Брежнев наредил покушението срещу папата
Бившият генерален секретар на ЦК на КПСС Леонид Илич Брежнев е заповядал на съветското военно разузнаване (ГРУ) да убие през 1981 г. папа Йоан Павел II. За целта бил организиран заговор с участието на източноевропейски и български тайни агенти. Това е заключението на доклад на парламентарната комисия в Италия, разследваща ролята на ЦРУ на Апенините, който бе разпространен в четвъртък от италианските медии и цитиран от Ройтерс и ДПА.
Комисията вярва без никакво съмнение, че ръководството на СССР е предприело инициативата за отстраняване на папата и е препратило това решение към ГРУ, заяви председателят й Паоло Гудзанти. Според заключенията му Брежнев наредил на военното разузнаване да елиминира родения в Полша папа заради позицията му срещу комунизма в Източна Европа. Турският терорист Мехмет Али Агджа действал в заверата заедно с източноевропейски шпиони.
Опитът за убийство бил безпрецедентен по значението си в модерната история, отбелязва ДПА, като се позовава на документа. Българските агенти били използвани, за да потулят истинските поръчители, а офицери от източногерманската тайна полиция ЩАЗИ трябвало да замажат следите чрез насочена дезинформация на медиите, смятали италианските парламентаристи.
Според ДПА докладът потвърждавал т.нар. българска връзка в атентата. На процеса в Италия през 1986 г. българският гражданин Сергей Антонов, служител на римското бюро на авиокомпания "Балкан", бе оневинен поради липса на доказателства, припомня агенцията. Годзанти обаче твърди, че комисията му разполага с фотографски доказателства за присъствието на Антонов на площад "Свети Петър" на 13 май 1981 г. "Ние дадохме снимките на двама независими експерти, които ги анализираха с помощта на компютри. И двамата стигнаха до извода, че човекът е Антонов, въпреки твърденията му, че по това време се намирал в офиса си", изтъкнал Годзанти, цитиран от Ройтерс.
ДПА и Ройтерс дават думата и на говорителя на българското МВнР Димитър Цанчев, който казва, че за България случаят е приключен с решението на римския съд от 1986 г. По време на посещението си в България през май 2002 г. Йоан Павел II също заяви, че никога не е вярвал в т.нар. българска следа, припомни Цанчев.
Въпросът за българското участие бе повдигнат отново в началото на 2005 г., когато бившият разследващ съдия Фердинандо Импозимато обяви, че документи от ЩАЗИ доказвали ролята на София. Импозимато заяви, че за българската следа говорел и бившият началник на външното разузнаване на ГДР ген. Маркус Волф, но самият Волф по-късно отрече. В резултат на възобновените дискусии италианският парламент назначи комисия, която на базата на архивите на избягалия на Запад бивш архивар от КГБ Василий Митрохин да разгледа наново и атентата срещу папата.