Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Мохамед ел Барадей призова Иран и Запада да се върнат на масата на преговорите в спора за иранската атомна програма, предаде Би Би Си. В началото на вчерашната среща на МААЕ във Виена Ел Барадей заяви, че се надява да бъде постигнато споразумение още през тази седмица. МААЕ трябва да реши дали да прехвърли иранския казус към Съвета за сигурност на ООН.

В навечерието на заседанието зачестиха сигналите, че администрацията във Вашингтон се лута между различни възможности за преодоляване на конфликта. Авторитетният лондонски вестник "Таймс" се позова на завърнали се от САЩ британски парламентаристи, според които в американската столица се обсъждат всевъзможни сценарии - от военна акция срещу Техеран до мек дипломатичен натиск. Дебатите на Капитолия продължавали дори и когато във Виена вече се събирали делегатите на МААЕ.

Междувременно американският държавен секретар Кондълиза Райс, която имаше в понеделник насрочена среща с руския си колега Сергей Лавров, се обяви за внимателен подход. "Никой не казва, че ние незабавно трябва да приемем някакви санкции. Мисля, че Съветът за сигурност трябва сериозно да обсъди какви да бъдат следващите стъпки", заяви Райс през уикенда.

Доста по-краен обаче бе американският посланик в ООН Джон Болтън, който в реч пред Американско-израелския комитет по публични дела заплаши Техеран с "болезнени последствия", ако не се откаже от секретните си ядрени занимания. "Иранците трябва да знаят, че всичко е на масата, и те трябва да разберат какво означава това", посочил Болтън, цитиран от Ройтерс. Според британските депутати радикалните военни методи били една от трите опции, които чули във Вашингтон. Друг вариант, който им бил представен от помощник-министъра по отбраната Питър Родман и бригаден ген. Картър Хем, бивш командващ в Северен Ирак, бил да се хвърли иракската тема "подобна на граната в Съвета за сигурност и после да се види какво ще стане". ЦРУ обаче смятало, че е по-добре САЩ да действат самостоятелно заради неяснотата какво ще се случи в Съвета за сигурност. Опасенията от ангажиране на ООН били свързани с възможността от повторение на злополучните опити за постигане на споразумение с Ирак в месеците преди началото на войната през 2003 г., отбелязва "Таймс".

Иран за пореден път предупреди, че ще възстанови обогатяването на уран, ако бъде сезиран Съветът за сигурност. Ядрените изследвания и програмите за развитие са част от иранските национални интереси и суверенитет и ние няма да ги изоставим, заяви в петък във Виена главният ирански преговарящ Али Лариджани. Същевременно той уточни, че Техеран не би приел да спре изследователските си програми, но би се съгласил да ограничи обогатяването за краткосрочен период, за да премахне международните опасения. "Това е нашето предложение, за да се сложи край на сегашното задънено положение", заяви Лариджани, цитиран от Ройтерс.

Още същия ден обаче европейски представители отхвърлиха иранското предложение за компромис. Европа няма да приеме подобна оферта, защото дори и чисто научноизследователски дейности могат да дадат на Иран възможност да създаде ядрени оръжия, каза пред в. "Ню Йорк таймс" дипломат от западноевропейска държава, пожелал анонимност.

Иран вече възобнови обогатяването на уран в малки мащаби в изследователския център в Натанз. По данни на МААЕ иранските учени са изпробвали общо 20 от т.нар. газови центрофуги, в които се получава обогатено ядрено гориво. За да се набави обаче достатъчно уран за военни цели, са необходими хиляди подобни центрофуги, обяснява в. "Ню Йорк таймс". В същото време вестникът изтъкна, че радикалните възгледи по иранския въпрос като тези на Джон Болтън са по-скоро изолирани, отколкото широко разпространени в дипломатическите кръгове във Вашингтон, където доминирало схващането на държавния секретар Кондълиза Райс. Тя възлагала надежди основно на усилията на т.нар. европейска тройка - Великобритания, Германия и Франция, за постигане на дипломатическо решение. В петък обаче се провали и поредният опит за уреждане на конфликта, който предприе Русия. Москва предложи да обогатява на своя територия нужния за иранската енергетика уран, но офертата не срещна разбирането на останалите партньори.