Защо Тимошенко не свърза двата края
Влошаването е резултат от вътрешната икономическа политика. Най-обезпокоителни са дискусиите за реприватизация на предприятията. Друг проблем се очертава нарастващата данъчна тежест (5-6% от БВП) насочено към финансиране на драстичното увеличение на социални разходи и бюджетни заплати. Третият въпрос е свързан със силната държавна намеса в икономиката, включително до регулиране цените на горивата, месото и житото, както и засилването ролята на държавните монополи.
В същото време правителството на Юлия Тимошенко не извърши нито една от обещаните либерални реформи. Единствената политическа стъпка е приемането на законите, препоръчани от Световната търговска организация като условие за членство на страната. Накратко, това правителство беше абсолютното бедствие на социалистическия популизъм. Смяната му обаче ознаменува края на оранжевата революция.
При така сложилата се ситуация трудно можем да си представим по-подходящ премиер от Юрий Ехануров. Като председател на Фонда за държавно имущество през 1994-1997 г. той успешно осъществи масовата приватизация в Украйна. Като първи заместник на тогавашния премиер Виктор Юшченко през 2000-2001 г. направи всичко възможно правителството да функционира добре. От 2002 г. е един от лидерите на фракция "Наша Украйна" в парламента и като ръководител на икономическата комисия е участвал в изработването на няколко закона и независимо от многото години, прекарани в политиката, не успя да си създаде врагове.
Новият премиер знае какво го очаква. На първо място е твърдо решен да спре безумната реприватизационна кампания. "Криворожстал" вероятно ще бъде продаван отново, но нищо друго. Втората му задача е вкарването в парламента на закон за приватизацията, който отменя сега действащите повече от 3000 регулации. Трето - законите, препоръчани от СТО, все още висят, а ако иска да стане член на организацията, страната трябва да ги приеме не по-късно от октомври. Четвърто, трябва да се преразгледа популисткият бюджет, подготвен от предишния кабинет, предвиждащ още едно увеличение на бюджетните заплати. Трябва освен това да се намалят раздутите социални разходи.