Операция “Градски трафик”
-------------------------
В пепелявата светлина на зимната утрин трафикът към центъра на Стокхолм е тежък, но поне се движи - за разлика от “тапите”, в които изнервено засядат шофьорите на много от големите градове по света. Въпреки това в столицата на Швеция - страна и без това прочута с чистия си въздух и природа, от скоро заработи най-скъпата система за контрол над задръстванията. На 3 януари, първия работен ден на 2006 г., бе включено сложното съоръжение на стойност 3.8 млрд. крони (485.2 млн. долара), което ще работи до средата на годината и всеки ден ще засяга половин милион автомобила. След това на 17 септември ще се проведе референдум, на който столичани да решат дали да продължат да използват системата, за която властите са хвърлили половин милиард долара напук на анкетите, показващи, че в момента 80% от хората са против нея.
Стокхолм е едва втората (след Лондон) европейска столица с подобна система. Проблемът на шведите е, че при тях задръстванията съвсем не са като в британската столица или Москва например. Повечето стокхолмчани смятат, че е безумие да се пръскат толкова пари за нещо, което няма да се изплати - предполага се, че приходите за седеммесечния изпитателен период ще са от около 75 милиона крони (9.5 млн. долара).
Едва 20-30% одобряват проекта. “Откачено е да караш хората да си плащат, за да ходят на работа”, каза пред Ройтерс шофьорът на камион Клас Алефьорд. Други разказват как за пръв път в работен за иначе полупразните градски автобуси е имало опашка на спирката, докато улиците били пусти сякаш е неделя.
Шведската автомобилна асоциация бе залята с оплаквания на недоволни и стресирани столичани. Вестниците започнаха специална рубрика, в която да разясняват действието на тол-системата, да съобщават от какво точно са недоволни гражданите и да предлагат решения на проблемите.
В шеговито саркастичен тон един швед предложи хората да налепят върху табелите си стикери с регистрационния номер на лидера на партията на зелените Петер Ериксон. Обяснението е, че на свръхскъпата система се гледа като на политическа сделка за осигуряване на подкрепа в парламента от зелените - най-малката група - за правителството на малцинството на премиера социалдемократ Йоран Першон. Освен това социалистите в общинския съвет на Стокхолм се кълняха преди изборите от 2002 г., че няма да я въвеждат, ако победят. Кметът социалдемократ Аника Билстрьом също се обърна на 180 градуса и подкрепи проекта, защото според нея задръстванията нанасяли на града загуби от 780 млн. до 1 млрд. долара годишно.
Въпреки критиките възможно е проектът все пак да успее. Много от жителите на центъра на Стокхолм не карат кола там или дори не притежават отчасти заради недостига на място за паркиране. Те ползват градския транспорт, който заради въвеждането на тол-системата бе допълнително подсилен с близо 200 автобуса и 16 нови линии. За собствениците на едномесечни карти за градския транспорт пък има безплатни паркинги извън централната зона.
Досегашният опит на Лондон, където планират догодина да удвоят зоната за платено влизане, също дава шансове на шведския експеримент. И в британската столица в началото имаше вълна от критики, но три години по-късно населението започна да я приема. “Имаше доста апокалиптични приказки за ефекта, който тя ще предизвика - че градският транспорт няма да се справи, че Лондон ще заприлича на град-призрак, че ще бъде прогонен бизнесът и никой няма повече да иска да пазарува в центъра… Нищо от това не се случи”, обяснява Ричард Дод, говорител на транспортните власти в британската столица.
Шведският проект има за цел да намали трафика по най-натоварените пътища с 10-15%. В Лондон, където подобна система действа от 2001 г., ефектът е намаляване с 18%. В първия ден след задействането на тол-системата в Стокхолм трафикът намаля с 16% до 69 хиляди коли, а в следващите дни дори с 24%. Друга от целите е да се изчисти въздухът над града и да намалее шумът.
Спорен обаче остава твърде краткият срок на действие на системата. Едва за 7 месеца столичани може би няма да натрупат достатъчно впечатления от плюсовете и минусите й, за да отсъдят правилно, когато ги призоват през урните през септември - само 6 седмици след края на изпитателния срок на програмата. Тогава заедно с парламентарните избори, хората ще трябва да решат дали тол-системата да заработи постоянно.
В иначе спокойната Швеция имаше и изблици на вандализъм - още в първия ден на една от отчитащите рампи някой проби дупка в компютъра, напълни го с бензин и го подпали. На друго място бе окачен плакат срещу кметицата Билстрьом. На трето откраднаха един транспондер.
Въпросните транспондери впрочем се очертават като проблем. Близо 400 хиляди водачи в района на Стокхолм се снабдиха безплатно с такова устройство, но то създава потенциал за огромно административно натоварване. Всяко таксуване се смята за данъчно решение и поради това може да бъде обжалвано от шофьора. Истински кошмар може да се окаже проблемът с откраднатите коли с транспондери. Годишно в района на столицата се крадат около 12 хиляди коли и в новата ситуация собственикът може да продължи да получава сметки от тол-системата, натрупани от крадеца. В такъв случай първо се плаща, после се обжалва и се чака, докато се реши сумата да бъде възстановена. Тепърва ще се види и какви начини за заобикаляне или измама прилагат някои. После пък трябва да се докаже, че нарушителите са го направили умишлено. В първите дни на действие на системата се оказа ,че тя е пропуснала над хиляда водачи, защото камерите не са успели да разчетат номерата им. Администраторите на проекта признават, че ще има трудности с номера, които са зацапани, неправилно поставени или са чуждестранни, но приличат на шведските.
----------------------
КАК ДЕЙСТВА ТОЛ-СИСТЕМАТА В СТОКХОЛМ
Проектът има за цел да събира такса от всеки, който иска да влезе с колата си в центъра на Стокхолм. Градът е от почти 800 хиляди души (заедно със сателитните селища обаче населението достига 1.6 милиона души). Всяка сутрин в пиковия час по улиците излизат 300 хиляди коли, над 80 хиляди от тях влизат в центъра. На рампи над 18 пункта по периферията и вътре в зоната има окачени камери, разчитащи номерата на колите. В периода 6.30-18.30 те задействат автоматичното събиране на такса, когато автомобилът влезе в зоната или я напусне. Сумата не е еднаква през цялото време, а зависи от часовия пояс. Най-скъпо е в пика между 7.30 и 8.30 сутринта и между 16 и 17.30 следобед - по 20 крони (около 2.5 долара). По 15 крони е таксата в четири времеви зони с умерено натоварване на трафика - 7.00-730, 8.30-9, 15.30-16 и 17.30-18 часа. Наполовина от пиковата такса се събират в трите най-разтоварени зони - 6.30-7.00, 9.00-15.30 и 18.00-18.30 ч. Сумата обаче не може да нараства безкрайно - властите са преценили, че не бива да събират повече от 60 крони (7.5 долара) на ден - почти наполовина от таксата, която се плаща за влизане в центъра на Лондон - 8 паунда (14 долара). Онези, които забравят да си платят в задължителния петдневен срок обаче, ще получават сметка от 630 крони (77 долара).
Плащането става по два начина. Автоматичният изисква да се монтира на колата един от безплатно раздаваните транспондери - устройство със специфичен код, което на се разпознава на контролната рампа и компютърът тегли парите от сметката на собственика. Другият вариант е с електронно разпалащане по интернет или в брой на местата, където се продава преса, както и в някои масови вериги магазини.
Системата действа за всички коли, регистрирани в Швеция. Изключение се прави за автомобилите на спешна помощ, пожарната и полицията, за автобуси с тегло над 14 тона, за дипломати, таксита, мотоциклети, коли с чуждестранна регистрация, автомобилите на инвалиди и такива за обслужване на социално слаби, военни коли, “екоавтомобили” с двигатели на ток или газ.