Започва златната треска в Клондайк

 

На 17 август 1896 г. Джордж Кармак открива злато в приток на река Юкон, с което започва златната треска в Клондайк. Като реални откриватели на ценния метал се сочат съпругата на Джордж - Кейт, и индианският им водач Скокум Джим Мейсън. В архивите обаче остава името на Джордж, тъй като той обявява претенциите си върху района със златните залежи. Новината за откриването на златото бързо се разнася из околността и след броени седмици притоците на Юкон – Бонанза, Елдорадо и Хънкър, гъмжат от златотърсачи, ровещи дотогава из коритата на реките Фортимайл и Стюърт. На следващата година първите забогатели миньори се връщат в САЩ и към Клондайк поемат потоци   жадни за злато авантюристи, въпреки че пътят към богатството минава през трудния проход Чилкут в Канада или през пристанище Скагуей, което е замръзнало през по-голямата част от годината. През 1898 г. населението на Клондайк вече е 40 000 души и районът е застрашен от глад.

В рамките на продължилата до началото на XX век златна треска над 100 000 души са достигнали и обитавали района на Клондайк. По време на пиковия период град Доусън е наброявал 30 000 души, а след 1901 г. спада до под 9000. Златната треска е важен момент и в историята на канадския град Едмънтън, който и до ден днешен организира през лятото фестивал, наречен “Клондайкски дни” и посветен на похода на авантюристите към богатството. Тя е и муза за перото на много писатели от края на XIX и началото на XX век, сред които най-известен и до днес е Джек Лондон, авторът на “Белия зъб”, “Дивото зове” и брилянтия разказ “Да накладеш огън”. Филмът “Златната треска” на Чарли Чаплин с участието на Мей Уест пък и до днес е сред най-добрите визуални описания, макар и през погледа на великия комик, на живота на златотърсачите в Клондайк.