Ядреното противопоставяне между двете свръхсили САЩ и СССР по време на студената война позволи на стремящи се към доминация страни в Азия да разработят собствени ядрени програми. Преди близо четвърт век израелски изтребители дори бомбардираха иракски обект за обогатяване на уран, с което охладиха страстите на Багдад да произвежда атомни бомби.

Една от ключовите фигури е доктор Абдул Кадир Кхан. Той се ползва с голямо уважение в ислямския свят именно заради ролята си по създаването на ядрено оръжие. До 2001 г. той е ръководител на изследователската лаборатория в Кахута и съветник на премиера на Пакистан. След идването на власт на президента Первез Мушараф обаче изпада в немилост. Специалисти по ядрена безопасност подозират Исламабад в предаването на технологии по обогатяването на уран на Либия, Северна Корея и Иран.

Според договор от 1994 г. между САЩ и Северна Корея Пхенян няма право да разработва ядрени оръжия. В замяна САЩ поеха ангажимент да изградят две ядрени електроцентрали. В понеделник радиото и телевизията в Северна Корея обвиниха САЩ, че не са спазили своята част от договора. Реакторите няма да бъдат готови до 2003 г., както е посочено там, изтъкнаха медиите и посочиха, че страната трябва да бъде обезщетена заради дефицита на електричество, който ще възникне в резултат на това.

Самият Пакистан започва да развива ядрената си програма в началото на 80-те години на XX в. Необходимото технологично оборудване се доставя от Холандия. Постепенно от обогатяване на уран Исламабад преминава на технологията за производството на плутоний. В момента от МААЕ предполагат, че страната разполага с мощности за получаването на 25 кг плутоний на месец, което би позволило да се създадат до 3 заряда.

Иран - близо или далеч от бомбата

Иран е далеч от разработката на най-важните аспекти на ядрения цикъл, включително обогатяване и производство. Според последните данни на американското разузнаване Техеран ще притежава ядрена бомба. В продължение на 18 години в страната е разработвана програма за центрофужно обогатяване на уран, а 12 години е било разработвано лазерно обогатяване на уран. Самата лаборатория е била построена преди 3 години. Базата за лазерно обогатяване се намира в Лашкар Абаад, северозападно от Техеран. Въпреки това международните инспектори обаче не са открили безспорни доказателства, че Техеран прави ядрено оръжие. Установено било, че са произвеждани малки количества плутоний в лабораторни условия. Плутоният е произвеждан в техеранска лаборатория между 1988 и 1992 г. Извлеченото количество не е достатъчно за бомба.

През май 1998 г. само в разлика от две седмици Индия и Пакистан извършиха тестове с ядрено оръжие. Но най-големите притеснения, разбира се, предизвикват ракетните арсенали на двете ядрени държави. По твърде приблизителни данни от 2002 г. общата картина на ракетите с ядрени глави е следната: 60 за Индия и 25 за съседен Пакистан. Индийските са: земя-въздух ("Акаш"), въздух-въздух ("Астра"), въздух-земя ("БрахМос") и земя-земя ("БрахМос", "Наг" и "Тришул"). Като най-опасни в Исламабад обаче считат индийската ракета със среден обсег на действие "Агни II" (бойна глава 200 килотона), която Индия успешно тества през 1999 г. Нейният обсег е 2500 км, което означава, че покрива голяма част от Арабския полуостров и благодарение на широката територия на страната може да стигне на изток чак до Япония. От своя страна Пакистан същата година проведе успешен тест на ракетата си "Гаури II". Нейният обсег е 2000 км, но тя отстъпва на индийската по боен заряд - главата й е 30 килотона. В крайна сметка обаче и двете оръжия са достатъчно опасни в напрегнатите отношения между двете страни.

Над 100 организации в света имат потенциал да разработят проста атомна бомба, се казва в проучване на ООН. От 1993 г. са засечени 550 случая на трафик на ядрени материали в света. При повечето от тях ставало въпрос за трафик на скрап, но 10 процента от засечените случаи били нелегален износ на плутоний и уран в количества, които могат да бъдат използвани за производството на оръжие.

"По-голямата част от използваните за оръжия ядрени материали се съхраняват в около 400 сгради, които въобще не се охраняват. Това количество на опасни, но потенциално ценни материали предлага големи изкушения за авантюристите", смята шефът на антитерористичния отдел на ООН. В доклада се посочва, че съществуват 130 терористични организации, изброени от американския Държавен департамент, които представляват потенциална ядрена, химична или биологична опасност. Сред тях има 55 етнически групи, 50 религиозни организации и 20 крайнолеви и 5 крайнодесни групи. Говорителка на ООН заяви във вторник, че не може нито да потвърди, нито да отрече съществуването и съдържанието на тайния доклад.

И Египет опитваше да създаде бомба

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) обяви, че е нейни инспектори са открили в Египет доказателства за провеждането на секретни експерименти с вероятна цел създаването на ядрено оръжие. Голяма част от тайните изследователски работи са извършени през 80-те и 90-те години. Анонимен източник от МААЕ заяви, че Египет се опитвал да произведе различни компоненти на базата на уран без знанието на агенцията. Това изискване е заложено в Договора за неразпространение на ядрено оръжие, по който Египет е страна.

По непотвърдени данни става дума за производството на няколко килограма уранов метал и тетрафлуорид на урана, от който може да се получи газообразен уранов хексафлуорид. Урановият метал се използва за производство на плутоний, а при обогатяване хексафлуоридът дава оръжеен уран. И двете вещества се използват в ядрените бойни глави. Според източника на АП обаче работата на египетските учени не била систематична, а количеството на получените вещества не било голямо. В същото време от агенцията подчертават, че информацията не е достатъчна за откриване на разследване и засега Египет остава извън подозрение.

От своя страна говорителят на египетското правителство Махди Ради заяви, че Кайро няма ядрена програма, а разработките имат мирен характер и са известни на МААЕ. Експерти припомнят, че Египет се отказа от опитите си да разработи собствено оръжие преди няколко десетилетия, когато Съветският съюз и Китай отказаха да продадат на Кайро ядрени технологии.

Ветерани искат компенсации

Бивши участници в ядрените опити на Франция заведоха дело срещу държавата за убийство по непредпазливост, съобщи в. "Либерасион". Ищци по делото са бивши военни и цивилни служители, облъчени по време на военните експерименти с атомни оръжия.

Сега много от тях страдат от различни заболявания, в това число и рак. "Искаме да накараме държавата да поеме отговорността си", каза д-р Жан Луи Валат, президент на наброяващата 2000 души Асоциация на ветераните, участвали в ядрени опити (Aven). Делото в Париж беше заведено от Aven и от няколко души от полинезийските полигони на Франция - Муруроа и Тату. "Целта ни е да накараме правосъдието да хвърли светлина върху случилото се между 1960 г. и 1996 г.", обясни адвокатът Пол Тейсониер. Той уточни, че клиентите му обвиняват властите в "лоша организация, грешки, немарливост и неправилни решения, които са довели до излагане на работещите на свръхрадиация".

През 2002 г. Aven започна анкета сред 720 от членовете си. Тогава беше установено, че 30% от тях са болни от някаква форма на рак, което е два пъти повече от средното за страната за тази възрастова група. Независимите специалисти все пак предупреждават, че изводите трябва да бъдат приемани внимателно. Те настояват, че извадката не може да претендира за представителност, тъй като не са правени изследвания на национално ниво.

Франция е провела 210 ядрени опита в които са участвали 150 000 души, твърди изследователят Бруно Барио, автор на книгата "Облъчени от Републиката". Петдесетина от бомбите са били взривени в атмосферата на Сахара и Тихия океан. През март 2002 г. законът "Кушнер" разпореди досиетата на участвалите в експериментите да бъдат разсекретени. В тях обаче няма дозиметрични данни, твърди "Либерасион". Според медията Министерството на отбраната на Франция има информация, според която стотина души в Сахара и "най-малко десетина" в Полинезия са били изложени на "значителни дози радиация". Което означава над 50 милисиверта, максималната доза, която може да получи работещ в ядрената област. (Броят йонизации, предизвикани в единица обем материя, се нарича радиационна доза и се измерва с единица, наречена сиверт (Sv), както и с нейното подразделение милисиверт (mSv) - една хилядна от един Sv. Сивертът е модерната единица за доза, която вече напълно е изместила по-старата единица, наречена рем. Един Sv е равен на сто рема - бел. ред.). В Сахара след инцидента в Берил на 1 май 1962 г. са били измерени дози от 600 mSv. В Тихия океан пилот, прекосил атомната гъба, е получил облъчване от 180 mSv.

В земната атмосфера са извършени около 500 ядрени опита, изхвърлили значителни количества радиоактивни субстанции. Виновниците са САЩ - в Невада и Маршаловите острови в Тихия океан, Франция - в Алжир и атола Муруроа, Великобритания - в Австралия и в Тихия океан, СССР, Индия, Пакистан и Китай. Районите на експериментите са негодни за обитаване.