На 14 февруари беше взривен кортежът на бившия ливански премиер Рафик Харири. Над 20 души загинаха, а десетки бяха ранени. Този акт на тероризъм предизвика поредица от политически промени, довели до изтеглянето на сирийския контингент от Ливан след близо четвърт век присъствие. На проведените избори победи опозицията, формирана около семейството на убития премиер-министър. Но президентът Емил Лахуд ще изкара удължения си мандат. В същото време политическото убийство стана коз в ръцете на международната дипломация за оказване на натиск над Дамаск. Сирийският президент Башар Асад беше принуден да сътрудничи на комисията на Детлеф Мелис и пое ангажимент за неизползването на западната част на Сирия от иракски ислямисти и терористи. Поредицата на “Дневник” ще представи основни моменти от доклада на международната комисия в светлината на съпровождащите ги събития. Поредицата няма претенции да дава отговори, а да породи въпроси.

----------------------

Ливанският президент Емил Лахуд бе изслушан миналия петък от комисията на ООН за убийството на Рафик Харири, се съобщава в официално комюнике. Според местните медии изслушването на държавния глава в качеството му на "свидетел" продължило шест часа. Говорителят на президентството Рафик Шалала изтъкна, че срещата е по искане на Емил Лахуд и е продиктувана от желанието му да се изяснят моменти, свързани с телефонните обаждания около атентата.

Името на Лахуд бе цитирано в междинен доклад, публикуван на 20 октомври от анкетната комисия, създадена от Съвета за сигурност по силата на резолюция 1595. Комисията установи, че братът на ключов заподозрян е потърсил по телефона Лахуд няколко минути преди фаталната експлозия на 14 февруари. Президентството отрече веднага президентът да е отговорил на това телефонно обаждане. Лахуд, който е заклет враг на Рафик Харири, саботира реформите му по време на трудното им съжителство начело на ливанската държава между 2000 и 2004 г. Мандатът на Лахуд като президент бе продължен през септември 2004 г. с още три допълнителни години под натиска на Сирия.

Именно оставането на власт на просирийскиориентирания политик е в основата на терористичния акт на “Черния 14 февруари”, се посочва в доклада на германския прокурор Детлеф Мелис. Юристът има стара слава на специалист по Близкия изток и тероризма. Той успява да осъди четиримата либийци, които през 1986 г. взривиха западноберлинската дискотека “Ла бел”, която беше посещавана предимно от НАТО военни. Благодарение на усилията на Детлеф Мелис да залови известния терорист Карлос Чакала се увенчават с успех със залавянето на неговата дясна ръка Йоханес Вайнрих през 1995 г. в Йемен.

Според разследването на Мелис замисълът за план за премахването на станалия неудобен Харири започва да се подготвя още в края на лятото на 2004 г. Тогава официален Дамаск започва да засилва натиска си над Бейрут с цел ливанският президент Емил Лахуд да управлява още един мандат. На 26 август същата година Башар ал Асад привиква в Дамаск премиера Рафик Харири и на четири очи му дава да разбере, че протежето му Емил Лахуд трябва да остане на власт. Според свидетелските показания на ливанския политик Уалид Джумблат убитият премиер е посочил, че “Асад му е казал, че Ликуд е той”. Според Газа Ариди самият Джумблат е бил заплашен, че Сирия ще използва друзкото малцинство, за да дестабилизира Ливан. Подобна заплаха е потвърдена пред комисията на Детлеф Мелис и от сина на Харири Саад. След кратката среща, продължила едва 10-15 минути, Харири напуска двореца мъртвешки бледен, свидетелства един от телохранителите му. Няколко месеца по-късно той подава оставка като премиер. От началото на 2005 г. той обявява, че основната му цел е да постигне изтеглянето на сирийския контингент от Ливан съгласно резолюция 1595 на ООН. От своя страна сирийските представители изтъкват, че по време на срещата основна тема е била запазването на стабилността на Ливан на фона на предизвикателствата на нестабилност в региона.

Две седмици преди атентата сирийците опитват да разубедят Харири, като изпращат като емисар един от най-близките му приятели - Уалид ал Муалим. Той го моли да се откаже, но ливанецът твърдо отвръща, че резолюция 1559 на ООН, настояваща за изтеглянето на сирийските части от Ливан, трябва да се приложи.

След този отказ започва подготовката за премахването на неудобния политик. Самият взрив е бил направен от атентатор самоубиец. Според разследването това е бил иракски ислямист, който е бил подведен да смята, че извършва покушение срещу министър-председателя на Ирак Ияд Алауи. Премиерът е бил на посещение в Бейрут по същото време. В изявление до “Ал Джазира” отговорност за атентата пое фантомната групировка "Ан Наср уал джихад фи биляд аш Шам" (Победа или Джихад за Дамаск). На този етап не се потвърди версията, че убийството на Харири е извършено от радикална групировка.

На този етап не е ясно доколко нависоко стига конспирацията в президентския дворец в Дамаск. Самият Башар Асад обяви, че е Сирия е невинна, в реч пред парламента. (Дневник)

----------------

Бившият премиер на Ливан не мина през властта, без да остави следа. И привържениците, и противниците му признават, че е успял да изправи страната си на крака след дългата гражданска война. Когато през октомври 1992 г. президентът на Ливан Илиас Храуи назначава 46-годишния роден в Ливан саудитски строителен магнат Рафик Харири за премиер, всички приемат това като последен шанс за спасение. Продължилият 17 години конфликт между християнските милиции и радикалните ислямистки групировки беше нанесъл щети, оценявани на 25 млрд. долара. Благодарение на посредничеството на Харири беше постигнат договорът от саудитския град Тафт. Документът официално регламентира присъствието на сирийския контингент в страната.

Макар и посрещнат с надежда, роденият в бедно християнско семейство в Сайда Рафик беше възприеман от ливанския елит като чужденец в Бейрут. Навярно защото напуска като юноша Ливан и се установява в Саудитска Арабия. През 1970 г. 24-годишният финансист е забелязан от саудитския наследник принц Фахд, който му предложил да стане строителен доставчик на кралския двор. През следващите двадесет години компанията на Харири "Оджер ентерпрайсис" построява десетки обекти - от летища до дворци, от болници до хотели, за саудитското кралско семейство и емирите от Персийския залив. Харири и крал Фахд остават близки приятели. Нещо повече - той получава саудитско гражданство - най-престижната за чужденец саудитска награда. Дори личният му самолет има саудитски опознавателни знаци.

Ливанският министър-председател има лични активи от над 4 млрд. долара, което според класацията на американското списание "Форбс" му отрежда място сред 100-те най-богати хора в света. Заедно с други компании той притежава банки в Близкия изток и в Европа, няколко частни реактивни самолета и едно от най-големите издателства в Саудитска Арабия. Има недвижима собственост на четири континента, включително и 75-етажната сграда на Тексаския търговски център в Хюстън.