С отпуснатите наскоро извънредни 82 млрд. долара за финансиране на американските военни операции в Ирак и Афганистан САЩ всъщност харчат повече средства за военни цели, отколкото биха били нужни за осигуряването на всяко дете по света през следващите 10 години да получи основно и средно образование. Въпросът обаче не е дали универсалното образование е постижимо, а дали Америка и светът могат да си позволят да пренебрегнат политическите, икономическите, социалните и здравните ползи от образоването на 380-те милиона деца от целия свят, които сега не ходят на училище.

Образованието не по-малко от военната сила е императив на сигурността, защото то помага на света, както в индивидуален, така и в обществен план, да избяга от последиците на широко разпространената бедност, растежа на населението, екологичните проблеми и социалните неправди. Образованието заздравява социалния и културния капитал, като допринася за създаването на силни и стабилни общности. То подобрява човешкото здраве, увеличава продължителността на живота и намалява раждаемостта. Извън тези очевидни ползи образованието е общоприето хуманитарно задължение и международно признато човешко право.

Това право обаче остава нереализирано, тъй като 28% от децата по света не посещават училище, като повечето от тях са неграмотни и живеят в абсолютна бедност. Мнозинството от тях са момичета. От започналите да посещават начални училища в развиващия се свят, почти всяко четвърто напуска, преди да получи и елементарна грамотност. Нещо повече, записването не е обвързано с посещаването на занятията, посещаването не означава непременно получаването на образование, а образованието невинаги е равно на добро образование.

През 2000 г. световната общност си постави за цел да постигне към 2015 г. универсално основно образование (УОО). Много бедни държави обаче са безнадеждно изостанали и не могат да постигнат тази цел. При сегашните темпове на образователна експанзия към 2015 г. най-малко 118 млн. деца все още няма да посещават училище. Два пъти повече няма да са в състояние да получават средно образование. Според Световната банка, УНИЦЕФ и ЮНЕСКО постигането на УОО към 2015 г. ще изисква годишни разходи за целта между 6.5 млрд. и 35 млрд. долара повече от приблизително 82-та млрд. долара, които развиващите се страни харчат ежегодно за основно образование. Тези средства трябва да бъдат предвидени за строеж и ремонт на училища, заплати и обучение на учители, учебници и оборудване, административни разходи и др.

Въз основа на петгодишния проект, който водихме към Американската академия на науките и изкуствата, ние смятаме, че целите на УОО не са достатъчно амбициозни. Светът би трябвало да се прицели и е в състояние да постигне висококачествено универсално средно образование освен универсалното основно образование. Развиващите се страни харчат средно 93 млрд. долара годишно за средно образование. Ако бъде възприет подход за увеличаване на разходите за него отсега докъм 2015 г. за включването на всички деца в тази степен на образование, ще са нужни между 27 млрд. и 34 млрд. долара.

Създаването на нужното пространство за “настаняване” на универсалното образование обаче ще изисква сериозни инвестиции. Тези средства в най-добрия случай ще разводнят, но няма да елиминират глобалните различия в достъпа до образование и качеството му. В цената не са включени и множество подобрения, които са нужни, за да насърчат децата да ходят на училище, като субсидиране на таксите за образование, училищни столове и по-ефективни, динамични и знаещи учители. Те не включват и парите, нужни за подобряване на капацитета на националните правителства за събиране на данни и провеждане на образователни реформи.

Въпреки че отделянето на все повече средства е съществено, то само по себе си не е достатъчно. В някои региони културни бариери пречат на образоването на момичетата, както и на езиковите, религиозните и етническите малцинства. Политическата енергия, която е нужна за разширяване и реформиране на образованието, трудно може да бъде извлечена от най-богатите държави в света. Осигуряването на висококачествено образование за всички деца по света изисква открита дискусия за целите на образованието, както и международно единство за подобряване на ефективността и икономическите му ползи, признаването на нуждата за осигуряване на средно образование за всички деца и на необходимостта от адаптиране на образователните стандарти към местните нужди. Нито една от тези цели не може да бъде постигната без допълване на финансирането, осигурявано от развиващите се страни. Светът и дори САЩ сами по себе си имат възможност да осигурят нужните допълнителни средства.

*Дейвид Блум е професор по икономика и демография в "Харвард". Джоуел Коен е професор в университета "Рокфелер" и в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Статията е предоставена от Project Syndicate.