Как се борят с корупцията в Сърбия
И въпреки че Боголюб Карич неуморно пледира, че в неговия случай става дума за политическа атака, защото той и неговото движение „Силата на Сърбия" са алтернативна партийна опция, която застрашава мнозинството в парламента и стабилността на кабинета, управляващите имат известни основания да твърдят, че започналият процес може да се тълкува като доказателство за решимостта им да ударят корупцията. Самият кабинет далеч не е имунизиран от корупционни скандали. 2004 и 2005 г. преминаха под знака на такива афери като това дали вицепремиерът Лабус е получил огромен хонорар от компанията „Ериксон" под формата на стипендия за дъщеря му, провалената приватизация на фирмата за минерална вода „Княз Милош" и пр.
Масираната акция на кабинета "Кощуница" от последните месеци обаче предизвика чести паралели със случая „Ходорковски" и опита на президента Путин да опитоми или унищожи олигарсите, както и да преобърне общественото мнение за способността и волята да се бори с корупцията, особено на най-високите нива.
С казуса „Мобтел" и с непрестанното източване на печалби от компанията с държавно участие към другите фирми на Карич се опитваха да се занимават няколко правителства от Зоран Джинджич насам, като досега документите в компанията са „прекопавали" всякакви видове данъчни, финансови и полицейски инспектори. Карич обаче успяваше в продължение на години да проточва изпълнението на „наказателни" решения, като си осигуряваше желязна защита от съда, с която блокираше всеки ход.
През 2003 г. правителството взе решение той да плати 40 млн. евро данък за необложена предходна печалба, което бе отменено от съда и бе приложено едва през 2004 г. Въпреки че Народната банка е вземала 9 пъти решение за отнемането на лиценза на Каричевата Астра банка, 8 пъти различни съдебни инстанции успяваха да го отменят.
Със серия от съдебни ходове Карич е успял да промени и регистрацията на своята фирма основател в „Мобтел" и така да увеличи шансовете си в арбитражния спор в Цюрих, който води с държавата около това кой всъщност има мажоритарен дял в оператора. Обяснението за неговите постоянни съдебни успехи изглежда повече от очевидно: около Нова година криминалната полиция започна разследване, а следствен съдия от окръжния съд в Белград изпрати призовка за изслушване на съдийката от търговския съд Жанка Радич, за която има съмнение, че противозаконно е променила регистрацията на фирмата „БК трейд" като съосновател на „Мобтел".
Същата съдийка е подписала и друга пререгистрация на собственост в Каричевата телевизия БК, срещу която държавата в момента също предприема масирани действия. Впрочем около атаките срещу Карич от началото на година се чу, че тайкунът имал цял списък от съдии в своята платежна ведомост и за да си гарантира сигурността на услугите им, имал записи как си получават възнагражденията.
Засега тези доказателства не са излезли, но срещу Карич в момента има повдигнато разследване за съмнение, че е опитвал да подкупи народни представители, брат му Сретен се издирва заради евентуално укриване на данъци от 2.8 млн. евро и нанасяне на щети на държавата в качеството му на генерален директор на „Мобтел" за 50 млн. евро. Една от тримата арестувани бивши прокуристи в „Мобтел" всъщност е била представител на пощите, т.е. на държавата, в надзорния съвет и сега продължава да лежи в ареста показно 30 дни, защото е подписвала, т.е. легитимирала решенията за източване на печалбите на компанията чрез покупката и раздаването на апартаменти на семейство Карич и приближени служители на стойност, значително под пазарната.
Всичко това несъмнено трябва да демонстрира, че правителството е решено да удари тежко не само Карич и свързаните с „Мобтел" афери, но и включително въвлечените свои държавни кадри.
Сякаш още по-остро тази антикорупционна линия бе демонстрирана чрез шокиращия арест на вицегуверньора Деян Симич, заедно с висш функционер на социалистическата партия, в чийто апартамент полицията откри куфарче със 100 000 евро, изпратени от Кредитно-експортна банка, която загуби лиценза си през 2005 г. Тази история далеч не е приключила, защото представителят на TBI Владимир Цизел твърди в показанията си, че лично гуверньорът Йелашич си поискал подкуп, и то не само 100 000 евро, а 2 млн.
Засега е ясно, че участието на полицията в тази история не е случайно, че тя е проследявала участниците с дни, очевидно по предварителен сигнал от представителите на Кредитно-експортна банка. И гуверньорът, и представителите на КЕБ твърдят, че имат записи на разговорите си и доказателства, така че разгръщането на този скандал тепърва предстои...
Много показателен какво може да се направи, стига да има решимост, е случаят с корумпирания върховен съдия. Как се залавя корумпиран съдия от Върховния съд, на когото му се носи славата, че работи с ценоразпис и редовно вади от затвора шефовете от подземния свят? Който е овладял до съвършенство техниката на отменянето на присъдите и връщането на делата за доразследване в първа инстанция? Който е взел предплата от 200 000 евро, за да пусне на свобода група от шестима престъпници, които са тероризирали цял град, и очаква втора „вноска" от 250 000 евро, като „свърши работата"?
Много просто. Слагаш мобилния му телефон на елементарно прослушване и само записваш разговорите му с шефа на престъпната група, който редовно го контролира от... затворническата си килия.
Това е поразяващата история с ареста на съдията от Върховния съд на Сърбия Любомир Вучкович, който беше прибран зад решетките в Белград през октомври. Освен него по предложение на специалния прокурор, който се занимава с организираната престъпност, е арестуван и помощник специалният прокурор Милан Радованович, от когото е изтекла информация за разработката.
Съдията бил доста известен сред колегията си с определен ценоразпис за услугите си и бил определен за съдия-докладчик по случая с престъпната група на Зоран Йотич - Йотката, която държала в подчинение Крушевац. Той трябвало да се произнесе по вече произнесената и обжалваната му присъда пред криминалният съвет във Върховния съд. Зоран Йотич и неговият крушевачки клан между другото са първите осъдени в специалното отделение на окръжния съд, специализирано в организираната престъпност.
Те получиха общо 37 години затвор, като челникът им Йотич - 12 години. Между техните „постижения" от 1994 г. насам се смятат рекет над богатите бизнесмени в Крушевац, палежи, побоища, в сръбската преса се споменават дори и убийства и търговия с дрога в съдружие с „колегите" и неназовани полицаи от България... Йотич и юнаците му са арестувани дни след убийството на премиера Джинджич, но продължили да плашат и от затвора свидетелите и да ги принуждават да променят показанията си.
След прочитането на присъдите за Йотич и другарите му делото стига до Върховния съд и услужливите ръце на съдията Вучкович. Той трябва да докладва случая пред още четирима свои колеги, които по принцип изслушват становището му и без много разправии гласуват. Службите вече са наясно с плана му: да докладва, че Йотич и хората му са били подложени на полицейски тормоз и мъчения и за това присъдата им трябва да бъде отменена, делото върнато за нов процес, а те пуснати на свобода.
Този път обаче „сделката" се е провалила поради прекалено голямата любов на Йотич и съдията към мобилните комуникации. Както твърдят сръбските медии, в килията на Йотич е имало поне два телефонни апарата, от които той редовно комуникирал както със съдията, така и с близък на подземния свят бизнесмен, който пък щял да осигури „таксата" на корумпирания магистрат. Службата за борба с организираната престъпност търпеливо регистрирала месеци наред разговорите на съдията и мафиота.
В един момент обаче те рязко се прекратили и станало ясно, че отнякъде изтича информация за разработката. Следите довели до помощник специалния прокурор Радованович, който застъпва държавата по най-шумното дело за убийството на Зоран Джинджич и по принцип се смята за почтен човек, но вероятно неконтролираната му любов към чашката е довела до изтичането на информацията.
Сега службите ровят всички случаи, които са минали през ръцете на продажния съдия, но надали ще могат да преобърнат оправдателните присъди постфактум. Ако се снабдят с достатъчно доказателства за други подобни афери, само съдът може да се произнесе отново, и то не за самите присъди, а за тяхната законност, обясниха експертите. Журналисти от сп. „Време" твърдят, че разполагат с документи за друг случай, когато отявлен крадец на 100 000 евро, заловен с част от парите и признал си за престъплението, е пуснат от съдията Вучкович с мотивите, че „торбата с парите не е била подробно описана, липсва списък на отделните валути и спецификация на банкнотите".
Впрочем, макар и изключително любопитна, не е сигурно дори дали това е най-голямата корупционна афера, която разтриса държавата сега. Измежду другите „кандидати" са разследването за нанасящите многомилионна вреда на държавата договори за доставка на оборудване за армията, сключени с оръжейния търговец Миле Драгич. Той също преседя известно време в следствения арест, а заради аферата оставка подаде министърът на отбраната Пръвослав Давинич.
Наскоро пък прокуратурата в Нови Сад повдигна обвинение и срещу крупния бизнесмен и собственик на „МК комерс" Миодраг Костич за значителни злоупотреби и фалшифициране на документи... Подтикнат от скандала с върховния съдия, министърът на правосъдието Зоран Стойкович се закани да почне да разплита кълбото от преплетени магистрати и мафиоти. По негово нареждане са започнали 20-ина разследвания за вземане на подкупи от магистрати в търговския съд в Белград, в Сомбор и други градове...
Въобще казват, че килиите в централния затвор започват да стават мястото за най-интересни социални контакти в сръбската столица днес.