Високо над северния иракски град Арбил се извисява Цитаделата, град в града, ограден от масивни стени, животът в който не е спирал вече 10 000 години. Селището съперничи по древност на Ерихон, Акад, Ур и Урук, положили основите на човешката цивилизация в Двуречието и едно от малкото непрекъснато обитавани в продължение на десетки векове, пише в. "Ню Йорк таймс". За разлика от тях обаче Арбил е слабо проучен и неизвестен извън строго научните среди. "За разлика от събратята си Арбил е жив град, в който можем да проследим следите от постоянното присъствие на хора до V хилядолетие пр.Хр., а дори и още по-назад", казва Магуайър Гибсън, археолог от университета в Чикаго, специалист по Двуречието.

В района на Арбил последователно през вековете са живеели хети, акадци, шумери, асирийци, меди, перси, гърци, а по-късно - кюрди и араби. Следи от тях биват откривани ежедневно и навсякъде. Когато през 1964 г. Канаан Рашад Мюфти ремонтира къщата си, разположена недалеч от джамията на града, подът пропада и под него се разкриват цяла серия постройки от времето на Абасидите (VIII XIII в.).

Днес Мюфти е директор на културните богатства на иракски Кюрдистан и твърди, че мечтата на местните археолози е да бъдат в състояние да проучат систематично всички тези останки.

На същото мнение е и Дони Джордж, директор на Багдадския музей, който няма търпение да започне изследването на района, в който според него могат да бъдат направени изключителни открития.

Въпреки че населените с кюрди северни райони на Ирак са относително спокойни в сравнение с останалата част на страната, Арбил е свидетел на насилие - както сега, така и по времето на Саддам Хюсеин, когато диктаторът се опитваше да изтреби кюрдите.

Днес в кирпичените къщи и сред руините на бившите дворци в Цитаделата живеят около 1000 семейства, преселили се или насила преселени от околните кюрдски села, разрушени в рамките на кампаниите на Саддам. Преките свидетелства за това, което лежи под домовете им, са откъслечни. При ремонти и възстановяване на стените на Цитаделата отвсякъде излиза асирийска керамика, а електромагнитни проучвания, извършени през 1980 г., в които участвал Мюфти, показали, че под целия хълм има интригуваща многопластова структура.

Според Малкълм Ръсел от Колежа по изкуства в Масачузетс е твърде вероятно разположеният в зелена равнина, редовно подхранвана от дъждове, край която текат двете големи реки Тигър и Ефрат и над която се извисява планината Загрос, Арбил да е "едно от най-ранните поселения в света". Според него първите ловци и събирачи на диворастящи плодове вероятно са се заселили там още през X-IX хилядолетие пр.Хр., последвани през VIII-VII хилядолетие от протохетите, които вече са в състояние да произвеждат груба керамика.

За разлика от сухите южни региони, в които животът често е труден и това води до лесно изоставяне на непригодните за живот поселения и създаването на нови, Арбил е останал сравнително влажен и зелен през хилядолетията и едва ли е имало смисъл да бъде съзнателно изоставян. Около 1400 години пр.Хр. Арбил е едно от най-важните селища в Асирийската империя, казва д-р Ръсел, който е всепризнат експерт за този период.

Асирийската империя загива през 612 г. пр.Хр и от руините й постепенно се издига Персийската, която на свой ред е унищожена от Александър Македонски в края на IV век пр.Хр. През 331 г. той разгромява персите в решителното сражение край селището Гавгамела, разположено недалеч от Арбил. В началото на нашата ера градът постепенно се християнизира, а около 640 г. става част от ислямския свят. До началото на XVI век той е част от владенията на омаяди, абасиди и селджуки, а тогава е включен в състава на разширяващата се Османска империя. След края на Първата световна война през 1918 г. и тази империя загива и настъпващите британци влизат в града без съпротива, за да създадат през следващите години на територията на Двуречието днешен Ирак.

Цитаделата на Арбил постепенно се събужда за нов живот. В една от добре запазените големи къщи на хълма французин с огромна грива - Матийо Сен-Дизие, току-що е открил културен институт и в залите му вече е изложил картини на странно деформирани човешки и животински фигури в стил, който сам нарича постабстракционизъм. Институтът, помпозно наречен Център "Артур Рембо", планира да спонсорира състезание, чиято цел е да изпрати някой млад кюрд във Франция, за да учи пиано.

В съседната къща пък е разположен спешно нуждаещ се от финанси музей на текстила, основан от Лолан Мустафа, родом от Арбил, учил антропология в Сейнт Клу, щата Минесота. Той си е поставил за цел да съхрани прекрасните цветни килими, тъкани от древните номадски племена, обитаващи кюрдските планини. Към Цитаделата вече са поели и първите туристи, макар и тя все още да е далеч от представата за истински център на културата и изкуствата. "Ако ни дадат средства, можем да превърнем хълма в място подобно на Сакре Кьор в Париж", казва Суайп Адлиг, кюрдски кинодеец, живеещ отдавна в изгнание във Франция.

Междувременно живеещите в Цитаделата имат други проблеми. Те разполагат с вода по едва 30 минути дневно и клокоченето по тръбите предизвиква масово оживление и се превръща в своего рода социално явление. Кадим Мустафа, 39-годишна майка на три деца, чиято къща все още носи следите на минало величие, но сега е запусната и полуразрушена, казва: "Да, гледката оттук е прекрасна, но условията за живот са мизерни. Когато започнем да вечеряме, токът спира." Мюфти от своя страна е член на борда, който наблюдава предварителните проучвания, финансирани от ЮНЕСКО, за възстановяване на Цитаделата.

Проектът има за цел да идентифицира сградите, разположени под хълма, и да осигури нужните средства и оборудване за рехабилитацията им, посочва уебсайтът на организацията. Мюфти пък същевременно се опитва да събере, засега без особен успех, средства за нови археологически разкопки в района.