Английските вина вече печелят награди
Нещо изключително се случва по хълмовете и пасищата на Южна Англия и влива нов живец в един от най-старите отрасли в страната. Винопроизводството на Острова, доскоро нищо повече от предмет на шеги на маса, се революционизира от ново поколение професионалисти, които садят лозя на мястото на овощни градини и ниви и вече печелят награди по света, предаде Ройтерс.
Английското вино е толкова добро, че поне една специализирана в производството на шумящи вина френска компания вече е прекосила Ламанша, за да инвестира в британски лозя и да се опита да бутилира съперници на известните марки “Реймс” и “Еперне”. Благодарение на променящия се климат, новите видове лозя, модерните методи и правителствените мерки добивите и качеството растат бързо. “Английските и уелските вина стават все по-добри, а някои от тях, шумящите в частност, са изключително хубави, от световна класа”, казва Стивън Скелтън, автор на книгата “Вината на Великобритания и Ирландия”.
На Острова се произвежда вино поне от VIII век. В “Книгата на Страшния съд”, съставена през XI век по заповед на Уилям Завоевателя и представляваща своеобразно описание на земите и преброяване на населението, присъстват десетки лозови масиви. През следващите 1000 години обаче винопроизводството отстъпва на заден плен, изместено от бирата и сайдера. Първият лозов масив с търговска цел след Средновековието е създаден през 50-те години от пенсионирания военен ген.-майор сър Гай Солсбъри-Джоунс в графство Хемпшир.
През следващите 30 години по стъпките му тръгват още много ентусиазирани, но неефективни аматьори. Според “Оксфорд къмпениън ту уайн” (“Oxford Companion to Wine”) тези пионери от XX век са предимно “пенсионирани дребни аристократи с малък опит в отглеждането на лозя и енологията”. Именно аматьорството е причина за лошата репутация на английските вина, коментира Ройтерс.
В опит да промени предубеждението британският премиер Тони Блеър сервира уелско бяло и английско червено на срещата на върха на ЕС през 2005 г., но то не беше прието с ентусиазъм от повечето европейски лидери. По-късно италианският премиер Силвио Берлускони изпрати на шведския си колега Йоран Першон 24 бутилки италианско вино, за да му помогне да преодолее горчивия опит. Експерти категоризираха акта на Берлускони като подигравка.
От 80-те години насетне британските винопроизводители, концентрирани в топлите южни английски и уелски графства, работят все по-професионално, мнозина дори учат винопроизводство и се фокусират върху отглеждането на лозя, които са пригодени към хладния и влажен климат на Северозападна Европа. Най-голям е успехът на шумящите вина, като те се произвеждат от грозде, сродно на френските пино ноар, пино мьоние и шардоне, от които по принцип се прави шампанско. Варовитата и глинеста почва на Южна Англия е твърде подобна на най-добрата в района Шампан, разположен само на 300 км в югоизточна посока.
Приликите са забелязани от френските винари, които имат желание да разширят производството си, ограничавано от недостига на земя у дома и високите разходи. Майсторът на шампанско от Авиз, южно от Еверне, Пиърсън Уитакър вече е засадил лозя върху 12 хектара във ферма в Миън вали в Хемпшир и се надява да добие оттам 15 000 бутилки шумящо вино чрез традиционния метод на ферментация в бутилка, ползван в Шампан.
“То никога няма да бъде шампанско, което се прави само във Франция, но съм сигурен, че можем да направим прекрасно английско вино”, казва той. Затоплянето на времето в Северна Европа поради човешка дейност или циклични тенденции дава възможност за отглеждането на висококачествено грозде и производството на по-добри вина, посочва Ройтерс.
Земите, засадени с лоза на Острова, са се увеличили до около 800 хектара от едва няколкостотин през 80-те години. Това е нищожно в сравнение с почти милион хектара във Франция, но тенденцията сочи ежегодно увеличение с 15-20 процента, казва Скелтън. За увеличението помага и цената на земята. Хектар с лозя в Южна Англия струва 5000 долара срещу 500 000 долара в Шампан. “Ридж вю уайн истейт” (RidgeView Wine Estate), базирана в Дичлинг комън, Съсекс, има план за 10 години напред за увеличение на производството до 300 000 бутилки и е получила правителствена помощ, за да го реализира.