Израелският премиер Ариел Шарон предизвика политическо земетресение в страната с изявлението си, че се оттегля от политическия блок "Ликуд" и възнамерява да създаде нова партия. В понеделник сутринта Шарон поиска от президента Моше Кацав да разпусне парламента и да свика нови избори.

В телевизионно обръщение сред срещата си с премиера държавният глава се обяви за разпускане на Кнесета и бързо провеждане на предсрочни избори. Кацав все пак посочи, че ще изчака срока от три седмици, в който по закон други кандидати могат да съставят правителство. Това обаче е малко вероятно, тъй като другата голяма партия - Партията на труда - напусна коалицията с "Ликуд" и също оповести, че тръгва към избори, обяснява Ройтерс.

Безпрецедентният ход на Шарон, който няма аналог в историята на Израел, бе резултат от острите критики към политиката му по отношение на Палестина. Решението на премиера за изтегляне на Израел от ивицата Газа разцепи "Ликуд" и даде допълнителни аргументи на противниците му вътре в партията. Според хора от обкръжението на Шарон с основаването на нова партия премиерът искал да продължи близкоизточния мирен процес. Източници от "Ликуд", цитирани от в. "Аарец", съобщиха, че Шарон взел решението си през уикенда в ранчото си в пустинята Негев, след като се консултирал със синовете си и с най-близките си съветници, сред които бившия шеф на бюрото му Ури Шани и публициста Ройвен Адлер.

През уикенда окончателно се разпадна и широката коалиция между "Ликуд" и социалдемократическата Партия на труда, която съществуваше едва от януари, посочва Би Би Си. На свой конгрес в събота вечерта лейбъристите решиха да напуснат коалиционното правителство. Това бе поискано от лидера им Амир Перец.

Коментаторите в Израел сравняват напускането на Шарон с политически земетръс. Шарон пусна бомба, изтъкна в свой коментар израелското армейско радио. Това е първият случай в историята на Израел, когато премиер излиза от партията си.

Според публикации в пресата Шарон отдавна замислял да напусне "Ликуд" и да основе нова формация. Вестник "Аарец" твърди, че новата партия ще се нарича "Национална отговорност" и вече имала подкрепата на 14 от 40-те депутата от "Ликуд". Сред отцепниците били дори и петима министри. В понеделник сутринта премиерът е разговарял и с военния министър Шаул Мофаз, когото също поканил да се присъедини към новата партия. Шарон се ползвал и с подкрепата на редица известни личности, които не членуват в "Ликуд", например бившия шеф на контраразузнаването "Шин Бет" Ави Дихтер, президента на университета "Бен Гурион" Ависхай Браверман и др., информира още изданието.

Социологическите проучвания сочат, че Шарон продължава да е най-обичаният политик в Израел. Новата му партия би взела най-малко 28 депутатски места на предсрочните парламентарни избори, които най-вероятно ще се проведат през февруари или март, съобщава Би Би Си. Така новата формация би разполагала с най-силната парламентарна група в Кнесета наред с Партията на труда. Без Шарон и хората му "Ликуд" би останала само с 18 мандата.

Седемдесет и седем годишният Ариел Шарон, избиран два пъти за премиер (2001 и 2003 г.), оставя значима следа в най-новата история на Израел - и като професионален военен, и като политик.

Шарон разгневи арабите и израелските пацифисти със защитата си на израелските селища, подсторени върху земя, присъединена сред Шестдневната война от 1967 г. Арабският свят го обвинява за инвазията в Ливан през 1982 г., по време на която произраелските ливански маронитски милиции избиват много палестинци в бежанските лагери Сабра и Шатила.

След като израелското разследване доказва отговорността му за клането, макар и индиректна, Шарон е принуден да се оттегли от поста военен министър. Палестинците го обвиняват, че е провокирал избухването на Втората интифада, когато през септември 2000 г. посещава свещената джамия "Ал акса" в Ерусалим. Мнозина израелци също смятат, че това е било добре планиран ход, от който тогавашният опозиционен водач иска да извлече политически дивиденти.

Но Шарон шокира и еврейските ултранационалисти през 2003 г., когато обяви изтеглянето на всичките 21 селища в ивицата Газа и 4 от Западния бряг. Повечето израелци подкрепят това решение, смятайки, че то наистина допринася за повече сигурност, но съпротивата срещу изтеглянето все още е силна.