Допреди пет години на западните гости им се струваше истинска авантюра да се впуснат в хаоса на двумилионната румънска столица. На изхода на аерогарата ги посрещаха тълпи небръснати (и нелицензирани) таксиджии, изнудващи ги с невъзможни оферти в долари, за да ги превозят през лабиринта от дупки по улиците. Щом слязат в центъра пък, чужденците бяха посрещани пред хотелите от сводници и напористи чейнчаджии.

Междувременно трябваше и да се пазят да не ги връхлети някое от 300 хилядите бездомни псета. Всеки ден по 1500 души се оплакваха от кучешки нападения, а 30 хиляди души годишно влизаха заради тях в болници с такова качество, че може би излизаха по-болни. "Кучешките" здравни разходи бяха за милиони долари.

Градът, известен в началото на миналия век като Париж на Балканите, бе превърнат от 40 години комунистическа грандомания и небрежност в клоака. Елегантните улици, колоритните кафенета и старите магазини бяха сринати и заместени с толкова безумия на диктатора Николае Чаушеску, че вероятно етикетът "Калкута на Балканите" би бил по-подходящ. На прага на ХХI век румънската столица изглеждаше потискащо със стотици опърпани просячета, ровещи в несъбираните от дни кофи за боклук и къпещи се в мърлявата река Дамбовита, описва картината сп. "Бизнесуик". Положението изглеждаше така, сякаш няма кой да го промени.

Докато през юни 2000 г. с Букурещ се захвана Траян Бъсеску. На кметските избори през юни той победи на балотаж опонента си от социалистическата партия Сорин Опреску с нищожна преднина (50.69% срещу 49.31%), но в действителност много бързо бе събрал подкрепа, след като в първия тур изоставаше с 25 пункта. Четири години по-късно смаза опонента си от същата партия Мирча Джеоана още в първия тур с 54.9% срещу 29.7%. Първият път столичани смятаха, че Бъсеску е само поредният демагог и популист. Пет години по-късно не само градът изглежда различно, но и западни дипломати определяха кмета му като може би най-ефективния политик на Румъния. Това го изстреля и в президентското кресло.

Казват, че в негово лице (от по-малко от година той е президент на Румъния) Букурещ не е имал по-добър кмет от времената на разрушителното земетресение във Вранча през 1977 г. Най-прочутото му постижение е прочистването за три години на двумилионния град от бездомните кучета - от 200-300 хиляди през 2001 г. до 25 хиляди през 2004 г. Но той подобри още осезаемо инфраструктурата на града, осветлението, ВиК системите и започна строеж на "Бесараб" - най-големия транспортен възел в Източна Европа (обща стойност 140 млн. евро), целящ да облекчи трафика в столицата чрез верига от надлези и транспортни детелини. В края на септември наследникът му Адриян Ведеану обяви свръхамбициозна програма за магистрали, околовръстни пътища и надлези на обща стойност от 2.8 млрд. евро, част от които ще дойдат от 500-те милиона евро облигационен заем на общината.

"Бъсеску е боец и обича предизвикателствата", казва за него Дорел Шандор от Центъра за политически изследвания и сравнителни анализи (CPSCA).

Веднага щом стана кмет, Бъсеску започна да пипа с желязна ръка и без да плаче за средства за мерките си. Броени седмици след като пое поста, изпрати полицията да разчисти стотиците хиляди нелегални павилиончета за обмяна на валута, ментета и фалшив алкохол. С тях бе прочистен и първият пласт от дребна улична престъпност. След това Бъсеску притисна местния бизнес да помогне за обновяване на училищата, а ресторантите и баровете - да започнат съвестно да си чистят тротоарите.

С френско-канадската компания "Лукстен лайтнинг" бе сключен 15-годишен договор за подмяна на уличното осветление - наглед простичък ход, но с видим ефект. "Когато улиците станаха по-чисти и по-светли, вече си направил лесна, но жизненоважна стъпка към превръщането на града в европейски", коментира Ги Бъроу, англичанин, който повече от 10 години живее и работи в Букурещ.

Пак за употреба на полицейски части за борба с безредиците се заговори по друг по-невероятен повод -

чистката на помиярите. Само за първите две години бяха избити около 75 хиляди от тях напук на протестите на защитниците на животните и - никаква изненада - на Бриджит Бардо. Бъсеску заплаши първите с полицаи с щитове и палки, докато уволняваше шефовете на ветеринарната столична служба заради мудност. "Избран съм да служа на интереса на хората, а не на животните на Букурещ", настояваше кметът. С Бардо, която лично дойде да протестира, Бъсеску се справи по-елегантно.

През март 2001 г. двамата подписаха споразумение за "спасяването" на 100 хиляди помияра от изтребление срещу дарение от 140 хиляди долара от актрисата, с което да се подпомогне в следващите две години масовата стерилизация и ваксиниране на бездомни кучета. От своя страна кметът обеща да няма "масово изтребление", а да бъдат ликвидирани "само опасните, болните и старите".

При подписването на споразумението кметът критикува съгражданите си: "Мадам Бардо направи много повече от доста хора тук." На което тя отговори: "Любителите на кучета в Букурещ трябва да се отнасят към тях като към децата си, а не да ги пускат да търчат по улиците."

А на улиците не само помиярите бяха проблем.

Трафикът по надупчената градска мрежа бе станал невъзможен, а паркирането се бе превърнало в кошмар - при 100 хиляди автомобила в средата на 80-те години сега в Букурещ има над 1 милион коли. Метрото, колкото е да е удобен транспорт, бе строено така, че двете му линии оставяха необслужвана по-голямата част от града. Промяната започна с малко помощ отвън - през ноември 2000 г.

Европейската инвестиционна банка отпусна 360 млн. долара заеми за подобряване на националната и градската инфраструктура. От тях 100 милиона отидоха за модернизация на 60 метро мотриси в столицата и удължаването на една от линиите. По-малко от две години след това банката обяви още един заем - този път от 200 милиона долара само за ремонт на улиците и строеж на голям подземен паркинг.

Управляващите тогава социалисти се нахвърлиха върху растящата му популярност, но безрезултатно поради една елементарна причина. Бъсеску им даде надежда, че може да се живее нормално и Букурещ да заприлича на европейските градове.

По време на своя кметски мандат Бъсеску взе още едно драстично решение - парното в Букурещ да се пуска само нощем от 22.00 до 6.00 часа. Стъпката беше обяснена със социални мотиви, да не се надуват сметките за отопление. В действителност общинският бюджет бе смазан под тежестта на сметките. Заради наследената от комунизма система плащанията към топлофикациите бяха достигнали 65% от бюджетните разходи на Букурещ.

Върхът на кметуването на Бъсеску е започнатият по негово време амбициозен план за обновяване на историческия център на Букурещ. Когато проектът бъде завършен, градският център с площ от 57 хектара, за който се смята, че има значителен търговски потенциал, ще може да се похвали с възстановени сгради, нови тръбопроводи за вода, газ и канализация, улици без дупки, пешеходни зони, по-добри условия за паркиране и много повече магазини, барове и ресторанти.

По график работата трябва да продължи до 1 януари 2007 г., когато Румъния трябва да влезе в ЕС. Средствата за проекта, около 28 млн. евро, са осигурени главно от чуждестранни източници, включително кредит от ЕБВР и безвъзмездна помощ по програмата ФАР на ЕС, както и от бюджета на кметството на Букурещ.

Според общински служители целта на реконструкцията е да се възстанови старият вид на района, но с модерни съоръжения, като се запази археологическото и архитектурното наследство на града, а в същото време се насърчи реставрирането на частните сгради. Местните власти обещаха да освободят от данъци собствениците, които ремонтират къщите си в историческия център. Другите цели включват намаляване на замърсяването и задръстванията и помощ за съживяване на традиционните за района търговски дейности.

Наследникът на Бъсеску Адриан Видеану продължава политиката на предшественика си, планирайки да преустрои някои от входящите магистрали в столицата. Букурещ се възражда и единствено от ентусиазма на столичани зависи градът отново да стане Париж на Балканите. (Дневник)

-------------

В телевизионните дебати в кандидатпрезидентската кампания Бъсеску стъписа опонента си Адриан Нъстасе с откровението: "Знаете ли коя е най-голямата трагедия на румънците - че са принудени да избират между двама бивши комунисти като вас и мен." Неведнъж са го обвинявали, че като бивш военноморски офицер и капитан е бил служител на комунистическите спецслужби "Секуритате". Има малък нюанс в тези недоказани твърдения - че се е занимавал с търговски шпионаж, а не с политически репресии.

През 1981 - 1987 г. той е капитан на петролния танкер "Бирунита" - най-големият в румънския флот, а до 1989 г. ръководи бюрото на държавната шипинг компания "Навром" в Антверпен. При един от мандатите му като министър на транспорта бе приватизиран румънският търговски флот - процедура, смятана, меко казано, за неизгодна за държавата и разследвана неведнъж. През 1996 г. Бъсеску помоли да му снемат депутатския имунитет, за да докаже невинността си по аферата и така стана първият народен представител, предприел подобна крачка в Румъния.