На 11 август 1956 г. умира влиятелният американски художник абстракционист Джаксън Полък. Той е роден през 1912 г. в Коуди, щата Уайоминг, израства в Аризона, а от 1929 г. живее в Ню Йорк и учи при Томас Харт Бентън. Ранните му работи са повлияни от мексиканските монументалисти Давид Сикейрос и Диего Ривера, но след докосване до Пикасо и сюрреализма творчеството му придобива по-символичен характер. Честите посещения при психоаналитик през 30-те години, където лекува депресия, пораждат у Полък интерес към теорията на Карл Юнг за примитивния архетип и това служи като основа на творчеството му в периода 1938 г. и 1944 г. Изпълнените с насилие картини обаче не са приети добре и от критика, и от публика. През 1944 г. Полък си прави студио в стар хамбар в Лонг Айлънд, отдръпва се от фигуративното изкуство и разработва типичната си техника на пръскане и капане на боя върху разположеното на пода платно, заради която си спечелва прозвището Джак пръскача. Въпреки на пръв поглед случайността на колорита при подобен подход Полък редактира творбите си и им придава желания вид. Когато първата серия картини от този период е изложена през 1948 г. в галерията на Бети Фридман, те стават сензация и бързо са разпродадени. С приходите художникът оборудва ново студио и през 1950 г. създава шест платна, които са най-известните в творчеството му. През 1951 г. сп. “Тайм” го слага на корицата си и го нарича най-великия жив американски художник, а Ханс Намут прави серия снимки на Полък по време на работа. След 1951 г. художникът се връща към фигуративността, но колоритът му става все по-мрачен, често дори само черен. Картините му се разпродават като топъл хляб, но въпреки това той постепенно деградира поради алкохолизма и през 1956 г. загива в автомобилна катастрофа, докато кара колата си мъртво пиян.