Складирането на въглеродния двуокис може да спаси климата
Според експерти парниковите газове могат да бъдат събирани от специални филтри, разположени в комините на заводите, и впоследствие отвеждани под земята в изоставени мини или изпразнени петролни полета. Те дори могат да бъдат изпускани на определена дълбочина в океаните.
Големият препъникамък пред подобни проекти е цената. Ако ТЕЦ-овете, които са сред най-големите замърсители на атмосферата, изградят подобни технологии, това е в състояние да повиши стойността на произвежданата от тях електроенергия с с 25-80 процента, се посочва в доклада на Междуправителствения панел по промените в климата (МППК) към ООН. "Най-добрите решения продължават да бъдат енергоемки и скъпи", казва Клаус Тьопфер, шеф на Програмата по екология към международната организация. "Улавянето и складирането на въглеродния двуокис обаче може да допринесе съществено в битката с глобалното затопляне."
Според ООН по света съществуват хиляди места, на които може да се складира въглероден двуокис. Ако системата заработи, тя е в състояние да съкрати с 15-55 процента общия обем на изпусканите емисии парникови газове през следващите десетилетия и така да забави промяната на климата поне до 2100 г., се твърди в доклада. Предишни екодоклади посочваха, че повишаването на нивата им може да доведе до края на века до климатичен хаос все по-силни бури, обезлесяване и превръщане в пустиня на огромни територии, повишаване на нивото на световния океан и изчезване на стотици видове.
Улавянето и складирането на въглеродния двуокис под повърхността на земята или в океана трябва да струва да 25-30 долара за тона, за да бъде ефективно, се твърди в доклада. Досега са стартирали три проекта в Канада, Алжир и край Норвегия. "Наясно сме с несвързаните пряко с технологията проблеми", заяви Тьопфер на пресконференция по интернет. "Ако няма ограничения, няма да има и търсене на въглероден двуокис."
В понеделник в ЕС въглеродният двуокис се търгуваше при цени от 21.2 евро за тон, като пазарът така подкрепяше спазването на Протокола от Киото, коментира Ройтерс. В САЩ обаче газът не се счита за замърсител, след като през 2001 г. президентът Джордж Буш изтегли страната от протокола. Макар и проектът за складиране на пръв поглед да изглежда скъп, той е с около 30 процента по-евтин от други алтернативни методи за справяне с глобалното затопляне, посочва докладът.
Според председателя на МППК Раджендра Пачаури документът е само стартова точка в една дългосрочна стратегия. Някои природозащитни организации, сред които и "Грийнпийс", обаче твърдят, че програмата нарушава много договори и е опасна за околната среда.