ливингстън. Сега той иска да направи от Лондон първия "устойчив световен град".

В сърцевината на този план е новосъздадената Агенция за климатичните промени, която има за цел да намали изхвърлянето на въглероден двуокис, като си партнира с частните компании. Нейният шеф, "енергийният комисар" Алън Джоунс, като мениджър на малкия град Уокинг, северозападно от Лондон, успя да намали емисиите въглероден двуокис със 77% под нивото от 1990 г. Той построи малки отоплителни централи и засили ролята на слънчевата енергия. Джоунс планира сега зелена революция в Лондон с палитра от децентрализирани решения. Това напълно отговаря на калейдоскопичния характер на града.

-----

В Сити се създават 3% от БВП на страната

Разрасналото се далеч отвъд традиционната една квадратна миля, Лондонско сити е очебиен пример как обвързването и концентрацията на опит произвеждат динамика. Наред с Ню Йорк и Токио Лондон е един от трите глобални банкови центъра на планетата. Ситито създава близо 3% от общия БВП на Великобритания.

В никоя друга финансова столица чуждите предприемачи не играят толкова съществена роля. Дерегулацията от 1986 г. улесни компаниите и направи атрактивно установяването на финансовите институции в мегаполиса. Към края на 2003 г. 52% от общото състояние в банковия сектор принадлежат на 290-те чуждестранни банки. Двадесет и три процента от всички работни места в Ситито са открити от европейски компании. Средният дневен оборот на валутните брокери възлиза на 504 млрд. долара, а на дериватите се падат 35% от световните обеми, или 275 млрд. долара дневно. Според доклад на Центъра за изследване на финансовите иновация Лондонското сити може да запази водещата си позиция въпреки конкуренцията от Шанхай и Бомбай, ако остане вярно на иновациите. Условието за това обаче е регулациите и данъците да не се покачват силно.