На 21 октомври 1805 г. британският флот, воден от адмирал лорд Хорейшо Нелсън, разгромява френско-испанската армада край нос Трафалгар, Югозападна Испания, с което слага край на мечтата на Наполеон да завладее Англия. Императорът планира, след като разгроми английската флота, да превози войската си през Ламанша и да превземе Острова по суша. Битката е част от войната, водена от Третата коалиция, в която освен Англия влизат още Австрия, Русия, Неапол и Швеция.

Тя започва през 1803 г., като британската флота налага блокада на френските брегове и пречи на движението на френската флота в Атлантика и Средиземно море. За да прекрати това, Наполеон нарежда събирането на армада, която да разгроми англичаните и да му отвори пътя към Лондон. Формално преимуществото в битката е на страната на Франция общата френско-испанска флота е съставена от 33 кораба срещу 27 британски.

Ключов за победата обаче се оказва геният на британския командир, който обърква противниците с изкусни маневри и ги побеждава неочаквано лесно. Важен фактор за победата е и фактът, че Англия разполага с добре обучени морски офицери, докато най-кадърните френски са били убити в ранните фази на Френската революция. Съюзниците губят 22 кораба, а британците нито един.

Жертвите от френско-испанска страна също са значителни 446 убити и 1246 ранени, а от британска са десетократно по-малки. Англия обаче също претърпява сериозна загуба. Адмирал Нелсън е сериозно ранен и умира в края на битката, след като е гарантирал британския успех. След победата английската кралска флота доминира световния океан без сериозни съперници чак от началото на XX век и възхода на Кайзерова Германия.