Страните, участващи в преговарящия екип по иранската атомна криза, се разделиха по въпроса дали да сезират Съвета за сигурност на ООН, или да продължат диалога, съобщи Би Би Си. САЩ и Великобритания отхвърлиха иранското предложение за възстановяване на разговорите, Русия все още държи на компромисната си оферта за обогатяване на ирански уран на нейна територия, а Китай призова всички партньори да се върнат на масата на преговорите.

На извънредната си среща в понеделник в Лондон европейската тройка - Франция, Германия и Великобритания - не успяха да убедят Русия и Китай в нуждата от сезиране на Съвета за сигурност на ООН, посочва медията.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви във вторник, че Москва смята алармирането на ООН за твърде прибързано. Китайското външно министерство пък излезе с призив към останалите държави да имат търпение и да направят всичко по силите си за продължаване на преговорите.

Различия се откроиха и между самите европейски страни, които принципно настояват за налагане на санкции срещу Иран, съобщава германският в. "Ханделсблат".

"Лондон е готов на преговори, ако Техеран изпълни международните си задължения, каза говорител на британския премиер Тони Блеър, а германският заместник-министър на външните работи Гернот Ерлер изтъкна, че включване на Съвета за сигурност не би минало без рискове. САЩ обаче продължават да държи на твърдия курс към персийската страна.

"Към момента не виждаме никакви индикации, че иранците искат да се ангажират в сериозен дипломатически процес", коментира във вторник във Вашингтон говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак.

Според британския в. "Гардиън" в момента британски, френски и германски дипломати интензивно лобират по света за събиране на максимално твърд вот срещу Иран на предстоящото обсъждане в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Тридесет и петте членки на управителния съвет на организацията се събират на извънредно заседание на 2 февруари във Виена, за да решат дали да сезират Съвета за сигурност. "Ханделсблат" посочва, че на съвета европейската тройка ще представи текста на проекторезолюция на ООН. Според запознати в него не се настоявало за никакви санкции, но се съдържал призив към Техеран бързо, обхватно и прозрачно да сътрудничи на ООН.

Неясен обаче е въпросът дали съветът на МААЕ ще одобри алармиране на Съвета за сигурност, или ще се дистанцира заради съпротивата на Китай и Русия. По принцип 35-те членки имат еднакво право на глас, а за вземане на решение е нужно просто мнозинство. Но сред тях са и държави, чиято подкрепа е твърде несигурна - например Сирия, Беларус, Куба, Венецуела, Алжир и Либия, изтъква в. "Гардиън".

Ако се стигне до налагане на санкции от ООН, последствията биха били непредвидими, смятат анализатори и политици. Германският заместник външен министър Ерлер отбеляза, че подобен развой ще доведе до сериозна ескалация на отношенията с Иран. Теоретично Съветът за сигурност може да наложи ембарго върху външната търговия с Иран, както бе сторено при диктатурата на Саддам Хюсеин в Ирак. Търговските санкции обаче ще попречат не само на самата държава, но и на големите европейски държави, които традиционно са сред най-важните търговски партньори за Техеран. Германия например е най-големият вносител в Иран, а експортът й през 2005 г. е възлизал на 4 млрд. евро. Русия, която пое председателството на Г-8 от тази година, също има интереси в персийската страна. Москва участва и в изграждането на иранската АЕЦ в Бушер на стойност 1 млрд. долара и се надява на още апетитни поръчки. (Дневник)

КАРЕ

Иран е вторият най-голям производител на петрол в ОПЕК. Според справочника на в. "Файненшъл таймс" страната разполага с петролни резерви от 89.7 млрд. барела. Дневният добив е 3.37 млн. барела нефт. Освен петрол страната е богата и на природен газ и на нейна територия са вторите по големина газови запаси в света. Тъкмо това прави въпросът за евентуални санкции срещу Иран особено деликатен, още повече предвид факта, че продължаващата несигурност на съседен Ирак и глобалното потребление на петрол постоянно вдига цените на черното злато. По преценките на енергийни експерти ограничения за доставките от Иран, наложени от ООН, биха довели до експлозия на петролните цени. Барелът може да стигне 160 долара, посочи пред телевизия "Дойче веле" във вторник Клаудия Кемферт от Германския институт за икономически изследвания (DIW).