На 4 януари 1944 г. започва битката при Монте Касино, известна и като битката за Рим, едно от най-решителните сражения по време на италианската кампания в рамките на Втората световна война. Тя продължава с прекъсвания до средата на май, когато приключва с победа на съюзниците, в чиито редове има войници от САЩ, Великобритания, Франция, Полша, Нова Зеландия, Индия и Южна Африка.

Тези войски са под общото командване на ген. Харълд Аликзандър, а германските сили са водени от ген. Алберт Кеселринг. Монте Касино има огромно стратегическо значение. Съюзниците се опитват да го овладеят, тъй като това би им отворило пътя към Рим и би им дало възможност заедно с пробиването на отбранителната линия "Густав" да се свържат с други войски на коалицията, чието напредване е задържано в т.нар. Джоб от Анцио.

В центъра на сраженията всъщност е укрепеният манастир "Монте Касино", издигащ се на хълм, от който може да бъде контролирана цялата околност и долината на р. Рапидо, както и разположеният наблизо едноименен град. Съюзниците извършват три неуспешни опита да овладеят стратегическите позиции - през януари, февруари и март, като губят около 54 000 войници и успяват единствено да разрушат манастира. Четвъртата атака започна на 11 май и е водена от ген. Владислав Андерс.

В операцията участват главно полски и колониални британски войници. С огромни загуби те успяват да пробият германската отбрана и на 19 май "Монте Касино" е овладян и пътят към Рим е открит. Вечният град пада в ръцете на съюзниците на 4 юни, само два дни преди десанта в Нормандия. По време на битката манастирът, в който св. Бенедикт основава монашески орден, носещ името му, е изравнен със земята, но ценната му библиотека е спасена, тъй като преди сражението е пренесена в Рим от германците.