В днешно време куп документи установяват самоличността: лична карта, шофьорска книжка, международен паспорт и т.н. Само след няколко години и това вероятно вече ще е история - всеки ще притежава чип с цялата информация за себе си, включително пръстови и ирисови си отпечатъци.

Търсенето на нови начини за повишаване на сигурността на документите за самоличност започна интензивно след атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г. Планира се през 2007 г. в ЕС да заработи и визова информационна система, в която ще се събират данни за кандидатите за виза.

Малко държави в Европа имат готовност да въведат новите паспорти

Към момента това са Германия, Белгия, Финландия, Люксембург, Австрия и Швеция. Те са в състояние да започнат да издават паспорти с чип, съдържащ биометрична информация, но големите разходи по въвеждането на технологията възпират все още останалите. Петгодишният договор на шведското правителство с финландската компания "Сетек" за изработването на 5 млн. биометрични паспорта е на стойност 136 млн. долара. В Германия се очаква новият документ за идентификация да струва около 130 евро на човек при сегашна цена от 26 евро. Във Великобритания цената на паспорт и лична карта ще е около 85 лири. Над 3 млрд. лири пък се очаква да глътне разработването на документите заедно със стойността на апаратурата за вземане на ирисови и пръстови отпечатъци.

Към 2008-2009 г. биометричните паспорти, изисквани от САЩ за по-голяма сигурност при влизане в страната, ще струват на британците 415 млн. лири годишно. Картите ще се издават автоматично на всеки, който подновява международния си паспорт. Онези, които нямат нужда от нов паспорт, ще могат да платят отделно за карта, която ще струва около 35 лири.

Паспортът - еволюция заедно с човека

Още от най-дълбока древност хората са използвали различни начини да удостоверяват своята самоличност. В древен Египет заемащите държавна длъжност са носили специален пръстен, на който е било изписано името на фараона - нещо като своеобразна трудова книжка. При смяната на фараоните се сменяли и пръстените. В Китай във времената на Златната орда сановниците и държавните служители са носели пък специална златна таблица, на която се изписвали както името на владетеля, така и рангът и положението им в администрацията. В древна Гърция и Римската империя също само заемащите държавни постове са имали право да носят документи, удостоверяващи самоличността им. От тази привилегия се ползвали и лицата с особени заслуги пред държавата. Най-известни на историческата наука са своеобразните консулски диптихи, които се издавали в началото на годината с встъпването в длъжност на новите консули. В средните векове се запазила тенденцията да се издават документи на основните длъжностни лица.

В началото на XIV в. започват да се издават и пътни удостоверения, в които се записвали както името и фамилията, така и цвета на косата, очите и формата на носа. Тогава за първи път се появяват основните характеристики на днешните задгранични паспорти. През XV век практиката се въвежда и за влизащите в страната чужденци.

От 1460 г. се налага правилото документи да се издават само на благонадеждните, за да бъдат възпирани разбойниците и закононарушителите.

Голяма роля в историята на паспорта изиграва френският Крал-слънце Людовик XIV. Тогава във Франция пристанищата започнали да се използват все по-активно и това довело до издаването на специален документ, разрешаващ преминаването през тях. Оригиналният passe port означава буквално точно това, а заради широката си употреба е прераснал в добре познатия ни паспорт.

През XVII в. много европейски страни проумели, че не е правилно да издават документи за самоличност само на благонадеждните, а и на престъпниците, за да ги контролират. Век по-късно почти всяка европейска страна си имала своя собствена система за контрол. Тогава се появяват и първите визи.

В средата на XIX в. паспортната система рухнала. Причината била в бързото развитие на железопътния транспорт. Индустриализацията на градовете вървяла с пълна сила. Европейците започнали все повече да пътуват. Това принудило тогавашните гранични власти да се откажат от паспортите и да отменят визите.Отначало Франция, а по-късно и Германия, Испания и Италия прекратили издаването на визите, а след това и на задграничните паспорти. Идилията обаче не продължила дълго. През 1914 г. избухнал военен конфликт, който бързо прераснал в Първата световна война. Това наложило връщането на паспортите и през 1915 г. те отново били въведени. Интересно е да се отбележи, че след избухването на болшевишката революция в Русия са отменени паспортите, въведени в империята през 1719 г. от Петър Първи. Новата власт въвежда документи за самоличност под формите на трудови книжки. Работещите в колхозите получават такива документи едва в края на 50-те години на XX век. След 1972 г. в съветска Русия се изработват и специални буквено-цифрови кодове, които показвали дали човекът е лежал в лагери, попадал ли е в плен по време на война и др.

Бъдещето - на пръстовия отпечатък

По-широкото използване на пръстовите отпечатъци и други биометрични данни в документите за идентификация вече изглежда необратимо. Според доклад на Европейската комисия биометрията е на път да влезе в ежедневието ни. След 2015 г. биометрични системи за достъп ще има в закусвалните на училищата, в градския транспорт и в магазините. Според експерти технологията ще намери приложение и в болниците, както и в офисите на компаниите. Докладът показва, че биометричната индустрия в момента се доминира от САЩ, но делът на ЕС бързо нараства, особено в банковия сектор.

Българските международни паспорти от 2006 г. ще бъдат с безконтактен чип, който ще съдържа биометричните данни за техните собственици. Тяхното въвеждане се налага по решението на министрите на вътрешните работи на страните от ЕС пръстовите отпечатъци и лицевата биометрия да станат задължителни в европейските документи за самоличност.

Лицевата биометрия в новите паспорти ще е задължителна най-късно до 18 месеца след приемането на европейското постановление по този въпрос, което се очаква до края на годината. За пръстовите отпечатъци срокът е не по-късно от 36 месеца след влизането в сила на постановлението. Така с приемането на България в ЕС страната трябва да е въвела биометричните данни в паспортите, за да могат гражданите да пътуват свободно.

Това също така означава, че в оставащите месеци до 2007 г. българите, които искат да пътуват в чужбина, ще трябва да си сменят два пъти международните паспорти. Вторият - заради изисквания микрочип с 72 килобайта памет. От 2008 г. всеки български международен паспорт ще съдържа в себе си и пръстов отпечатък на притежателя.

От сигурност за олимпиадата към борба с терора

Вътрешното министерство на Гърция иска да използва инсталираните камери за контрол по време на олимпиадата в Атина за денонощно полицейско наблюдение в борбата срещу заплахата от тероризъм. Системата за наблюдение "C41", която беше изградена с охранителна цел за игрите през 2004 г., се състои от 342 камери, монтирани по улиците на гръцката столица. Сега тя се използва за контрол на трафика и уличното движение. След бомбените атентати в Лондон на 7 юли и продължаващите заплахи от терористи да атакуват европейски градове полицията поиска да използва системата и за целите на сигурността. Инсталирането на скъпоструващата система източи немалка част от бюджета на Гърция след международния натиск над страната да осигури безпрецедентни мерки за сигурност за олимпиадата. Тогава правозащитници се противопоставиха на идеята, припомняйки репресиите от страна на полицията и военните в бурното минало на страната и особено през периода на управление на хунтата от 1967 до 1974 г. Те твърдят, че камерите биха могли да бъдат използвани срещу демократичните права на гърците за протести и други публични прояви, както и за наблюдение на всеки, който представлява интерес за властите.

Въпросът за баланса между сигурността и гражданските права е част и от дневния ред на Европейския парламент. Разглежда се план от 150 точки, който предвижда обмен на информация между службите за сигурност, паспорти с биометрични данни и разширена система за регистриране на имигранти.