Швейцарските банкери спират бизнеса с Иран
Става дума за внимателно подготвен ход, който се прилага от миналата есен, заяви Серж Щайнер, говорител на Ю Би Ес, цитиран от АП. Мярката, която още продължава, била взета след стандартна вътрешна преоценка на бизнеса. Според Щайнер банката е прекъснала всичките си отношения с бизнес партньори в Иран.
Швейцарските банкери обаче посочват не толкова политически, колкото икономически мотиви за решението си. Говорителят на Ю Би Ес изтъкна, че институцията прекратява отношенията си с Иран заради опасения за собствената си репутация.
За разлика от Иран в случая със Сирия щетите ще бъдат по-ограничени, тъй като швейцарската банка вероятно е преразгледала връзките само с няколко сирийски клиента. Според АП става дума за Сирийската търговска банка (Commercial Bank of Syria), за която още миналата година се твърдеше, че сметките й в Ю Би Ес са блокирани. През 2004 г. американското финансово министерство публично обвини най-голямата сирийска външнотърговска банка, че е прала пари на режима на Саддам Хюсеин.
Въпреки че отрича политическите мотиви, решението на Ю Би Ес несъмнено е свързано с конфликта около иранските ядрени дейности. В петък в световната преса се появиха спекулации, че Техеран смята да изтегли валутните си резерви от всички чуждестранни банки с изключение на швейцарските, с което да изпревари евентуални санкции от ООН. Според публикациите така събраните пари можело да се влеят в Швейцария. През уикенда обаче ирански представители официално отрекоха твърденията.
Финансови експерти, цитирани от "Зонтагсблик", подчертават, че Ю Би Ес въобще нямала интерес да се превърне във финансово убежище за режима в Техеран. Подобен развой сериозно би навредил на имиджа на швейцарците в САЩ. С придобиването на "Пейн Уебър" (PaineWebber) Ю Би Ес сериозно засили позициите си в Америка, изпреварвайки друг швейцарски институт - "Креди Суис" (Credit Suisse). (Дневник)
-------------
Експерти предупреждават, че ескалацията на конфликта с Иран може да ускори скока на петролните цени. Според Наохиро Ниимура, вицепрезидент за бизнеса със суровини на японската банка "Мицухо" (Mizuho Corporate Bank), пазарът в най-скоро време ще тества цената от 70 долара за барел, ако иранският спор се ожесточи. Иран, който е четвърти производител на нефт в света, не изключва да ограничи износа си. Президентът Махмуд Ахмадинеджад заяви в петък, че паралелно с политическата война, в ход е прикрита огромна икономическа война, а ислямистките държави трябва да използват потенциала си, за да вържат ръцете на враговете си. Преди това и иранският финансов министър Дауд Данеш-Джафари предупреди, че налагане на санкции върху страната му ще доведе до драстичен скок на петролните цени. На същото мнение са и наблюдателите. "Ако Иран изтегли от пазара дори и малка част от петрола си, очаквам барелът да стигне 100 долара", заяви пред АП Джеймс Бартис от американската изследователска корпорация "Ранд" (Rand Corp.). Подобна мярка обаче ще затрудни сериозно и иранската икономика, тъй като тя разчита в огромна степен на петродоларите. "Те сами ще си вържат краката, ако ограничат износа си", убеден е Мустафа Алани от базирания в Дубай Персийски изследователски център.