От разпадането на СССР до днес Русия доставяше природен газ на бившите съветски републики на силно субсидирани цени - някъде около 50 долара за 1000 кубически метра. Винаги се е смятало, че част от мотивите на Кремъл са били да задържи тези републики в своята сфера на влияние. На 1 януари сутринта енергийният монополист "Газпром" спря доставките за Украйна и предизвика осъдителни реакции, че държавната компания прилага политика на политически натиск от страна на Москва. В следващите 48 часа рязко спаднаха доставките за Централна и Западна Европа. Тази седмица "Дневник" ще представи историята на украинско-руския газов конфликт и гледни точки защо избухна газовата война и защо точно сега.

------------

Точно 14 години след изчезването на Съветския съюз и след поредицата от успешни и неуспешни “цветни” революции в постсъветското пространство руснаците решиха да преминат към пазарни цени - стъпка, която обясняват с икономически причини. Руският държавен монополист “Газпром” вече договори по-скъпи доставки с няколко екссъветски републики, включително и такива, които са вече в НАТО и ЕС. Украйна обаче твърди, че от нея се иска да плаща най-високата цена, и прозира зад това политически мотиви - да бъде наказан Киев за оранжевата революция, която частично откачи страната от руската орбита.

Поскъпването за Украйна

наистина е шоково - от досегашните 50 долара направо на 230 долара за хиляда кубика газ. За сравнение, Литва, Латвия и Естония плащат само 110 долара, както и Грузия, където имаше прозападна безкръвна революция преди две години. Най-евтино си остава за Беларус - най-верният руски партньор и де факто сателит плаща малко над 46 долара.

Какво означава за Украйна спирането на газовия кран?

Президентът Виктор Юшченко заяви преди време, че страната е готова да премине към пазарни цени за руския газ, но постепенно и след известен преходен период. След като на 1 януари “Газпром” спря подаването на количествата, които потребяват украинците, сега страната ще може да издържи на собствени резерви вероятно не повече от няколко седмици. В края на миналата година правителствени служители се опитаха да успокоят населението и бизнеса, че в подземните хранилища има достатъчно суровина, за да се изкара зимата. След това обаче ще избухне истинска криза. Украйна ползва годишно около 80 млрд. куб.м природен газ, от които собствено производство са едва 18 млрд. куб.м. От Русия се купуват 25 млрд. куб.м, а 36 млрд. куб.м идват от Туркменистан, но пък за транзит се ползват тръбопроводите на “Газпром” през Русия. Украинците обаче са притиснати от руснаците и тук - на 29 декември "Газпром" съобщи, че се е договорил с Туркменистан да купи 30 млрд. куб.м природен газ, като показателно е, че половината от тях ще бъдат изтеглени още през първото тримесечие. Така за Украйна, която се готвеше да закупи 39 млрд. кубика, не остава много свободен ресурс от туркменски газ (страната прогнозира производство от 71 млрд. куб.м за тази година и вътрешна консумация от 10-12 млрд. куб.м). Киев е притиснат и в цените - новата сделка на руснаците е при 65 долара за хиляда кубика суровина, което е с 50% повече от досегашните покупки при 44 долара и с 5 долара над поисканото от самия Туркменистан. Ударът на руснаците е много тежък дори поради факта, че на 15 април те бяха обявили планове през 2006 г. да закупят 10 млрд. куб.м газ (при 6-7 млрд. за 2005 г.) и изведнъж в края на годината увеличиха обема на сделката четири пъти.

Какъв е ефектът за Европейския съюз

от руско-украинската криза?

Руският природен газ запълва около една четвърт от нуждите на страните от ЕС, като повечето от това количество преминава през газопровода “Братство” през Украйна. След като “Газпром” намали обема, който вкарва в тръбата, тревожният вариант бе свиване на доставките за Западна Европа. И Русия, и Украйна се кълняха, че спорът им няма да повлияе на транзита към европейските клиенти. Украинският премиер Юлий Йехануров обаче припомни, че според действалия до Нова година договор на украинците се разрешава да си ”отбиват” като транзитна такса 15% от газа в тръбата. Ако конфликтът Киев - Москва се проточи и резервите на Украйна се изчерпят, вероятно украинците ще посегнат на част от количествата, които би трябвало да пропускат на Запад. Доказването, че украинците вземат от суровина, предназначена за и платена от други, изглежда елементарно - руснаците вкарват на границата с Украйна точно толкова, колкото очакват да замерят на украинско-полската граница. Така и стана на 1 януари - “Газпром” сви износа по газопровода “Братство” до около 120 млн. куб.м и поне в първите 12 часа нямаше проблеми при европейските клиенти. После обаче като падащи блокчета на домино започнаха да пристигат тревожни сигнали от Унгария, Полша, Австрия и Германия.

Европа консумира през 2004 г. 535 куб.м газ, сочат данните на Международната агенция по енергетика. Местното производство (под това се разбират газовите полета в британската, холандската и норвежката част на Северно море) задоволява над 60% от потреблението. Други 10% идват от Алжир и над 2% от Нигерия.

Като цяло през 2003 г. Русия е изнесла 132 млрд. куб.м природен газ, от които 33 млрд. са отишли в Германия, 20 млрд. - в Италия, 10 млрд. - във Франция, и 13 млрд. - в Турция. Австрия е почти на 100% зависима от руските газови доставки, същата степен на зависимост важи и за България (97%), почти 80% от природния газ на Чехия идва от "Газпром", руска е и 62% от суровината, ползвана в Полша.

В момента през Украйна преминават почти 90% от износа на руски природен газ, или около 120-130 млрд. куб.м. По площ това е най-голямата страна, разположена изцяло в Европа, и поради този факт

газопреносната мрежа е огромна

Тук има 35.2 хиляди километра магистрални газопроводи, над 120 компресорни станции и 13 подземни хранилища. През тях тече основният експортен поток на “Газпром”. Доставките на енергоносители през транспортните комуникации на Украйна осигуряват над 80% от валутните постъпления от руския енергиен износ. Според руски източници таксата, която Москва плаща на Киев за ползването на украинската мрежа, е под формата на 30 млрд. куб.м на стойност 1.5 млрд. долара, или 40% от приходната част на украинския бюджет.

Второто основно трасе - Ямалският тръбопровод, преминава през Беларус и Полша до Германия, а третата тръба слиза на юг към Балканите и Турция. Сред най-новите проекти е подводният “Син поток” през Черно море до Турция, който тръгна с фалстарт, но от няколко месеца отново работи. Неотдавна руснаците започнаха строежа на газопровод по дъното на Балтийско море, който ще заобиколи съседите им и Полша и ще стига директно до Германия, Скандинавия и Великобритания. Това трасе обаче ще стане реално работещо съоръжение най-рано през 2010 г. Въпросителни все още има и над предвожданият от корпорацията “Шел” проект “Сахалин-2”, в който иска да се включи и “Газпром”. Според него от 2008 г. Русия ще може да направи първия износ на втечнен природен газ към азиатския пазар, без за това да е нужно изграждането на тръбопровод.

Няма спор, че Кремъл гледа на руските суровинни залежи като на ключово средство да възвърне международното си влияние. Кризата с Украйна обаче избухна точно в деня, когато Москва за пръв път пое ротационното председателство на Г-8 (групата на седемте индустриално най-развити държави плюс Русия), а една от основните точки в дневния ред на това председателство е сигурността на енергийните доставки. С решението да оставят Украйна без газ обаче руснаците поставят под въпрос собствената си репутация на сигурен доставчик и ще накарат мнозина в чужбина да си помислят още веднъж дали не стават твърде зависими от руските доставки на газ, петрол и енергия.

------------

Уреждането на спора как да се пресмятат цените на природния газ е една от най-сложните задачи в руско-украинските отношения. През 1995 г. задълженията на украинците по линия на газа бяха преструктурирани за 7 години, но фактически само след две години Киев прекрати обслужването на схемата. През януари 1999 г. президентът на “Газпром” Рем Вяхирев обвини Украйна в официално писмо до нейното правителство, че не си плаща съгласно договореностите и че краде газ. Тогава руснаците твърдят, че всеки ден от тръбите в Украйна им се губят по 150-200 милиона куб.м суровина, докато в същото време украинците препродават откраднатото в Европа. В последвалите шест години спорът за цените и реекспорта на руски газ е обсъждан на няколко преговори на правителствено равнище. Някои от временните решения обаче изглеждат доста нееднозначно. Така например през юли 1999 г. двете страни се договарят дългът да се погасява с доставки на украинска земеделска продукция по цени от вътрешния руски пазар, както и допускане на големи руски компании до приватизацията на украински енергийни обекти при преференциални условия - като разплащане за доставените газ и петролни продукти.

Половин година тогавашният вицепремиер Юлия Тимошенко потвърждава в Москва, че задълженията към “Газпром” - държавни, на частни посредници, от глоби и утежнения по просрочени плащания - надхвърлят 2 млрд. долара. Месец по-късно Тимошенко съобщава, че правителството не отговаря за това, което не са си платили недържавните украински структури, което се равнява на около една трета от общите задължения. Съществена смяна на тона е и отказът да се плащат обезщетения под формата на украинска държавна собственост. До края на 2000 г. е постигната нова руско-украинска договореност за 10-годишно отсрочване на плащанията по дълга и за нов механизъм за плащане на доставките.

Следващият ключов момент е октомври 2001 г., когато премиерите на двете страни подписват споразумение за преструктуриране на украинския дълг от над 1.4 млрд. долара за 12 години според принципите, по които това се прави спрямо Парижкия клуб на кредиторите. Иначе казано, условията са тригодишен транзитен период, лихва от 1%+Libor и оформяне на дълга като корпоративен, т.е. за него ще отговаря не държавата, а Националното акционерно дружество "Нафтогаз Украины".

Междувременно продължават опитите за навлизане на руснаците в украинската енергийна инфраструктура. През октомври 2002 г. “Газпром” и “Нафтогаз” създават “Международен консорциум за управление и развитие на газопреносната система на Украйна”. Това не разрешава разногласията за ценовата политика. “Газпром” се оплаква все по-често, че не може да продължава така при меняща се конюнктура, че му е неизгодно да доставя на привилегировани цени и че тарифните таблици трябва да се договарят всяка година. От своя страна “Нафтогаз” иска бартерът да се запази до 2013 г.

Оранжевата революция от 2004 г. променя всичко това. През март 2005 г. украинците предлагат на “Газпром” да плаща за транзит през тяхна територия по европейски равнища - от 2-2.5 долара за хиляда куб.м на 100 км. Руснаците твърдят, че изнасят за Европа на 1.09 долара, но се съгласяват. С една тънка уловка - да започне и Украйна да си плаща като европейска страна - примерно по 160 долара за хиляда кубика газ, или увеличение от над 300%. Докато “Нафтогаз” се окопити и проучва руското контрапредложение, Москва излиза с нова оферта - 220-230 долара за хиляда кубика. Украинците едва смогват да наваксат - министърът на горивата и енергетиката Иван Плачков казва, че страната може да плаща през първото тримесечие на 2006 г. по 80 долара и при транзит от 1.75 долара. Преговорите продължават до последните часове на 2005 г. и непрекъснато прехвръкват искри - на 22 декември външният министър Борис Тарасюк директно обвинява Москва в газов шантаж. На 2 януари 2006 г. украинското външно министерство разпространи декларация, в която заяви, че със спирането на природния газ Руся е започнала реализирането на сценарий за дестабилизиране на икономиката на Украйна.