На 22 декември 1894 г. във Франция започва аферата "Драйфус", която разтърсва френското общество. В центъра й стоят обвиненията в държавна измяна срещу младия артилерийски офицер от еврейски произход Алфред Драйфус. Според тях той предавал държавни тайни на германското посолство в Париж. Процесът срещу него е кратък и той е признат за виновен и осъден на дълъг период зад решетките.

Всъщност Драйфус е невинен, обвиненията са базирани върху фалшифицирани документи, а скандалът се разраства поради факта, че високопоставени офицери се опитват да прикрият грешките и фалшификациите, извършени по време на процеса. Обществото разбира за мащабите на аферата благодарение на писателя Емил Зола, който през януари 1898 г. публикува във в. "Орор" открито писмо със заглавие J'accuse (Аз обвинявам). На практика в края на XIX в. френското общество се оказва разделено на два лагера - за и против Драйфус, като в противопоставянето им са налице типичните за периода прояви на антисемитизъм.

Скандалът става възможен, тъй като френското общество не е антисемитски настроено и не е склонно да толерира антисемитски прояви. Благодарение на акцията на Зола и последвалото надигане в защита на невинния Драйфус през 1899 г. той е оправдан, върнат на редовна военна служба и дори награден с Ордена на Почетния легион.

Аферата обаче име и по-сериозни последици и довежда до приемането през 1905 г. на закон за отделянето на църквата и държавата. Това се дължи на факта, че по време на хода на скандала най-яростни противници на Драйфус са ползващите се с държавни привилегии църковни ордени като йезуитския.