Когато за пръв път чул изпълнението на операта "Отвличане от сарая", австрийският император Йозеф ІІ заявил: "Твърде много ноти, драги ми Моцарт." Два века и половина по-късно "многото ноти" на детето-чудо от Залцбург, събрани в над 600 произведения, остават една от най-бляскавите съкровищници на музиката и правят Моцарт толкова известен, колкото и приживе.

Независимо дали днес за едни Моцарт е създател на шедьоври в класическата инструментална и вокална музика, а за други - автор на мелодии за GSM-и или лице върху обвивката на шоколадов бонбон, той е пресичал пътя на всеки. Популярността му създава впечатление за достъпност. Само музикантите обаче знаят колко трудно е да "срещнеш" Моцарт в непостижимия му баланс от прецизност и лекота, наивност и дълбочина.

За широката публика през 2006 г. Моцарт ще бъде по-голяма атракция отвсякога. На днешния ден (също петък!) през 1756 г. на цигуларя и бъдещ заместник-капелмайстор в Залцбург Леополд Моцарт се ражда син. Кръщават го Йоханес Хризостомос Волфганг Теофилус Моцарт, а го наричат галено Волферл, с което име той е известен на близките до смъртта си през 1791 г.

Прозвището Амадеус (Любимец на боговете) композиторът измисля на шега

като превод на последното от кръщелните си имена на латински. Най-често се подписва с пофренчената му форма Волфганг Амаде. Като Волфганг Амадеус Моцарт композиторът става известен едва през ХХ век, благодарение на звукозаписната индустрия.

Пръв обаче това име налага неговият почитател - немският поет и писател Е.Т.А. Хофман, който в знак на преклонение пред кумира си добавя към собственото си кръщелно име Ернст Теодор и името Амадеус.

Двеста и петдесетият рожден ден на Любимеца на боговете ще се празнува цяла година. Броят на концертите с Моцартова музика през тази година в Залцбург ще достигне 260, отделно ще бъдат изпълнени 55 меси и всичките му 22 опери. Рожденият ден на композитора ще бъде отбелязан с галаизпълнения в Ню Йорк, Париж, Берлин, Лондон, Прага и буквално във всяко градче с концертна зала и оркестър по света.

На никого не минава през ум да оспорва правото за организиране на Моцартови чествания, защото популярността отдавна е превърнала композитора от австриец в европеец, а после - и в гражданин на света.

Средоточие на Моцартовите тържества обаче ще бъде родната му Австрия. Виена и Залцбург се надяват на 3% повече чуждестранни гости като целевите групи на рекламните кампании са посетителите от САЩ, Япония и Източна Европа. От няколкото милиона "Моцартови туристи", които ще тръгнат по стъпките на композитора, 2 милиона, или 20% повече от обикновено, ще се насочат към Залцбург - елегантния град, където детето-чудо се е родило и където индустрията "Моцарт" е най-развита.

Реставрирането на историческите места в памет на Моцарт струваше на Залцбург 77.5 млн. евро, а организацията на тържествата във Виена е на стойност 25.8 млн. евро, отделно от които хонорарите на включените световноизвестни артисти, писа европейската преса.

Освен музика Моцарт означава пари. Според изчисления на австрийски рекламни експерти днес марката "Моцарт" струва над 5 млрд. евро, което е почти колкото струват марките еBay, "Ксерокс" или "Л'Oреал". Ако можеше Любимецът на боговете да се разходи тази година в родния си град и да види какво значи да е и "любимец на тълпите", щеше или да умре от смях, или да потъне в земята от срам.

Собственото му лице щеше да го гледа от статуетки, чаши, тениски, химикалки и прочее сувенирен кич. То щеше да наднича от менютата в ресторантите и бирариите, където на гостите се сервира закуска "а ла Моцарт" в чаши и чинии с неговия лик. Кичът успява да се промъкне и в уж сериозното изкуство: ръководството на Залцбургския фестивал например е поръчало на 15 млади композитори да напишат произведения на тема "Моцарт", съобщи швейцарският "Тагесанцайгер".

Сувенирната мания, а не някаква стара семейна рецепта на фамилията Моцарт, е причината на света да се появят и знаменитите Mozartkugeln. Кръглите бонбони със сърцевина от шам фъстък и марципан, обгърната в нуга и потопена в шоколад, са поднесени за пръв път през 1890 г. в Залцбург от сладкаря Паул Фюрст. През 1905 г. Фюрст получава златен медал за тях на световното изложение в Париж. Той обаче пропуска да патентова името Mozartkugeln и дава възможност на други компании да копират бонбоните. Конкурентната продукция обикновено се продава под името

"Истински Моцартови бонбони" (нем. Echte... Mozartkugeln), но само компанията "Фюрст" има право да предлага "Оригинални залцбургски Моцартови бонбони" (нем. Original Salzburger Mozartkugeln). Ръчно правените произведения на "Фюрст" се продават само в трите им сладкарници в Залцбург и в техните филиали в Ритцербоген и близо до замъка Мирабел. Те могат да се поръчат и по пощата, но не се предлагат в продажба никъде другаде по света.

Лидерът на пазара на Mozartkugeln е компанията "Мирабел" (собственост на "Крафт фуудс"), която всяка година изнася за цял свят над 90 млн. опаковки машинно произведени бонбони. Друг известен производител на Моцартови бонбони е германската компания "Ребер".

Истината и мистификацията около Моцарт се преплитат не само в царството на сувенирите, но и в действителните данни за живота му, много от които почиват на анекдоти и легенди. Един от анекдотите например разказва за отношенията му с Хайдн - през първите си години във Виена Моцарт се сприятелил с доайена на музикантите по онова време Йозеф Хайдн. "Татко" Хайдн бил дотолкова впечатлен от младия си приятел, че казал на баща му Леополд: "Кълна се в Бога и ти казвам като честен човек - твоят син е най-големият композитор, когото съм срещал и за когото съм чувал."

Други анекдоти разказват за страстта на Моцарт към писане на мръсни стихчета и за женкарството му, трети го показват като луд гений хлапак, който може да свири на пиано със завързани очи, и такъв го виждаме във филма на Милош Форман "Амадеус" от 1984 г. Най-разпространената мистификация е за смъртта на композитора.

Ролята на конкурента Антонио Салиери в смъртта на Моцарт не е доказана и някои изследователи дори твърдят, че Салиери истински се е възхищавал на гения му. Повечето от учените смятат, че причина за смъртта на Моцарт на 5 декември 1791 г. е бил ревматизъм или сифилис, а други диагностицират белодробна инфекция вследствие вероятно заразяване със стафилококи в детството му. Знае се, че композиторът е страдал от треска и нарушена сърдечна дейност. Самият Моцарт е бил убеден, че завистници са му дали отрова, което казва и на съпругата си Констанца няколко седмици преди смъртта си по време на разходка в Пратера.

Не е истина и това, че Моцарт е починал в мизерия и затова е бил погребан в общ гроб за бедняци. Тъй като не е бил с благороден произход, той не е имал право да почива в гробница и е бил положен в обикновен гроб в гробището "Свети Марк" във Виена. С годините могилата се е заличила и едва през 1859 г. е бил направен опит отново да бъде намерена. На предполагаемото място на Моцартовия гроб днес се издига паметник, а тленните останки, намерени в него, са пренесени в Централното гробище на Виена.

Мистификация се оказа и прочутият череп на Моцарт, който се пази в залцбургската фондация "Моцартеум". ДНК експерти обявиха този месец резултатите от първата проверка за достоверността на реликвата. Проби от черепа на Моцарт бяха сравнени с проби от фамилния гроб на неговия род в залцбургското гробище "Св. Себастиан". Изследванията не показаха съвпадение на генетичния материал.

Истина или не, фактите в живота на Моцарт вероятно са важни само за музиковедите и историците. За останалите хора остава музиката му и ярката представа за възможните превъплъщения на гения: виртуоз, любимец, идол, сувенир.