На 7 февруари 1898 г. видният френски писател Емил Зола е изправен пред съда за публикуването на откритото си писмо J'Accuse ("Аз обвинявам"), в което твърди, че аферата "Драйфус" е скалъпена, а френските власти са антисемитски настроени. Писмото е поместено на 13 януари на първа страница на парижкия ежедневник “Орор”.

Издателите му - Ърнест Воън и Жорж Клемансо, решават спорната история да излезе под формата на отворено писмо до президента Феликс Фор. В него Зола твърди, че офицерът Алфред Драйфус несправедливо е обвинен в държавна измяна и е вкаран в затвора като изкупителна жертва. Заради тази своя позиция писателят е взет на мушка и изправен пред магистратите, а на 23 февруари е признат за виновен и е осъден, като същевременно е лишен от Ордена на почетния легион, чийто носител е.

Вместо да влезе в затвора обаче, той бяга в Англия и се връща във Франция след падането на правителството. Аферата “Драйфус” задълго разделя френското общество на реакционна част - армия и църква, и на либерални цивилни елементи. Отзвукът от нея отеква почти до края на XX век, тъй като на 100-годишнината от публикуването на писмото вестникът на френските католици “Ла Кроа” се извинява за антисемитските си уводни статии по време на аферата.

Писмото на Зола се оказва повратна точка в аферата и делото “Драйфус” бива отново отворено, след което офицерът е частично оправдан и реабилитиран. След връщането си от изгнание Зола пише отново, че “истината е започнала похода си и нищо не може да я спре”. През 1906 г. Драйфус е напълно оправдан от Върховния съд. Самият Зола не успява да види делото си довършено, тъй като умира през 1902 г.