На 1 септември 2004 г. малкият северноосетински град Беслан влезе в световните новини. Кадрите, които три дни обикаляха света, показваха терористи, взели в първия учебен ден за заложници деца и техните родители, последвалата криза, после щурма на спецчастите.

Четири удара на камбана отекнаха в четвъртък сутринта в 9.15 ч. местно време в училище №1 в Беслан. След като камбаната замлъкна, зазвуча "Реквиемът" на Моцарт. Близки на загиналите оставяха цветя във физкултурния салон. За възпоменателната церемония тук беше поставено огромно червено платно с бели гълъби - символ на загиналите деца. Редом с него - снимките на убитите - ученици, родители и учители.

Децата от училището в Беслан имаха тъжен първи учебен ден, преминал при засилени мерки за сигурност. Всички влизаха в сградата през детектори за метал, силите на реда бяха отцепили околните улици. По входните артерии на града патрулираха БТР-и и полицейски джипове.

Сякаш журналистите бяха единствените външни хора, които бяха допуснати в Беслан, мрачно отбеляза кореспондентът на "Независимая газета". Оказа се - не всички. Кореспондентът на радио "Свобода" Юрий Багров беше задържан заради липса на акредитация.

Какво се случи преди една година

На 1 септември 2004 г., когато в Русия започва новата учебна година, група въоръжени терористи под ръководството на Расул Хачбаров (Полковника) с маски и бронежилетки пристигна в Беслан с три коли и превзеха училище № 1. От 1 до 3 септември се правеха опити за установяване на контакт с терористите. Те обаче отказваха да предадат на взетите за заложници над 1000 души лекарства, вода и храна.

На третия ден беше договорено да бъдат отнесени телата на убитите през първите дни на превземането на училището. Когато спасители от Министерството на извънредните ситуации започнаха да пренасят труповете, в училището станаха две мощни експлозии. В отговор спецчастите и въоръжени жители предприеха щурм на сградата.

По официални данни на Главната прокуратура на Русия при терористичния акт от 1-3 септември 2004 г. са загинали 331 души, от които 186 са деца. Ранени бяха 728 заложници и жители на града, както и 55 милиционери, военни, служители на спецчастите. Терористите, превзели училището, са били 32-ма. При спецоперацията беше задържан само един - Нурпаша Кулаев, а останалите бяха убити, припомня РИА "Новости". Сред похитителите имаше и жени. Нурпаша Кулаев продължава да твърди, че е невинен за зверствата.

Година след трагедия повече въпроси по-малко отговори

Година след трагедията много хора в Беслан смятат, че властите не са разследвали докрай и не са потърсили отговорност от служителите, допуснали тя да се случи. Близки на загиналите обвиняват властите, че прикриват корумпирани служители, с чиято помощ терористите са прекосили силно охраняваната територия на Северна Осетия. Пострадали при заложническата драма, както и членове на гражданския комитет "Майките на Беслан", обвиняват за случилата се трагедия руския президент Владимир Путин.

Пострадалите майки ще заявят на срещата си с него в четвъртък с него, че е лично отговорен за събитията отпреди една година, предаде радио "Ехото на Москва". От "Майките на Беслан" се обърнаха към международните журналисти с искането да им се осигури политическо убежище в страна, където се спазват правата на човека.

Мудното водене на следствието по трагедията и последвалия съдебен процес са основание за тяхното искане. Дни преди годишнината от атентата чеченският сепаратистки лидер Шамил Басаев заяви, че ръководни фигури от полицията са позволили на терористите да стигнат до главния град на републиката Владикавказ на 31 август, но впоследствие са ги подмамили в капан. "Обвиненията на Шамил Басаев, че руските тайни служби са му "отворили коридор" към Беслан, са безсмислици", репликира заместник главният прокурор на Русия Николай Шепел, цитиран от агенция "Интерфакс". Прокурорът отбеляза, че "разследването не разполага с никакви сведения за ролята на тайните служби в превземането на училището в Беслан на 1 септември миналата година".

За 41% от руснаците всички управленски равнища - федералната власт, Северна Осетия и местната власт, са еднакво отговорни за трагедията в Беслан. Малко над 23% от отговорилите обвиняват за станалото главно федералния център, почти също толкова смятат, че отговорността е на северноосетинските власти. Повечето анкетирани - 56.2%, посочват, че причина за гибелта на заложниците са били действията на терористите. Малко над 13% смятат, че жертвите са загинали поради неадекватни действия на силовите структури, щурмували сградата. Вината носят и местни жители, които са направили опит да спасят децата, смятат 3.9% от отговорилите.

Обширен репортаж "Как се справя Беслан една година по-късно" пусна и в. "Индипендънт". Журналистите разказват за двамата братя Казик и Амран Годжиеви, на 12 и 16 години. Преди една година Казик е бил в критично състояние, след като бил ранен от шрапнел по лицето и врата. Амран казва, че брат му се е възстановил сравнително добре, като само понякога едната му ръка трепери. Самият Амран е нетърпелив да се върне на 5 септември на училище след едногодишна пауза. "Това, което се случи в Беслан, е реалност. Не може да се избяга от нея", казва момчето.

Русия загуби Кавказ

Една година след най-варварския тероризъм в Русия президентът Владимир Путин се опитва да постигне мир с опечалените беслански родители, за да потуши постоянно повтарящия се политически неудобен прилив на гняв и печал, отбелязва в. "Индипендънт". В очите на опечалените родители не е направено нищо, което да успокои чувството на омраза, огорчение, гняв и печал.

Широко разпространено е мнението, че властите са сбъркали, от първоначалното изграждане на обсадата до бавното и безчувствено справяне с последствията. Според "Комерсант" месеците след Беслан Кремъл не можа да разреши основния проблем за тероризма в Чечения.

Нерешителните действия по проблема и ненаказаността на отговорни фактори от силите на реда доведоха до загуба на Северен Кавказ и разрастването на тероризма в региона, отбелязва "Комерсант". Според руски политолози необратимата криза на властта в Северен Кавказ изправя региона пред опасността на гражданска война.